глашатая.
— Прекалено си екстравагантен.
— Налага ми се да угаждам на екстравагантна жена — каза той много тихо.
— Значи искаш да ми угодиш? — щастливо измърка тя.
— По безброй много начини, биа кара — прошепна Хейзард, — но след като премериш роклите.
— Да ги премеря пред Върба? — колебливо попита Блейз.
— Сама ли се обличаш вкъщи?
— Понякога — започна да увърта тя.
— Представи си, че сега не е „понякога“ — настоя Хейзард, убеден, че Блейз е разполагала поне с няколко прислужнички у дома. — Развесели ме.
Блейз направи лека гримаса.
— Щом настояваш.
Той се усмихна.
— Настоявам.
Върба, застанала отстрани, бе схванала, въпреки английския, че Дит-чилияш настоява за нещо, а жена му отказва. Очите й проблеснаха разбиращо, когато Хейзард натърти усмихнат на последната си дума, и тя пристъпи напред, за да помогне.
— Украсата с форма на звезда е специално за жена на вожд — му каза тя. — Виж също и украсената с мъниста от сърна. Кажи на твоята жена да пробва първо тези.
Хейзард преведе това на Блейз, остави роклите на постелята и измъкна измежду тях предложената от Върба, украсена отпред и отзад със сложно подредени разноцветни пера във формата на звезда.
— Звездата носи късмет на този, който я носи на дрехите си — добави той, подавайки роклята. — Хайде, биа, пробвай я.
Блейз се отдръпна.
— Караш ме да се чувствам неудобно.
— Няма от какво да се срамуваш. Върба също е виждала някое и друго голо тяло навремето, а аз — той замълча и се усмихна — те предпочитам гола. Направих така, както ти пожела — отпратих всички други жени. Твой ред е да спазиш обещанието си.
Блейз се предаде и след като премери първата рокля, която Върба коригира на раменете, талията и ханша, вече се чувстваше по-свободно.
— Твоята жена е много красива — каза Върба, докато отбелязваше корекцията на раменете с парче трошлив варовик.
— Благодаря ти — каза Хейзард и повтори на английски комплимента за Блейз.
Блейз бе получавала подобни комплименти през целия си живот, но някак си този, поднесен от старата жена от племето на Хейзард, имаше по-особено значение за нея Тя искаше да бъде част от живота на Хейзард.
— Как се казва „благодаря“ на абсарокски? — попита Блейз и когато той й каза, тя повтори внимателно фразата. — Ахо-ахо — каза Блейз бавно с широка усмивка и лек поклон.
Върба отвърна на поклона й и двете се засмяха.
Тя прилича на Ана23, помисли си Блейз. Точно като Ана е.
И радост стопли сърцето й.
Отпуснат удобно на върбовата си облегалка, Хейзард се забавляваше с церемонията по пробването на роклите. Никога преди не бе наблюдавал Блейз толкова дълго, все някой или нещо му попречваха — работата или някакъв разговор. Сега имаше възможността да се наслаждава безмълвно на красотата и съвършенството на тялото и чертите й. Кожата й имаше златистия цвят на праскова в светлината, проникваща през стените на вигвама, а косата й проблясваше в медни оттенъци. Тя се движеше грациозно, изпълнявайки елементарните инструкции на Върба, вдигаше ръце, за да свали някоя рокля, пъхваше глава в следващата, която й подаваха, раздвижваше леко бедрата си, за да може меката кожа да легне плътно по тялото й. Тя беше плаха и неуверена, докато изпълняваше наставленията на Върба, което бе нещо ново за Хейзард, свикнал да вижда в нея най-вече решителност и властност. Тя беше по-различна на тоя летен лов, не така безусловно налагаща се и — чудеше се дали да употреби тази дума — по-смирена. Той се усмихна на абсурдната мисъл и повдигнал гъстите си клепки, улови погледа й над сивите коси на Върба.
Намигна й.
Тя му се усмихна.
Сладостна вълна премина между тях. — След още няколко рокли те поспориха за деколтето на една от тях, прекалено ниско изрязано според представите на Хейзард. Впечатлена, Върба наблюдаваше спора и макар да долавяше смисъла само на някои думи, бе напълно наясно с неговото съдържание.
— Тази не става — каза Хейзард, махвайки на Върба да я остави встрани.
— Чакай малко. — Блейз й направи знак да изчака. — Тази рокля ми харесва. Украсата й е почти като излята, толкова е плътна. А и цветовете ми харесват. — Кожата беше кремава на цвят и гладка като кадифе. Отпред на вълни се спускаха орнаменти в зелено и синьо, ограждащи дълбокото деколте.
— Не.
— Но аз я харесвам.
— Не.
— Не ми говори с такъв тон.
Хейзард се овладя и смекчи заповедническите нотки.
— Извинявай, биа, задръж я, щом искаш.
След това, когато роклята беше премерена, той каза на Върба тихичко на абсарокски да не носи отново тая рокля.
Върба кимна. Дит-чилияш бе победил, но тя отдаде заслуженото и на жената. Бледоликата жена се противопоставяше на Дит-чилияш храбро като мъж. Той нямаше винаги да печели. Не и с тази огненокоса жена. Върба познаваше първата жена на Хейзард от неговата младост и бе приготвяла нейната сватбена рокля. Тя бе видяла как двамата израснаха заедно и бе стояла да смъртния одър на Гарваново крило. Връзката, която бе наблюдавала днес, беше по-различна. Сякаш Черната пума бе намерил равна на себе си, а не просто спътница. Чудеше се какво ли ще е детето, родено от двама такива родители. Бялата жена беше бременна, това беше очевидно, стига да знаеш къде да погледнеш. Дали Ис-биа шибидам Дит-чилияш, Хейзард — Черната пума, знаеше за това?
По-късно вечерта Хейзард и Блейз се бяха излегнали под върбите, след изкъпването в реката, и слушаха как младежите свирят с флейтите си на своите любими. Нежната музика се носеше из топлата лятна вечер, една мелодия се смесваше с друга, нотите се преплитаха и се превръщаха в олицетворение на романтиката в чистия вечерен въздух.
— Щастлив ли си? — попита Блейз още по-късно, когато дори песента на флейтите бе престанала и само вятърът в клоните нарушаваше тишината.
— Това нещо като проверка ли е? — Тя не можеше да го види в мрака на вигвама, но усещаше усмивката му. Той изохка леко, след като тя го сръчка, и след това си призна в тъмнината: — Да, щастлив съм. А какво ще кажеш за себе си, биа кара? — попита той на свой ред. — Харесва ли ти летният лагер? — Той установи, че по силата на навика отново е избегнал да я попита за чувствата й.
— Всичко ми харесва. Съвършено е. Ти си съвършен. — Неговото най-добро състояние на наслада и задоволство я вдъхновяваше. Хейзард бе успял да омагьоса своята нова „жена“ през този ленив, богат на удоволствия ден. Ден, посветен изцяло на тях двамата. Ден, в който целият останал свят бе оставен да почака.
Той се засмя леко на откровения й отговор.
— Ами ако това съвършенство ще трябва да позволи утре на света отново да ни обезпокои, какво тогава, котенце? Все още ли ще ти харесва?
— Разбира се. Докато си с мен — отговори тя с открита, безкрайна радост, която едновременно го омагьоса и разтревожи.
— Това означава ли, че смяташ да дойдеш утре на лова за бизони?
— Други жени ще ходят ли?
