да му даде това, което иска.
Улф внимателно пусна бастуна на баба Кинкейд, очаквайки нова атака, но такава не последва. Не каза нищо, докато старата жена не влезе в къщата и не затвори вратата след себе си.
— Ако знаех, че днес няма да минеш по пътеката, щях да дойда тук преди теб и да заключа старата вещица в килера — изръмжа той.
Моли би се усмихнала, ако в тона му не бе доловила частица истина.
— Улф, не мога…
— Сега ме изслушай — настоя той, като застана пред нея и скръсти ръце на гърдите си. — Искам да ти направя едно предложение.
Моли почувства как кръвта се отдръпва от лицето й. Той отново се опитваше да я купи, да я направи за кратко своя любовница.
— Недей — прошепна тя.
Улф пропусна молбата й покрай ушите си.
— Известно ми е, че майка ти разчита на теб, а аз не съм толкова безчовечен, колкото изглежда си мисли баба ти. Ето какво искам да ти предложа. Доживотна издръжка за майка ти. Достатъчна, за да не се налага повече да пече хляб и да кърпи чужди дрехи.
— Улф…
Но той продължи, без да й обърне внимание.
— За ЧУДЕСНАТА ти баба една компаньонка, ако можем да намерим жена, която ще се съгласи да поеме работата. Баба ти ще има всичко, от което има нужда до края на дните си, включително най-доброто медицинско обслужване.
Предлагаше й да я подкупи по ужасен начин. За нея не предлагаше нищо, но обещаваше да осигури до края на живота им хората, които Моли най-много обичаше.
— Аз не съм… Мислиш ли, че нямам… Как можеш да ми причиняваш това?
Улф вдигна вежди учудено, погледът му бе дразнещо високомерен.
— За една жена това би било чудесно предложение, Червенокоске.
— Не и за мен.
Улф просто не можеше да повярва, че тя отново му отказва. Опита се да потисне раздразнението си, но Моли можеше да го види в очите му и в едва забележимото потрепване на мускулите на лицето му.
— Няма да ти досаждам с присъствието си през цялото време. Идвам във Ванора Пойнт два, може би три пъти в годината. През повечето време къщата ще е на твое разположение.
— Няма да бъда поддържана жена — запротестира Моли. — Мисля, че изясних този въпрос.
— Досега не съм предлагал твоята цена.
— Улф, недей…
— Това е просто едно споразумение между нас, Червенокоске — каза той, като се усмихна. — Защо не престанем с тази игра и не ми кажеш точно какво искаш.
— За мен да бъда твоя…
— Метреса. — Улф довърши мисълта й, която тя не успя, а очите му блестяха студено и пресметливо.
Моли по никакъв начин не можеше да се съгласи с предложението му.
— Върви си, Улф — прошепна тихо тя.
— Страхуваш ли се? — предизвика я той. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти кажа, че досега съм държал няколко метреси. Не във Ванора Пойнт, разбира се, но мога да те уверя, че са живи и здрави. Дори онези, с които се разделих далеч не приятелски.
— Не се страхувам — прошепна Моли.
— Така е — съгласи се той. — Никога не си се страхувала от мен, нали?
Моли бавно кимна утвърдително. Истина бе, че никога не се бе страхувала от Улф. Напротив, колкото повече време прекарваше с него, толкова повече нарастваше увереността й, че историите, които се разправяха за него, бяха чиста измислица. Но това не означаваше, че тя ще се съгласи да стане негова любовница.
Улф престана да крачи напред-назад, спря пред нея и я погледна настойчиво. Моли си припомни съня си от миналата нощ, целувката, любовта, която се опита да скрие и отрече.
— Какво искаш, Червенокоске? — попита той с дълбок глас.
Да му каже ли? Той със сигурност би й се изсмял, ако му кажеше, че винаги си е мечтала той да се ожени за нея и да я обича. Да му признае, че иска деца, много деца. Моли бе единствено дете, тъгуваше, че няма братя и сестри. В мечтите й нямаше място за живот в голяма, но пуста къща. Не можеше да си представи, че ще чака мъжа, когото обича, да благоволи да я посети два или три пъти в годината.
— Искам да си тръгнеш — проговори тихо тя. — Върни се в Ню Йорк, защото това е мястото, на което принадлежиш. Сам казваш, че там се чувстваш най-добре.
— Принадлежа на Ню Йорк не повече, отколкото на това място, Червенокоске, Скандалът не признава граници, а и аз съм нарушил през живота си твърде много от скъпоценните ти принципи.
— Тогава защо не кажеш какво наистина се случи през онази нощ? — Предложението й бе твърде смело и още в следния миг Моли си пожела да не бе му отправяла такова предизвикателство. Нямаше намерение да го наранява, но с ужас забеляза как необузданият и безчувствен Улф пребледня.
— Ами ако истината е по-лоша от слуховете? — предизвика я той, като бързо се съвзе. — Ако ти кажа, че всичко, което си чувала, е истина?
— Няма да ти повярвам.
Беше очевидно, че бе успяла да го шокира. Нима никой не го е питал за онази нощ? Никога ли не говореше за тази тайна?
— Нищо ли не може да промени решението ти? — Улф се държеше така, все едно не бе чул тихото й уверение, че не вярва на слуховете за него. — Ако приемеш, обещавам ти, че няма да съжаляваш, Червенокоске.
— Напротив, ще съжалявам.
Моли очакваше, че той отново ще се опита да я убеждава. Ако само се приближеше до нея, ако само я докоснеше, щеше да й е много трудно отново да каже „не“. Ако я целунеше, тя дори би могла да си помисли…
Улф отново започна да крачи с огромни крачки в сянката на дърветата. Прокара дългите си пръсти през черната си коса. Моли се усмихна, но съвсем лекичко, без той да я забележи. Истина бе, че Улф Тревелиън не бе красавец, но в грубите му черти имаше нещо много привлекателно, в движенията на тялото му имаше неосъзната грациозност.
Той очевидно бе смутен и объркан, и Моли неволно го сравни с риба, останала на сухо. Нима никой преди не бе отказвал на Улф Тревелиън? Нима бе очаквал тя незабавно и без възражения да се съгласи на безобразното му предложение?
— Все пак трябва да има нещо, което би поискала — каза той, като внезапно спря и се обърна към нея. — Искаш ли собствена къща? Това ли е? Не е необходимо да живееш във Ванора Пойнт, ако не искаш. Ще ти купя къща в града, тогава ще идваш във Ванора Пойнт само докато аз съм там.
— Да, точно за това съм си мечтала — отвърна Моли иронично. — Да бъда градската курва.
Думите й наистина го шокираха и Улф вдигна въпросително вежди.
— Какво? — продължи тя. — Нима ще гледаш на мен по различен начин? И какво ще правя, когато ми се наситиш, Улф? Предполагам, че ще се намери някой друг в този град, който ще заеме твоето място, а когато и той се измори от мен, друг и друг…
— Няма да стане така — запротестира той.
— Няма да стане. Защото няма да го позволя.
Накрая Улф вдигна примирено ръце и се отдалечи, като пое по пътеката, водеща към гората. Преди да се скрие напълно между дърветата, баба Кинкейд отбори вратата.
— През цялото време го наблюдавах — каза тя. — Ако той направеше дори една стъпка към теб, щях да изляза само след миг, за да те защитя.
С тези думи баба Кинкейд размаха заплашително бастуна си. Моли отведе баба си обратно в къщата, като се чудеше какво да каже, за да обясни посещението на Улф. Настани възрастната жена да седне на
