— Ще вечеряте ли?
Колко време бе минало, откакто Ларкин за пръв път му бе съобщил, че вечерята е готова? Улф не си спомняше и не го беше грижа.
— Не.
Икономът се обърна и излезе.
Улф напълни отново чашата си с бренди и продължи да кръстосва из кабинета. Не можеше да стои на едно място, нямаше апетит и всичко това само защото едно обикновено момиче му бе отказало.
Нямаше смисъл нещо толкова незначително да го измъчва така. Жени му бяха отказвали и преди, и той повече и не помисляше за тях. За всяка жена, която му отказваше поради това, че бе Улф Тревелиън, или защото не одобряваше начина му на живот, или защото не е достатъчно красив, имаше поне три, които с удоволствие заемаха мястото й. Ню Йорк бе пълен с красиви, желаещи го жени.
— Ларкин! — изрева Улф и само след секунди икономът се появи. Улф изпразни чашата си, като изпи на екс питието. — Приготви ми куфарите. — Остави шумно празната чаша на бюрото. — Тръгвам утре сутринта.
— Добре, сър — отвърна Ларкин с дрезгав глас.
След като веднъж бе взел решение, Улф се почувства някак си по-добре. Очевидното му влечение към Моли Кинкейд се дължеше без съмнение на скуката. Беше му омръзнало да пие сам, сам да играе карти. Ванора Пойнт също му бе омръзнала. Може би беше време да продаде това проклето място.
След като се успокои, Улф седна на бюрото си и извади тесте карти от горното чекмедже. Често си бе мислил, че при различни обстоятелства би могъл да стане добър картоиграч, би могъл да печели добре по този начин.
Улф небрежно разбърка картите със сръчност, придобиваща се само след години практика, след което разстла картите по бюрото с лицето надолу.
Когато бе направил същото в гората и бе подредил картите на пасианс, Моли бе имала късмет. Обикновено и той имаше. Когато си бе теглила карта за трети път, го бе победила съвсем честно. Бе си пожелал, твърде късно, да бе изтеглил най-горната карта и да бе поискал целувката. Просто една целувка. Тази мисъл го ядоса. Защо, по дяволите, Моли бе постоянно в мислите му?
Тъй като не бе възможно да престане да мисли за Моли, Улф прокара пръсти по картите, както бе направила тя през онзи ден. Върховете на пръстите му едва ги докосваха. Съвсем нехайно извади една от средата. Дама купа. Червена дама. Моли Кинкейд.
Това бе смешно. Той все още я желаеше, а Улф Тревелиън винаги получаваше това, което иска. Винаги. Всичко, което трябваше да направи, бе да вдигне залога. Какво да направи, за да накара Моли да зареже досадните си принципи? Какво искаше тя?
Когато Ларкин отново се появи, Улф все още не откъсваше поглед от червената дама.
— Куфарите са готови, сър. Приготвил съм ви изгладен пътнически костюм, сивия, онзи…
— Промених решението си — заяви Улф. — Няма да пътувам.
Ларкин си пое дълбоко дъх, след което издиша бавно, на пресекулки.
— Добре, сър.
Едва бяха започнали да пекат сутрешния хляб, когато на вратата се почука. Моли и майка й бяха искрено изненадани. Никой не идваше толкова рано сутринта. Моли се отправи към вратата, за да отвори и по път изтри ръцете си в престилката. Чукаше се силно, като че ли някой риташе по вратата.
Момчето, което стоеше отвън, й бе напълно непознато. То едва държеше няколко големи пакета в ръцете си. Наистина бе ритало по вратата.
— Вие ли сте Моли Кинкейд? — попита то, а най-отгоре един малък пакет застрашително се залюля, но не падна. Моли го хвана, преди наистина да бе паднал на земята.
— Да. Какво е всичко това?
— Мистър Тревелиън ви изпраща тези неща, с най-добри пожелания, мис. — Момчето надзърна над пакетите и Моли видя, че въпреки че бе високо, все пак бе само едно момче.
— Върни му ги — отвърна Моли, като отново сложи малкия пакет при другите. — И кажи на мистър Тревелиън, че нямам нужда от неговите подаръци.
През една пролука между пакетите Моли забеляза, че лицето на момчето почервеня.
— Не мога да направя това, мис. Той ще… той ще ме убие, ако не изпълня поръчението, наистина ще го направи.
— Не ставай смешен — отвърна Моли и понечи да затвори вратата.
— Но, но… — момчето сложи крак на вратата, така че Моли не можеше да затвори. — Не искате ли да разберете какво има в тези кутии? Искам да кажа, не сте ли поне малко любопитна?
Любопитството й вече й бе причинило доста неприятности.
— Не.
Моли отмести крака на момчето от вратата, след което затвори. Не бе успяла дори да му обърне гръб, когато чу как пакетите се изсипаха на земята. Първо един, след това още един, а след това всичките. Моли се усмихна, доволна от себе си, докато не застана очи в очи с майка си.
— За какво беше всичко това?
— Нищо — отвърна нехайно Моли, като бързо премина покрай майка си. — Едно момче искаше да достави някакви поръчки, но бе сбъркало адреса.
— Не чух ли да споменава името Тревелиън?
Смешно, но гласът на Мери Кинкейд се превърна в шепот, когато спомена фамилното име на Улф.
— Да, така е — отвърна Моли с колеблив глас, все едно не бе много сигурна. — Да се захващам ли отново за работа?
Въпреки че майка й не знаеше нищо за срещите на Моли с Улф в гората, само споменаването на името му я накара да се впусне във възмутени излияния.
— На този човек не трябва да му позволяват да се разхожда тук свободно след това, което направи.
— В действителност ти не знаеш какво се е случило. — Моли се опита да запази обичайния си тон. Нямаше смисъл да защитава Улф пред майка си. Хана и Стела можеха и да обърнат внимание, но не и Мери Кинкейд. — Все пак би могло да бъде и някаква трагична случайност.
— Тогава какво е търсела Джийн Рутлидж на скалата посред нощ, облечена само в нощница? — изсъска Мери. — Неслучайно тя се е озовала на онази скала и е паднала от нея, а единствената причина това да се представи като нещастен случай е, че Пен Тревелиън нае детективи, които представиха по този начин смъртта на горката Джейн. Старият Тревелиън защити единственото си дете с парите си. Това не е никаква справедливост.
— Все пак си мисля, че въпреки всичко, би могло да бъде трагична случайност — продължи Моли, месейки тестото на четвъртитата кухненска маса. Дори когато Улф я гледаше така, сякаш искаше да я погълне с поглед, тя не се страхуваше. Не можеше да повярва, че той е способен на такова насилие. — Никой не е видял какво точно се е случило.
В отговор Мери просто изсумтя възмутено.
— Не е било никаква случайност — настоя тя. — Това, което се е случило в онази къща, е било ужасна трагедия. На Улф Тревелиън може и да му се е разминало и никога да не го обвинят в убийство, но хората в Кингспорт никога няма да забравят Джийн и какво стана с нея.
— Нищо чудно, че никога не идва в града — промърмори Моли, потънала в мисли.
— Не го искаме тук — продължи Мери. — Показахме му го много ясно. — Когато Мери вдигна поглед към дъщеря си, строгото й изражение се смекчи. — Ти имаш изключително добро сърце, Моли, но се страхувам, че има хора, които ще се възползват от твоята доброта. Не трябва да храниш съчувствие към Улф Тревелиън.
Не съчувствието караше сърцето да бие бясно в гърдите й, Моли бе сигурна в това.
В продължение на още два дни подаръците продължиха да пристигат, а Моли ги връщаше обратно, без да ги отвори. Съвсем очевидно, Улф не бе убил момчето, което всеки ден донасяше подаръците, макар че от ден на ден то придобиваше все по-голяма увереност, че това в крайна сметка ще се случи.
Моли успяваше да се отърве от момчето и подаръците, без да предизвиква подозрението на майка си,
