като всяка сутрин го посрещаше извън малката им къща, но ако Улф продължаваше по същия начин, Мери Кинкейд рано или късно щеше да научи истината.
Слънцето грееше толкова силно, че Моли тръгна от къщи без червената си наметка. Имаше нужда от нея, когато вървеше в сянката на дърветата, но на открития път слънцето печеше безмилостно. Дано Улф Тревелиън по-скоро се върне в Ню Йорк, за да може пак да върви по пътеката. Липсваше й хладината на гората, чувството за някаква магия, но Моли разбираше, че никога повече не може да мине по пътеката, без да мисли за Улф.
Днес Моли не срещна никого по пътя. Вървеше по средата и леко люлееше кошницата си. И баба й не знаеше за подаръците, с които Улф се бе опитал да я купи. Ако узнаеше, най-вероятно бе да тръгне към Ванора Пойнт и да започне да налага отново Улф с бастуна си. Само като си представи тази сцена, лека усмивка плъзна по устните й. Улф бе лош, но въпреки това бе понесъл ударите на баба й стоически, като само бе изпуснал една ругатня. Е, бе заплашил, че ще заключи баба й в килера, но Моли бе сигурна, че това е празна заплаха. Бе нарекъл милата възрастна жена вещица, но Моли бе сигурна, че той не искаше да каже това и не го мислеше.
Моли долови тропот на копита, който идваше отзад и се отмести встрани, без да обърне поглед, за да види кой е. Скоро щеше да стигне при баба си. Моли вече бе отминала по-оживената част от пътя, който водеше до Ванора Пойнт. Бе хвърлила само бърз поглед на къщата на Улф в далечината.
Моли почака конникът да отмине, но вместо това стъпките забавиха темпо, докато накрая съвсем спряха. След миг зад нея се чуха стъпки от ботуши. Моли вече знаеше кого ще види, още преди да бе погледнала през рамо. Улф спря при нея, като водеше за юздите огромен черен кон.
— Господи! — започна той без предисловие. — Ти наистина си страшно упорита жена.
— Аз?
Моли не забави крачките си. Нямаше време да спира и да си говори с Улф, когато използваше по-дългия път до дома на баба си.
— На мен ми се струва, че ти си този, който проявява упорство. Никога ли не се отказваш?
— Не — изръмжа той. — Никога.
Улф вървеше успоредно с нея.
— Бедният Уили, мисли си, че се готвиш да го убиеш.
— Кой е Уили?
Моли хвърли поглед към Улф. Той се намръщи, но тя му отвърна с усмивка.
— Момчето, което всяка сутрин ми носи подаръците, които ти продължаваш настоятелно да ми изпращаш.
— Момчето от конюшнята — поясни Улф.
— На втората сутрин го попитах как се казва. По-лесно е да спориш с някого, когато знаеш името му, Улф.
Той въздъхна, измърмори нещо под нос, което можеше да бъде и ругатня, и ритна в праха няколко камъчета.
— Искам да ти направя едно предложение, Червенокоске.
— Мисля, че вече ти казах…
— Просто ме изслушай — прекъсна я той, хвана ръката й, след което и двамата спряха.
Моли вдигна поглед към Улф.
— Един от нашите кратки разговори ме накара да премисля сегашното си положение. Когато ти отказа гривната на майка ми, защото била семейна ценност, аз ти казах, че съм последният за някоя претенциозна жена.
— Това би било наистина неприятно — отвърна сухо Моли.
— Да, така е. — Улф присви очи. — Има и други причини, разбира се. Когато съм в Ню Йорк по бизнес, светските госпожи, които напоследък се опитват да ми наложат дъщерите си, няма да имат причина да ме преследват повече.
— Разбирам.
— Можеш да останеш във Ванора Пойнт с децата ни, когато дойдат, разбира се, а аз ще продължа, както през последните седем години, да разделям времето си между Мейн и Ню Йорк.
Моли си пое дълбоко дъх.
— Изглежда си го обмислил добре, но на мен ми се струва, че всяка жена би била подходяща за тази цел.
Какво искаше тя? Да й се обясни в любов? Тя знаеше, че това няма да стане, но трябваше да има нещо повече от сухото изреждане на възможности и факти.
Накрая Улф пусна ръката й и отстъпи крачка назад. Гледаше я толкова настойчиво, че тя цялата се разтрепери. Моли си припомни целувката край потока навътре в гората, припомни си колко нощи поред бе сънувала Улф. Разбираше също, че без значение колко настойчиво се опитваше да го отрече, тя го обичаше.
— Изпитах внезапно желание да имам червенокоси деца — призна неохотно Улф.
Накрая Моли се отпусна и се усмихна. Улф никога не би го признал, но той наистина я харесваше, поне мъничко и наистина я желаеше, поне там, при потока, беше така, когато я целуна.
— Е? — настоя нетърпеливо той. — Ще ми дадеш ли отговор? Нямам време да си играя игрички, Червенокоске. След десет дни трябва да бъда в Ню Йорк.
— Не е много време… — усмивката й угасна.
— Да или не. — Улф настояваше за отговор.
— Това ми звучи като преговори.
— Бракът е също като бизнеса — отвърна Улф. — Винаги е било така.
В продължение на един дълъг миг Моли го изучаваше съсредоточено, чудейки се дали в сърцето му можеше да се намери поне мъничко любов. Ако наистина имаше, тя очевидно бе погребана дълбоко, под дебел пласт от години, пълни с омраза и недоверие. Ако някой изобщо можеше да открие тази любов, това бе тя.
— Да или не? — Улф стисна здраво челюсти.
— Да — прошепна Моли.
Тя очакваше, че той ще се приближи и ще я целуне, но той не го направи.
— Ще уредя всичко. Можем да се оженим във Ванора Пойнт.
— Ще имам нужда от време, за да си ушия рокля — заяви Моли. — Знам точно какво искам, а мистър Маккен има всичко, от което се нуждая, в магазина си.
— Кажи му да ми изпрати сметката — настоя Улф. — Вземи всичко, което ти трябва.
— Имам малко спестени пари. Мога сама да си купя…
— Просто му кажи да ми изпрати сметката, Червенокоске. Не бъди упорита.
Моли се усмихна.
— Забравих, че не обичаш прекалено настоятелни жени.
— Три дни, не повече — каза Улф, без да обърне внимание на шегата й. — Ще се оженим в моята къща.
— Три дни! Но това е твърде малко време!
— Повече не мога да ти дам. Покани, когото искаш, но моля те, кажи на баба си да остави оръжията си вкъщи.
— Ще видя какво мога да направя — обеща Моли.
След това Улф просто се качи на коня си, хвърли й бегъл поглед и се върна обратно в посоката, от която бе дошъл. Далечен и равнодушен. Моли стоеше и го гледаше как се отдалечава.
Омъжена за Улф Тревелиън! В действителност беше без значение, че той проявяваше безразличие, че си тръгна, без да й се усмихне или да й помаха с ръка. В сърцето му наистина имаше любов. Моли бе сигурна в това.
— Обърни се — прошепна тя. — Само веднъж.
Той продължаваше да язди, а тя продължаваше да чака. Той наистина изпитваше привързаност към нея, ако не друго. Ако се интересуваше само да запази името Тревелиън, той можеше да се ожени за всяка жена, която го пожелаеше.
