— Бракът ни с дядо ти бе уреден от семействата ни. Едва познавах Майкъл, когато се омъжих за него. — Възрастната жена бе вперила поглед през прозореца към гъстата гора отсреща.
— Значи не си обичала, когато сте се оженили?
Дълго време баба й не каза нищо, а Моли не искаше да прекъсва мислите й.
— Уважавах го много, мислех си, че е разговорлив и весел, но не беше така. Не, в началото не го обичах. Любовта дойде по-късно.
Моли се отпусна на пода в краката на баба си.
— Но когато това се е случило, как си разбрала, че е истинската любов?
Баба Кинкейд й хвърли подозрителен поглед. Проницателните й очи като че ли виждаха и разбираха всичко.
— Днес си прекалено любопитна. Защо са тези въпроси за любовта?
— Искам един ден да се омъжа — отвърна Моли в опит да се защити. — Би трябвало да разбирам тези неща. Не е ли така?
В отговор баба Кинкейд се засмя.
— Разбира се, че трябва. Но за съжаление на въпросите ти не може да се намери лесен отговор. За всеки човек любовта е различна. Тя идва бавно, но понякога поразява човека като гръм. Може да дойде мощно и силно като приливна вълна. Може да дойде тихо и незабелязано. Има и някои нещастни души, които никога не срещат любовта.
— Колко тъжно. — Моли потрепери. Ами ако никога не познае истинската любов? Дали Улф Тревелиън някога е познавал любовта?
Като че бе прочела мислите й, баба й продължи.
— Но не трябва да се притесняваш за това, Моли. В теб има толкова много любов, тя блести в погледа ти. Никой мъж, който е обект на такава любов, няма да избяга или да не отвърне със същото. — Внезапно леката усмивка на възрастната жена се стопи. — Майка ти и аз не сме справедливи с теб, дете. Разчитахме твърде много на теб, а ти би трябвало да търсиш своя път в живота.
— Вие имате нужда от мен. — Моли постави ръка на коляното на баба си. — И колкото и да сте невъзможни, обичам ви и двете.
Моли почувства как тънките, деликатни пръсти галят косата й.
— Може би е време да започнем сериозно да ти търсим съпруг, дете. Ти си толкова красива, че това едва ли ще бъде трудно.
Звучеше толкова делово, толкова неромантично. Да й потърсят съпруг!
— Мислех си… мислех си, че може да срещна подходящия мъж, когато му дойде времето. Да го погледна и в същия момент да разбера, че това е мъжът за мен.
— Това се случва само в приказките, Моли — прошепна баба Кинкейд. — Само в приказките.
Моли остана при баба си по-дълго, отколкото бе възнамерявала, и когато си тръгна, затича по пътеката колкото сили имаше. Трябваше да разнесе хляба на клиентите и да зашие някои дрехи. Може би този ден ще се справи по-успешно от предишния, когато бе изгубила часове с ризата на мистър Хенсън.
Но беше сигурна, че през нощта отново щеше да потъне в мечти, както всяка нощ, откакто бе срещнала Улф. Беше глупаво да играе онази игра, но толкова й се искаше да загуби. Как ли се чувства едно момиче, когато получава целувка от мъж? Това беше нещо, за което не можеше да попита майка си или баба си, но отчаяно искаше да разбере. Толкова просто щеше да бъде, ако бе помолила Улф да я целуне. Господи, какво ли щеше да си помисли за нея?
Ако Улф я целунеше, може би щеше да разбере дали това, което изпитваше към него, наистина е любов.
Моли почти бе излязла на пътя, когато дочу нещо. Някакъв шум, дълбоко в гората, шум, който не би трябвало да съществува. Вместо да хукне да бяга, Моли спря и се обърна с лице към тъмните сенки на гората по посока на звука. Не можа да види нищо друго, освен дървета и сенки, а в краката си — няколко разцъфнали богородички.
Моли остави празната кошница на земята и пристъпи няколко крачки встрани от пътеката. Облегна се с едната си ръка на един бял бор, ослуша се с надежда да чуе отново звука, но наоколо бе съвсем тихо.
— Улф? — прошепна тя.
Сърцето й започна да блъска силно в гърдите й. Моли разбра, че той бе някъде наблизо. Че я наблюдава. Би дала всичко, за да прекара само още пет минути с него, дори само да го зърне, преди да се върне в Кингспорт. Това желание бе толкова силно, че то я накара дори за момент да се отклони от пътеката. Как да си обясни чувствата, които я вълнуваха? Дали Улф Тревелиън бе нейната истинска любов?
Улф й бе казал да не се отклонява от пътеката и истината беше, че чувството й за ориентация бе толкова слабо, че тя със сигурност би се загубила, ако се отклонеше от нея. Затова Моли отново взе кошницата си и се затича към Кингспорт. Шумът може да е бил причинен от диво животно, от тези, за които Улф ходеше на лов. А може въображението й да й бе изиграло лоша шега.
Може и да бе Улф…
— Това всичко ли е, мистър Тревелиън?
Въпросът на Ларкин стресна Улф и той едва не подскочи от стола. Вечерята му стоеше недокосната, но чашата му няколко пъти бе доливана с вино. Улф вдигна ръка и пълната чиния с храна бе отнесена. За пореден път бе останал сам в трапезарията, която бе предназначена за голямо семейство. Масата му се струваше чудовищно дълга, наредените по протежението й столове чудовищно празни.
Разбира се, нали бе дошъл тук, за да бъде сам, да избяга от шума и от тълпите на големия град. Гривната, която Моли отказа да вземе, стоеше пред него, скъпоценните камъни блестяха на светлината на свещите.
Тя бе пожелала гривната. По дяволите, бе абсолютно сигурен, че Моли бе пожелала с цялото си сърце да притежава тази гривна. Когато я взе в ръце, очите й заблестяха, освен това държеше бижуто почти със страхопочитание. Намираше, че е красива и въпреки това отказа да я вземе. Получена по нечестен начин, бе казала тя и то съвсем сериозно.
В един момент, докато бе наблюдавал Моли да се връща към къщи, бе настъпил суха клонка, а тя бе доловила шума. Тя се бе отклонила от пътеката, след това се бе поколебала и продължи към Кингспорт. Ако бе направила още няколко стъпки между дърветата, щеше да го види. Улф не смяташе, че тя щеше да се изненада. Неговото име ли прошепна тя, когато се отклони от пътеката?
Не можеше да съблазни Моли със силно питие, не можеше да я купи със скъпи бижута. Изглежда тя наистина бе толкова невинна, както си бе помислил отначало.
Тогава защо не се страхуваше от него? Защо не избяга, когато го видя и разбра кой е?
Може би това, което искаше тя, бе същото, от което и той се нуждаеше с всеки изминал ден. Улф отново напълни чашата си с вино и остана така, любувайки се на играта на светлината на свещта в червената течност. По това време вече всички слуги се бяха оттеглили по стаите си на третия етаж, всички, освен Ларкин, който щеше да стои буден и готов да изпълни всяко негово желание, докато не решеше да се оттегли в спалнята си, и който щеше да бъде на крак и готов да му служи, когато се събудеше сутринта.
Улф се зачуди дали възрастният човек някога спеше, дали някога бе хващал настинка или бе избухвал в гняв. Вероятно, когато Улф бе в Ню Йорк, прислужниците във Ванора Пойнт си лягаха късно и пиеха вино от неговите запаси и се впускаха в любовни приключения на третия етаж.
Тази мисъл развесели Улф и го накара да се усмихне. Ларкин и готвачката — как й беше името? Момчето от конюшнята и момичето, което най-вероятно бе прислужница на горния етаж. Достатъчно бе да я погледне и тя започваше да пърха наоколо.
Това място бе пълна скука, но ако Моли се съгласеше да стане негова метреса, той може би щеше да прекарва повече време във фамилната къща.
Улф вдигна тост.
— За Моли Кинкейд.
Думите проехтяха в празната стая и сякаш се отразиха във високия таван.
— Дано да е толкова сладка, колкото изглежда.
