— Трябва да се сложи край на това, Върховна лейди — заговори Джолайн, като много подчертано пренебрегна Мат. Заяви го: никакви молби нямаше тук. Просто заяви, че така ще бъде, защото така трябва да бъде. — Вашият народ донесе в тези земи война, каквато не сме виждали от Стогодишната война насам, може би и от Тролокските воини. Тармон Гай-дон приближава и тази война трябва да свърши, преди да е дошла Последната битка, иначе ще бъде унищожен целият свят. Толкова голяма е заплахата. Така че край на капризите ви. Ще предадете предложението ни на вашия командващ. Може да се договорим за мир, докато се върнете през морето в своите земи, иначе можете да се изправите срещу пълната мощ на Бялата кула, последвана от всеки трон от Граничните земи до Морето на бурите. Амирлинският трон вероятно вече ги призовава срещу вас. Чух за огромни войски на Граничните земи и за придвижване на други армии. Но по-добре да сложим край на това без кръвопролитие. Така че предотвратете унищожението на своя народ и помогнете да наложим мир.
Мат не можа да види реакцията на Едесина, но Теслин просто примига. За Айез Седай това бе равносилно да ахне. Май не беше очаквала Джолайн да каже точно това. Колкото до него, той само тихо простена. Джолайн не беше Сива, не беше толкова ловка жонгльорка в преговорите, това бе ясно, и той не беше, но все пак разбра, че е намерила най-късия път да стресне Тюон.
Но Тюон само сплете пръсти под масата и остана да седи много изправена, загледана през трите Айез Седай. Лицето й бе по-неумолимо дори отколкото към него.
— Селусия — промълви тя.
Русокосата жена се наведе и измъкна нещо изпод одеялото, на което седеше Мат. А щом се изправи, всичко сякаш стана наведнъж. Чу се щракване, Теслин изпищя и притисна ръце на шията си. Лисичата глава се вледени на гърдите на Мат, а главата на Джолайн се изви рязко и тя зяпна невярващо Червената. Едесина се обърна и затича към вратата, която се отвори наполовина и се затръшна отново. И блъсна Блерик и Фен, ако се съдеше по трополенето на падащи мъже от стъпалата на фургона. Едесина се закова на място, съвсем неподвижна, с ръце на кръста, стегнати с невидими каишки. Всичко това — само за няколко мига, а Селусия още не се беше изправила. Наведе се за миг над леглото, на което седеше Ноал, след което сребърният на-шийник на нов ай-дам щракна около врата на Джолайн. Мат успя да види, че точно това стиска с ръце Теслин. Не се опитваше да го махне, само го стискаше, но кокалчетата на пръстите й бяха побелели. Тясното лице на Червената беше самото отчаяние, очите й бяха ококорени и измъчени. Джолайн си беше възвърнала пълното спокойствие на Айез Седай, но и тя опипваше нашийника около врата си.
— Ако си мислиш, че можеш… — почна тя, но изведнъж млъкна, стиснала уста. В очите й лумна гневна светлина.
— Виждате ли, ай-дам може да се използва и за наказване, макар че това се прави рядко. — Тюон се изправи. На двете й китки имаше по една гривна на ай-дам, лъскавите верижки изпълзяха като змии изпод одеялата на леглата. Как, в името на Светлината, се беше докопала до тях?
— Не — каза Мат. — Обеща ми да не посягащ на тези, които ме следват, Миличко. — Сигурно не беше най-разумно да използва това име точно сега, но беше много късно да го върне. — Дотук аз спазих обещанията си. Недей тепърва да се отвръщаш от своите.
— Обещах да не всявам раздор между тези, които са с теб, Играчко — отвърна му тя надменно. — А и все едно, вече е съвсем ясно, че тези трите не са между твоите последователи. — Плъзгащата се вратичка за приказки с коларя на капрата или за подаване на храна се отвори с шумен трясък. Тюон само погледна през рамо към нея и тя се затръшна още по-шумно. Някакъв мъж отвън изруга и заудря по вратата.
— Ай-дам също така може да се използват, за да носят удоволствие, като голяма награда — заговори Тюон на Джолайн, без да обръща внимание на хлопането зад гърба й.
Устните на Джолайн се разтвориха, а очите й се ококориха много широко. Залитна и увисналата на въжетата маса се люшна, щом тя се опря с две ръце на нея, за да не падне. Но и да беше впечатлена, успя да го скрие добре. Приглади тъмносивите си поли, след като успя да се изправи, но това можеше и нищо да не значи. Лицето й си беше все така айезседайски невъзмутимо. Едесина бе също толкова невъзмутима, макар вече да носеше около шията си третия ай-дам — лицето й между другото бе станало по-бледо от всякога, — но Теслин плачеше безмълвно, раменете й се тресяха и по бузите й се стичаха сълзи.
Ноал се беше напрегнал — мъж, готов да направи някоя глупост. Мат го срита под масата и щом Ноал го изгледа с гняв, поклати глава. Ноал се навъси още повече, но все пак извади ръката си изпод палтото и се облегна на стената. Без да спира да се въси. Негова работа. От ножове тук полза никаква, но виж, думите можеше да свършат работа. Много по-добре щеше да е, ако всичко това приключеше с думи.
— Слушай — рече той на Тюон. — Ако помислиш, ще видиш сто причини, че това няма да стане. Светлина, може и ти да се научиш да преливаш. Това нищо ли не променя? Не си много по-различна от тях.
Все едно че се беше превърнал в дим и се беше издухал — толкова внимание му обърна.
— Опитай се да прегърнеш сайдар — провлече тя, впила строгите си очи в Джолайн. Гласът й беше доста кротък в сравнение с погледа, но явно очакваше подчинение. Подчинение ли? Приличаше на проклет леопард, вторачен в три вързани кози. И странно — беше по-красива от всякога. Красив леопард, който можеше да го разкъса с ноктите си веднага след козите. Е, той пък вече се беше изправял няколко пъти срещу леопард и тези спомени си бяха негови. Сблъсъкът с леопард носеше някаква странна възбуда. — Хайде — продължи тя. — Знаеш, че щита го няма. — Джолайн изпъшка изненадано, а Тюон кимна. — Добре. За първи път се подчини. И научи, че не можеш да пипаш Силата, докато носиш ай-дам, освен ако аз не пожелая. Но сега аз желая да държиш Силата и ти я държиш, въпреки че не се опита да я прегърнеш. — Очите на Джолайн леко се разшириха, малка пукна-тинка в спокойствието й. — А сега желая да не държиш Силата — продължи Тюон, — и тя се изцеди от теб. Първите ти уроци. — Джолайн вдиша дълбоко. Започваше да изглежда… не чак уплашена, но притеснена.
— Кръв и кървава пепел! — изръмжа Мат. — Да не си мислиш, че ще можеш да ги развеждаш тия трите на каишки, без никой да забележи?
Тежко хлопване по вратата. При втория удар дървото изпращя. Който и да блъскаше по дървеното прозорче, също не се отказваше. Това обаче не предизвика особени притеснения. И да влезеха Стражниците, какво можеха да направят?
— Тази нощ ще ги затворя във фургона им и ще ги упражнявам — сопна му се тя раздразнено. — Не съм като тези жени, Играчко. Изобщо не съм като тях. Сигурно мога да се науча, но предпочитам да не го правя, точно както не искам да крада или да убивам. В това е цялата разлика. — Овладя се с видимо усилие, седна с ръце на масата и отново впи, очи в трите Айез Седай. — С една такава като вас имах сериозен успех. — Едесина зяпна и измърмори някакво име, но толкова тихо, че не се чу. — Да — рече Тюон. — Трябва да си срещала моята Милен в кучкарниците или на упражнения. Ще те обуча толкова добре като нея. Прокълната си с тъмна поквара, но ще те науча да си горда, че служиш на Империята.
— Не съм ги довел тези трите от Ебу Дар, за да ги върнеш — твърдо заяви Мат и се плъзна покрай леглото. Лисичата глава изстина още повече и Тюон ахна.
— Как… го направи това, Играчко? Сплитът… се стопи… щом те докосна.
— Дарба, Миличко.
Селусия пристъпи към него, присвита и с умолително протегнати ръце. Със страх, изписан на лицето.
— Да не си…
— Не! — сряза я Тюон.
Селусия се изправи и се дръпна, макар да не откъсна очи от него. Странно, страхът се стопи от лицето й, а той поклати удивено глава. Знаеше, че гърдестата жена се подчинява моментално на Тюон — беше нейна со’джин, в края на краищата, толкова собственост, колкото и кобилата й, и дори смяташе, че това е редно и е хубаво — но колко покорен трябва да е човек, за да се отърве от страха си по заповед?
— Те ме дразнеха, Играчко — рече Тюон, щом той сложи ръце около нашийника на Теслин. Още трепереща, със стичащи се по страните й сълзи, Червената сякаш не вярваше, че наистина може да го махне.
— И мен ме дразнят. — Намести пръстите си, натисна и нашийни-кът щракна и се отвори.
Теслин се вкопчи в ръцете му и взе да ги целува и да хлипа:
— Благдаря ти, Ох, благодаря ти, благодаря ти.
Мат се окашля.
