Нечистота

руси като жито коси.

Ришар слезе от табуретката и отиде да отвори, докато синът му пържеше яйца.

— Притеснена е до смърт — предупреди Ришар, отново преминавайки през дневната с лалетата Pink Beauty, които се затваряха за през нощта и заспиваха във вазите, редовно подарявани им от ония стари кукувици, родителите на Ришар.

— Налей си нещо — каза Ришар.

Еви бе счупил в тигана половин дузина яйца и чакаше жълтъкът да хване коричка.

— Смъртта на онова дете ми е още в главата — заяви Ерик, докато се навеждаше над бара.

Добави обаче, че не е в мрачно настроение — и наистина, изглеждаше по-скоро весел, — не, призна, че няма кураж да се отдава на черни мисли в момента, когато Лор се завръща в киното, не, радвал се, било по-силно от него, и нито за миг не се срамувал. Защото знаел през какво е преминала Лор през всичките тези години и още повече напоследък и бил щастлив за нея. Държал да го каже. Бил чисто и просто щастлив за нея. Смятал, че тази жена, която се приготвя горе на етажа, която била чудесна, изключителна актриса, че тази жена скоро ще учуди всички.

— Толкова по-добре — отвърна Ришар.

Другият се изсмя и си наля чаша порто.

Срещнаха се в часа, който си бяха определили. Ерик и Лор отдавна бяха тръгнали, Ришар бе отишъл в колибата и гримасничеше пред компютъра си в тихата нощ.

Еви бе изгледал един документален филм за болестите, които се предаваха от животно на човек, после се запита как да овладее влечението, което днес повече от всякога изпитва към Габи Гарлич.

Срещата щеше да е пълен провал. Еви отлично знаеше това. Но инстинктите винаги излизаха на преден план и човек се одързостяваше, и бъдещето ставаше опасно, и нищо не можеше да се направи.

От прозореца на стаята си Еви се любуваше на лунната светлина, която посребряваше елите. Вече се бе снабдил с парчетата стъкло, които му бяха нужни, като счупи бутилка „Корона“, увита в сутрешния вестник, същия, дето бе публикувал съобщение за смъртта на Патрик Сторер. Тази вечер луната блестеше особено ярко, така че не сметна за необходимо да пали лампата в стаята си. И така щеше да вижда достатъчно.

Да устои на секса може би щеше да се окаже трудно начинание.

Много неща се разправяха и за майка му, и за някои други.

Когато забеляза Габи, й направи знак да се качи, после се отдръпна от прозореца и внимателно разположи парчетата стъкло в слиповете си, от което членът му напълно се сви.

За Еви Габи бе самото съвършенство. Но дори когато Патрик бе затворен на стотици километри дори когато месеците минаваха и той не се връщаше, тя твърдеше, че наследството не е свободно, и си оставаше като диамант в обвивката си.

А сега, когато Патрик бе мъртъв? Дори Ришар беше впечатлен от вида й. Разбира се, мнението на баща му по въпроса не представляваше интерес, само че Ришар едва я позна, толкова бе променена, и подсвирна от възхищение.

Когато влезе в стаята му, Еви усети парчетата стъкло да се забиват в члена му. Габи Гарлич беше по- висока от него и няколкото години разлика й бяха създали самочувствие, каквото той далеч не притежаваше, особено при такива обстоятелства.

Тя го изгледа по-скоро със симпатия, после седна на ръба на леглото с ръце в джобовете на бледожълтия си суичър. Иначе краката й бяха голи. Разгледа стаята, в която цареше приемливо безредие — в задълженията на чистачката влизаха само прахосмукачката и мръсните чорапи. Поклати глава и заяви, че не може да повярва. Не може да повярва, че Лиза и Патрик ги няма.

Еви й предложи една бира. Тя кимна, но каза, че предпочита да попуши малко трева, ако му се намира и ако няма нищо против.

Еви съзнаваше, че не трябва да прави глупости с капана, който си бе заложил между краката, но толкова искаше да прогони секса от отношенията си с Габи, да не я желае физически, че реши да рискува.

Във всеки случай заплахата като че ли действаше — не се взираше в краката и гърдите й като хипнотизиран. Безпокоеше го единствено миризмата. Нищо не можеше да направи срещу миризмата. Ако не усещаше парчето стъкло, забило се в главичката на пениса му, щеше да се надърви само от миризмата й, нямаше никакво съмнение.

Флегматично извади от джоба на ризата си един джойнт, готов за употреба — Анаис, която ги свиваше сама, заслужаваше само комплименти.

Поднесе й огънче. Всъщност, ако не получеше ерекция и ако не се навеждаше много, всичко щеше да е наред.

Тя дръпна от цигарата, вдиша дима и го задържа в дробовете си, като затвори очи. После каза, че е видяла Ришар на компютъра му и че писателите я очароват от съвсем малка, от деня, в който за пръв път е държала книга в ръцете си.

Добави, че тревата била точно каквото й трябвало след такъв зловещ ден.

Накрая се отпусна на леглото и се загледа в тавана.

— Патрик мислеше, че той е виновен — заяви тя. — Беше се поболял от това. Плашеше ме, когато ми се обаждаше по телефона.

У семейство Кроз някой свиреше на цигулка — Еви си представи ръцете на Патрисия, покрити с червени петна, каквито имаха от главата до петите двамата с мъжа й. Чуваше се шумоленето на гората, движението на хладния въздух между клоните, крясъците на нощните птици и всичко това започваше да се усилва в главите им, защото, макар да имаше всевъзможни недостатъци, Анаис не се шегуваше със стоката, всичко, минало през ръцете й, беше качествено — продаваше скъпо, но само най-доброто, само безупречен продукт.

— Там си беше истински затвор. И половината от момчетата бяха побъркани. Имаше право на едно телефонно обаждане седмично, като до него стоеше един тип и го слушаше. При това таксата беше пет хиляди евро на месец. А пък майка му е същински демон.

Той поклати глава — в тази област нищо не можеше да го учуди. Наблюдаваше я с крайчето на окото си и усещаше, че сърцето му се разтуптява по-силно. Доста невероятно усещане, изострено от факта, че беше по-надрусан. Стоеше срещу нея, опрян на бюрото си, вкопчил ръце в ръбовете му, с превърнат във влажна сламка пенис, и виждаше пред себе си ангел, ни повече, ни по-малко, блондинка с къси коси, със загадъчна усмивка, очевидно изпаднала от небето и приземила се в стаята му, и от тази гледка губеше и ума, и дума.

— Неприятно ли ти е да узнаеш, че съм спала със сестра ти?

Разглеждаше снимките, които Еви бе намерил в нещата на Патрик — както и един портрет на Лиза, трогателно пъхнат в портфейла му.

Отвърна:

— Не. Ни най-малко. Не, не.

На снимките имаше две голи момичета, заспали в едно легло — дори Андреас, който лесно се възбуждаше, беше изстенал от досада.

— Нямам мнение по въпроса — добави Еви, за да доизясни нещата.

Искаше да каже, че няма ретроградно мнение по въпроса. Тя като че ли остана доволна. Разказа му за бурното начало на отношенията си с Лиза, за неочакваното равновесие, което тримата бяха постигнали, и въздъхна.

Протегна се в сянката. По тази тема не би говорила с никой друг и се радвала от създаващите се между двамата отношения. Изправи се на лакът, взря се в Еви и обяви, че вижда Лиза, че на лунната светлина приликата е изумителна, че да, наистина вижда Лиза.

Той й предложи да вземе снимките, но тя каза, че не държи, че предпочита той да ги прибере или да ги унищожи, във всеки случай оценявала жеста му.

— И нека да ти кажа нещо — продължи тя, като се опитваше да срещне погледа му. — Нямам намерение да ти досаждам с въпроси.

Еви забеляза баща си, който излизаше от кабинета си и прекосяваше градината със стикове за голф на