ли жена.
— Забравяте, мистър Марлоу, — отвърна тя с твърд глас — че баща ми беше убит в Индия, заради това което става сега. Имам право да участвам в това дело и участието за мен е въпрос на чест. Жена или не, баща ми беше убит от Този Който Не Ходи.
— Мястото май не е много подходящо за спор — рекох аз като хвърлих поглед към кръчмата, от която бяхме излезли току-що. Двамата посетители ни следяха с любопитство през прозореца.
— Прав сте — съгласи се Джерасмин. — Да намерим някое по-закътано място, докато се стъмни. След това ще направим опит да влезем в магазина на Недрос.
— И аз ще дойда с вас — каза Анджела.
Наехме стая в близкия хотел, където прекарахме остатъка от следобеда в игра на карти. Говорехме малко. Небето зад отдавна немития прозорец ставаше все по-мрачно, от реката се носеха тъжните свирки на шлеповете.
Към шест часа слязох да потърся нещо за хапване и да купя последните вестници. Още с първия поглед към заглавията гърлото ми пресъхна, а стомахът ми се сви. Изтичах обратно, напълно забравил за храната и хвърлих развълнувано вестниците на моите другари.
— Продължава се — беше всичко, което успях да промълвя.
Те ме погледнаха уплашено и се наведоха над вестниците. Огромно заглавие „Масово клане“ се мъдреше над статията за инцидента в хотела. Ала най-потресаваща бе новината за убийството на сър Гай Фолвершам, министър на финансите, днес по обед, в неговата къща извън града. Намерили са го разкъсан на парчета, в огромния гараж за осем коли, до къщата. Отдолу имаше разказ на градинаря, който видял нещо да лети над полето, което приличало на „гигантска сянка“, както пишеше там.
Джерасмин ядно смачка цигарата.
— Ново убийство — изхриптя той. — До една седмица ще залеят страната в кръв. Ще избият правителството. Ще настъпи хаос и безредие.
— Към Недрос — рекох аз. — Да започваме.
Той кимна, стана и провери пистолета си. Анджела отново настоя, че трябва да ни придружи. Между нея и Джерасмин се завърза спор.
— Ще дойда — повтори тя.
— Добре — съгласи се той накрая и си облече палтото. — Стига сме губели време. Идваш с нас, но стане ли много напечено ще се върнеш тук и ще ни чакаш. Ясно ли е?
Тя кимна.
Навън ни обгърна гъста мъгла. Чувствах се подтиснат, усещах че злото е по-силно от нас. Стъпките ни самотно отекваха по опустелите улици. Най-сетне под една мъждукаща улична лампа съзряхме надписът „Ристър Лейн“. Кривнахме в тъмната уличка, като се спирахме пред потъналите в мрак витрини.
Не след дълго дръпнах Джерасмин за ръкава и посочих с ръка.
— Ето го.
Над вратата се мъдреше номер 8. Приближихме се. Магазинът тънеше в мрак, щорите бяха спуснати. На масивната табела бе изписано със златни букви: „Т. Недрос. Вносител“.
— Магазинът не е нещо особено — прошепна Анджела.
— Не е и необходимо — отвърнах аз. — Ако се има предвид какво се крие зад него.
Джерасмин натисна дръжката. Вратата, разбира се, беше заключена. Без да каже нищо, той затвори очи, стисна устни и сбърчи вежди. Анджела го хвана за ръката. Джерасмин изпъшка и в тишината се чу щракване. Той въздъхна, отпусна рамене и се подпря уморено на вратата. Вратата се отвори.
— Да вървим — рече Джерасмин. — Счупих бравата.
Едва щом влязохме в тъмния, изпълнен с тежък мирис на застояло магазин и от тавана блесна ярка светлина. В магазина нямаше никакви стоки. Изглежда Т. Недрос не обичаше да се престарава в работата. Бръкнах за пистолета, прикривайки Анджела с тялото си.
В тишината се разнесе глас:
— Оставете оръжията, господа.
Извърнахме се към гласа. Част от стената се бе плъзнала безшумно встрани. Отвътре ни гледаше мъж с почти чудовищни размери, облечен в мръсносиви панталони и покрита с лекета бяла риза. Главата му беше кръгла и гладка като яйце, а шията му бе набръчкана от подкожна мазнина. Мъничките му очички трепкаха нервно, езикът му беше дълъг и раздвоена като на змия. От него лъхаше отвратително на евтин лимонов одеколон. Пухкавите му ръце стискаха едрокалибрен автоматичен пистолет.
— Поставил съм сигнална инсталация — проговори той с равен глас. — Тя се включва винаги когато някой застане пред вратата.
— Вие сте Недрос? — запитах аз.
— Съвсем правилно. Ала струва ми се, нямам удоволствието да ви познавам.
— Можете да се разминете с това удоволствие — обади се хладно Джерасмин.
— Ще бъда кратък — отвърна Недрос. — Не зная кои сте, но мога да предположа какво търсите тук. Хората, които идват в магазина или са от организацията, или са шпиони. Никой не идва тук с цел бизнес, защото аз просто не въртя никакъв бизнес — той се изсмя гръмогласно, след това продължи мрачно. — Така че, не ми остава нищо друго освен да ви убия.
Стомахът ми се сви и се навърза на моряшки възли. Внезапно почувствах нещо хладно да допира ръката ми, отзад където Недрос не можеше да я види. Пръстите ми докоснаха метално острие. Нож! Един от онези, които запратиха по нас в хотела. Едва се сдържах да не прегърна застаналата зад мен Анджела. Пъхнах внимателно ножа в ръкава си и зачаках напрегнато.
— Дайте си оръжията — нареди Недрос. Той посочи Джерасмин. — Вие пръв.
Джерасмин направи крачка напред и извади пистолета. Недрос замахна и изби оръжието от ръката му с дулото на своя тежък револвер. Устните му се сгърчиха.
— Жалко, че трябва да ви убия. Как бих искал да се позабавлявам с вас. Да ви покажа що е болка. Ти! — изръмжа той към мен. — Оръжието!
Направих няколко крачки напред, усещайки тежестта на ножа в ръката си. Недрос прехвърли пистолета в лявата ръка и посегна към моя допотопен пищов. Продължих да вървя към него, сякаш съм излязъл на неделна разходка.
— Спри — нареди той, сякаш не знаеше дали да очаква атака или подчинение. Този миг на колебание, предизвикан от очевидното ми безгрижие, се оказа достатъчен. Пръстът му, стиснал спусъка започна да побелява. Измъкнах пищова и го ударих през ръката. Разнесе се изстрел и от стената се посипа мазилка. В този миг стиснах ножа и го забих с всичка сила в гърдите му.
Той изрева, очите му се разшириха от ужас и болка. Пистолетът в ръката му гръмна повторно, но куршумът се заби в пода. На гърдите му беше цъфнала голяма алена роза и бързо се разширяваше. Очите му се затвориха, сякаш бе заспал. Краката му се подкосиха. Грамадното му тяло се разтърси от конвулсии.
Ужас бе изписан на лицето на Анджела. Прегърнах я и тя извърна очи от проснатия на земята труп. Заобиколихме внимателно вече мъртвия господин Т. Недрос и влязохме в стаята зад него.
Мебелировката бе доста оскъдна — легло, маса, стол и умивалник, зад параван с японски мотиви. На стената светеше зелен абажур. Вероятно това бе сигналната лампа. В дъното имаше масивна желязна врата, цялата обкована с пирони.
Джерасмин ни погледна развълнувано.
— Изглежда оттук се влиза. От сега нататък трябва да си отваряме очите на четири.
Приближих се и натиснах масивната дръжка. Вратата безшумно се отвори. Стълбите чезнеха надолу в мрака. Някъде далеч на дъното мъждукаше бледа светлинка.
Извърнах се към Анджела.
— Мислиш ли, че ще издържиш?
— Разбира се — кимна тя. — Ръцете и трепереха видимо. — Да тръгваме.
— Заслизах пръв, а сърцето ми блъскаше като парен чук. Обгърнаха ни мрак и ужас.
Стълбата беше тясна и стръмна, та се наложи да слизаме обърнати на една страна. Опитвахме се да се спускаме колкото се може по-безшумно, стиснали револвери в ръце. Светлината растеше и се приближаваше страшно бавно. Сякаш бяха изминали часове от началото на спускането. Краката ми
