севернячките. Тъкмо беше родила Лука и вероятно очакваше помощ от мен. Както и да е, аз също се преселих там. Постъпих на работа в тракторния завод „Ростселмаш“ и в началото бях щастлива. Петнадесетгодишна, за първи път на слънчево и топло място, с пари в джоба…
— Какво се случи?
Тя се изсмя.
— Случи се историята, инспекторе. Дяволът Горбачов стана наш вожд. Той не беше комунист. Животът започна да се променя. Но и за мен животът вече се беше променил. Омъжих се за един изверг. Когато водката вече не му беше по кесията, той ме изпрати на автогарата.
— А Рита?
— Животът на Рита се сриваше. Когато мъжът й беше убит от онези диваци в Афганистан, тя вече пиеше по половин литър водка на ден. Беше се преместила в онази къща в Новочеркаск. Живяла е трудно в интерната, това ми е ясно. Обвиняваше баща ни, че я е изпратил там, обвиняваше мъжа си, че е умрял, обвиняваше сина си, Лука, че се е родил момче. Дори когато той беше малък, на пет-шест годинки, тя го гълчеше, разбирате ли ме? Крещеше му за това, че изглежда така.
— Че е момче?
Тя наведе глава.
— Да. За това, че е момче. — Спомените й се връщаха прекалено силно. Нужно й беше малко време да се успокои, преди да продължи с по-тих глас. — Елена, дъщерята на Рита, й го върна. Още на тринадесет години Елена беше като барут. По онова време, разбира се, Андрей Чикатило и жена му бяха взели горния етаж на къщата. Кой е можел да предполага с какъв звяр са живели Рита и децата й. Започнаха да намират трупове на момичета навсякъде по ливадите наоколо. С избодени очи от същия нож, който той винаги носеше със себе си. За да подрязвал охлузените люспи от кожата на обувките си, както е обяснил пред съда. — Отново замълча. — Кой е можел да предполага какъв звяр е бил този човек? — повтори тя.
— Никой ли от живеещите в къщата не е подозирал Чикатило?
— По онова време не. Чак много по-късно.
— Дори и вие ли?
Тя поклати глава.
— Ако имах притеснения, че в къщата може да бъде извършено нещо лошо, те идваха от Рита.
— Буйства от нейна страна?
— Пияна или трезва, тя буйстваше. Нямах предвид това. Беше започнала да прави с Лука неща, които една майка не бива да прави със сина си. Разбирате ли ме?
— Да, разбирам. — Спомних си кльощавото, недодялано момче от тридесет и шесто начално училище в Мурманск. Жестоко съжалих, че не съм се държал по-приятелски с него. — Спала е с него. Това ли искате да кажете?
Тя ме погледна снизходително.
— Те имаха само една стая, инспекторе. С едно легло. Елена, Лука и майка им винаги са спали заедно. Разликата е там, че по това време вече Елена не се прибираше през вечер, защото работеше на гарата в Ростов, а Рита обикновено беше толкова пияна, че не би могла да различи сина си от Юрий Гагарин.
Представих си смразяваща картина с момчето, чакащо цяла вечер на очуканото мраморно стълбище да се върне майка му — пияна и с ужасни, нетърпящи възражение изисквания към него.
— Един следобед, в неделя — продължи Валя, — се отбих да видя Рита и децата. Елена я нямаше вкъщи. Рита страдаше от жесток махмурлук и още се търкаляше в леглото. Направих й чай. Забелязах, че очите на Лука са зачервени, а бузата му е охлузена. „От милицията ми бяха на гости“, каза Рита и нищо повече. Първо си помислих, че съседите са се обадили в районното, защото бие сина си. Но не беше това. Трябваше време и малко водка в чая, за да чуя каква е историята. Изглежда, Светлана, приятелката на Елена, е забелязала Лука да се отдалечава през ливадата зад гарата. Милиционерите идвали да разпитат Лука. Той им казал, че минали напряко към гарата през някаква горичка, че се е разделил с нея на гаровия площад и си е тръгнал за вкъщи.
— А защо толкова ненадейно милицията се е поинтересувала от едно работещо на гарата момиче, което не се е прибрало вкъщи?
— По онова време целият Ростов се страхуваше от сянката си. След като започнаха да намират трупове по всички полянки наоколо, милицията започна да души следи, на които иначе никога не би обърнала внимание. Както и да е, докато Рита ми разказваше това, аз забелязах, че по бузите на момчето се стичат сълзи. След секунди той хукна надолу по стълбището. Рита продължаваше да се върти в леглото и с опипване се мъчеше да намери литровото шише с водка и цигарите си. През цялото време ругаеше голямата буца, която незнайно как се бе навряла под нея. Беше се омотала в чаршафите. Попитах я какво толкова я дразни, а тя зарови ръка под завивките. „Сигурно си мислиш, че вече съм го направила истински мъж, нали? — каза ми тя. — Обаче тази сутрин, след като дойдоха от милицията, той ми даде ето това, за да ми кажел, че съжалява за Елена.“ Тогава Рига измъкна от леглото ей толкова голяма кукла с изрисувано лице!
Извинение. Куклата, която Лука е дал на майка си, е била знак на извинение за това, че е казал на Чикатило къде ще бъде Елена през онази нощ. Че може би дори я е завел при него. Въздъхнах дълбоко. Това означаваше, че малкият Лука Руп почти със сигурност е знаел близо осемнадесет месеца преди милицията в Ростов, че Андрей Чикатило е Убиецът от целините.
Какъв невероятен товар е носил цял живот. Нещо повече, той е разбрал, че е станал съучастник на убиеца. Куклата е била неговото емоционално извинение. Може би по същата логика латексовите кукли бяха извинение за извършените от Саша убийства? Спомних си убедеността на Аби, че всяка кукла е едно извинение. Това, за което изобщо не бяхме се сетили, беше, че е извинение за смърт, причинена
Валя ме погледна студено.
— Ще се наложи да се махна оттук. Да се укрия от Саша. Ще получа ли награда?
Аз продължих разсъжденията си гласно:
— Ако Лука е знаел от самото начало какво смята да прави брат му…
— Брат ли? — прекъсна ме грубо тя и поклати глава, разлюлявайки дългата си сива коса. — Вие от милицията никога ли не слушате внимателно? — попита тя с раздразнение.
— Сега слушам.
— Трябва ли да обяснявам подробно? Казах ви какъв беше животът на Лука. Когато се роди Саша, той знаеше какво означава това.
Усетих, че в стомаха ми кипи.
— Лука и Саша не са братя?
— Може ли някой да каже? — отвърна тя, зарадвана от това, че е успяла да ме шокира. — Връзката им може да е още по-близка. Както става в много случаи, когато момчета са принуждавани да споделят леглото с майките си. Вие в милицията нищо не разбирате — завърши презрително тя.
Седях на леглото и я гледах потънал в размисъл (може би за да се предпазя от реалистичните образи на ненаситни пияни майки) за системата, родила всичко това — отвратителните интернати, лишенията и наглото лицемерие на един режим, който всекидневно тръбеше за превъзходството на ценностите в собствената му социална система спрямо тези в останалия свят.
— Рита се върна в Мурманск, за да роди Саша. В Ростов всички знаеха колко трудно й беше да намери мъж, който да легне с нея. Тук, в Мурманск, тя можеше да запази тайната си. Ако изобщо имаше какво да запази. Лука беше едва на четиринадесет години, когато се роди Саша. — Притисна бузите си с длани. — Лука е готов да направи всичко заради Саша. Естествено, разбра, че вероятно той е бащата. Дори и убийство не може да разруши подобна връзка.
Полагах големи усилия да възприема тази версия.
— Лука разказвал ли е на Саша за Андрей Чикатило?
— Това беше нещо като вечерна молитва за тях. Саша буквално израсна с разказите за него. Като малък колекционираше вестници и всевъзможни публикации, споменаващи Андрей.
Облегнах се назад, толкова смаян от влиянието на невзрачната личност Чикатило върху Лука и Саша, че дъхът ми почти беше спрял. Но естествено е да си избираме героите именно по баланса в характерите —
