Гадателката

— Попадна ми един стар вестник — обясни тя. — Чак когато прочетох за гумените кукли, направих връзката със Саша.

— Каква връзка?

— Моментално се досетих, че Саша е човекът, когото търсите.

— Какво ви кара да мислите, че той има нещо общо със смъртта на съпругата ми и другите жени? — попитах предпазливо.

— Нищо не знаете, инспекторе. Милицията никога нищо не знае. Поне що се отнася до важните неща.

— Вие ще ми ги кажете.

Тя ме погледна плахо.

— Нали не се опитвате да откраднете наградата ми?

— Искам да установя кой е виновен за смъртта на жена ми. Не съм дошъл тук да ви открадна наградата. И какво ви кара да мислите, че Саша е замесен?

Тя пое дълбоко и решително дъх.

— Първите две жени — съпругата ви и американката — са намерени в мазето на „Лермонтов“. Както пише във вестника, типична загадка със заключена врата.

Постарах се лицето ми да остане спокойно и я изчаках да продължи. Тя се приведе напред.

— Всички са забравили, че има още една врата, която води към моргата.

— Боже мой, откъде знаете това?

— Работих там почти цяла година — отговори тя. — Като перачка към моргата. По същото време, когато Саша изтърпяваше военната си присъда, а тя беше общественополезен труд в моргата.

— Работил е три месеца като помощник на Лени?

— Изгаряше изхвърлените човешки органи. По онова време Саша използваше коридора към пещите всеки ден.

Стомахът ми се обърна наопаки. В онази ламаринена барачка, по която тропаха дъждовни капки, аз изведнъж видях тази жена в коренно различна светлина. С един простичък щрих тя начерта връзката между куклите и лобното място на Наталия и Джоун.

— Май започнахте да ме слушате внимателно, господине от милицията.

— Какъв може да е бил мотивът му според вас?

— Какъв мотив му трябва на човек като Саша, за да изнасили и убие една красива жена? Трябва да знаете какво е миналото му. Когато умря майка му, той беше настанен в интернат. Там, прииска ли му се някое момиче, той е постъпвал като всички останали. Пребивал я е от бой и я е обладавал. Не, не е нужно да се интересувате от мотива, а от куклите.

— Знаем за куклите — отвърнах прекалено словоохотливо. — Знаем, че Саша ги произвежда. Той сам дойде да ни го каже.

Тя ми се изсмя.

— Разбира се, че ще го направи. Но аз ви питам защо му е трябвало на убиеца да подхвърля по една кукла за всяка от жените?

— Още не знаем.

Вдигна глава тържествуващо.

— Това ви обърква. Още не можете да разгадаете защо са поставени така, облечени в дрехите на жертвите. Никога не сте виждали такова нещо, нали? — Тя направи дълга, умишлена пауза. — Само че аз съм виждала.

— По онова време със сестра ми Рита и семейството й живеехме на една и съща улица в Новочеркаск. Беше, преди да се роди Саша, разбира се. Рита беше почти постоянно пияна и толкова дебела, че даже и руски работник не би я погледнал. Излизаше да пие всяка нощ и оставяше децата, Лука и Елена, сами с един зъл демон на горния етаж.

— Андрей Чикатило.

Очите й се разшириха от изненада.

— Вие знаете?

— Знам, че Елена е изчезнала. Няма съмнение, че е една от жертвите на Чикатило.

— Никога не съм виждала по-зловещ човек от него. Тихичък пред хората. Още преди да го арестуват, знаех, че е смахнат на тема секс. Вече не работех в завода за трактори. Водех „безразборен полов живот“, както се пишеше в обвинителните протоколи на милицията. Чикатило ми е предлагал много пъти срещу солидно заплащане, но аз никога не легнах с него. Човек с моя занаят свиква да надушва отдалече неприятностите. А Чикатило вещаеше неприятности. Естествено, това беше години преди да го заловят. Милион пъти казвах на сестра ми да държи Елена далече от него, но тя беше прекалено пияна, за да ми обърне внимание. През онази последна нощ, когато Елена излезе…

— Чикатило е знаел къде отива, защото тя винаги е ходела на гарата в Ростов.

— Не… — Тя замълча за момент. — Знаел е, защото Лука му е казал къде ще отиде. — Дишането й стана неравномерно. — В онази нощ Лука е отишъл с нея.

— Не може да сте сигурна в това.

— Няколко от момичетата на гарата ми го казаха. Убедена съм, че Лука я е завел на полето, където е чакал Чикатило.

— Нарочно?

— Не се съмнявам, че Чикатило е дал на момчето няколко рубли за това. Лука, естествено, изобщо не е подозирал, че Чикатило е мъжът, който тероризираше цялата Ростовска област. Той беше привързан към Чикатило. Знаел е, че сестра му предлага секс срещу пари. При такива обстоятелства човек би си казал: какво по-естествено от това да го заведе при нея?

Изпухтях объркан. Боже мой! И това беше дете, с което заедно сме ходили на училище! Но пък и никога не бях си въобразявал, че може да има живот като неговия. Какво по-естествено от това да продадеш сестра си за няколко рубли? Не беше ли тази жена побъркана като другите в рода й, толкова очукана от живота, че да излъже безскрупулно, за да се добере до наградата?

Осъзнах, че съм започнал да потупвам нервно джобовете си като отказал се пушач едва когато жената ми подаде цигара и огънче. Имах нужда и от още нещо, но тя едва ли би могла дами предложи бутилка. Все пак тази пауза ми се отрази добре. Дръпнах дълбоко от цигарата и се заслушах в барабаненето на дъжда по вълнистия покрив.

— Семейства като нашето — каза тя с притихнал глас — бързо се сгромолясваха надолу по пирамидата на съветската система. Баща ни беше дошъл от Петербург, за да работи в тукашната база за подводници, член на комунистическата партия, избиран два пъти за делегат на първомайските манифестации в Москва. Двете с Рита израснахме тук, в Мурманск. Беше с десет години по-голяма от мен, щура, докато аз бях плаха и срамежлива. — Засмя се. — Навремето!

— В какъв смисъл беше щура Рита?

— Пиеше, ходеше с моряци. Заради служебното си положение баща ни реши, че е неблагоразумно да остави Рита вкъщи. Освен всичко тя беше и епилептичка, разбирате ли. Това му даваше право да я изпрати в интернат.

— Отнасяли сме се с децата си като с кучета в онези времена. И какво се е променило?

— Баща ми бе принуден да се съобразява със служебното си положение — каза тя кисело. — Недопустимо беше да има непълнолетна дъщеря, която се навърта около пристанището да припечелва пари от чуждестранните моряци. — Приведе се напред. — Много от тях бяха индийци и негри.

— Искате да кажете, че баща ви е уредил да я настани в интерната като епилептичка, а не като момиче с неморално поведение.

— Така беше по-добре за службата му. В онези времена семействата имаха достойнство. Партията изискваше определени норми на поведение.

Прехапах си езика.

— Продължавайте — казах.

— Рита напусна интерната осемнадесетгодишна. Омъжи се за възпитаник на същия интернат и след няколко години заминаха да живеят в Ростов. Често ми пишеше колко си падали тамошните млади мъже по