— Може да е слабоумен — възрази тя, — но най-малкото е съучастник в убийство.
— Не го виждам точно в тази светлина — казах аз.
Тя сви рамене, подразнена от различията в мненията ни.
— Какъвто и да е случаят, предстои му да отговаря на много въпроси.
— Слушай — казах аз, — всичко, което се опитвам да ти обясня, е, че през целия си живот той е бил мачкан. Саша е само последният от опашката. — Спомних си за нещата, които се случваха в училищния двор на 36-о основно. За заплашително наежения Рой, докато се приближаваше към високото, заекващо от уплаха момче, протегнал ръка да получи парите за обяда на Лука. Рубла или две. Данък за побойника. — Само те моля, нищо повече. Кажи на Пински да бъде по-търпелив с него.
На долния етаж, в централното фоайе на аерогарата, изригнаха викове.
— Резултатите ли обявяват? — попита Аби и се изправи до бюрото.
— Не — отвърнах предпазливо. — Пристигна последната партида урни. — Поколебах се. — Оказа се, че бюлетините от секцията на стадиона са изпратени на две порции. Не знам каква е причината — добавих без каквато и да е нужда.
Дочух забързано потракване на токчета и се обърнах. Видях Рой и „американското“ момиче зад гърба му. Спряха се пред вратата.
— Пристигнаха останалите бюлетини от стадиона — каза той, гледайки към мен. — Имам чувството, че само след малко ще бъда обявен за губернатор на Кола.
— А какво се е случило с вашата опонентка? — попита Аби.
— Вие сте специален агент Кънингам, предполагам. — Рой се поклони, при това доста елегантно. — В Русия, специален агент Кънингам, я няма стародавната традиция губещият да остане и да стисне ръката на победителя. Баданова, по мое мнение, вече е минала през финландската или норвежката граница. Елате долу да погледате. — Той разтвори широко ръце. — Предстои историческо събитие.
— Имам един въпрос, Рой — прекъснах го аз. — Преди да отидеш да правиш история. Спомняш ли си председателката на Студентския съюз Фетисова?
Той кимна.
— Наистина ли я познавате? — попита го Аби.
— Интимно — отвърна той. — Наложи се веднъж да преспя с нея, за да получа студентска туристическа виза за Хелзинки. Ужасна работа.
— Ще ни дадеш ли разрешение за ексхумации в лагерните гробища, които са под нейно управление?
— Защо не? — каза Рой. — А защо искате да го направите?
— Краткият отговор е: защото Баданова не искаше да го направим.
— В такъв случай можете да бъдете сигурни, че сте на прав път. Полковничката и Баданова са първи братовчедки. Ти не знаеше ли това? Първият ми административен акт, Костя, ще бъде да ти изпратя това разрешение. — Обърна се и погледна към Белинда. — Вторият ми административен акт вероятно.
Преди да слезем долу за церемонията, се получи известие от Пински. В хангара нямало и следа от Саша, както и от Лука. Претърсили околната гора, но не намерили нищо. Белият микробус беше изчезнал.
Процедурата по обявяването на резултатите премина в бурен фарс. От сцената и високоговорителите кънтеше гласът на Рой с неговото изпълнение на „Така както аз исках“. Зад него стоеше внушителната фигура на Белинда — изглеждаше почти три метра висока с червените си токчета и цилиндъра на Чичо Сам. Тълпата крещеше одобрително, пееше и танцуваше върху импровизираните маси от талпи и дървени магарета, които започнаха да се сриват една по една под тежестта.
Резултатите трябваше да бъдат обявени навън, където бе издигната временна сцена. Стотици, дори хиляди обикновени граждани на Кола се бяха стекли на летището, за да чуят съобщението, без да се притесняват от започналата да се сипе киша и понижаващата се температура.
Като член на комисията трябваше да присъствам заедно с колегите си на сцената отвън. Сред морето от чадъри зърнах Аби в периферията на тълпата и тя ми махна с ръка. Дронски, предполагам, бе предпочел да не подлага на риск зарастващите си кости сред гъстата тълпа от блъскащи се привърженици на Рой.
Излизайки на дъсчената сцена, назначеният от Москва председател на комисията извади навита на руло хартия и тълпата утихна. Също като в театър, осветлението на паркинга загасна, за да подсили ефекта на насочените към сцената прожектори.
— Братя руснаци… — започна човекът от Москва. Сините букви
Започнах да се тревожа.
Трябваха ми още секунда или две, докато се усетя, че
56.
Утрото се задаваше над летищния комплекс и сградите се сдобиха с дълги сенки. Започваше ден, изпълнен с умопомрачение, със същата паника, каквато бях преживял единствено когато изчезна Наталия. Навсякъде ми се привиждаше Аби — ходеше, разговаряше, пушеше цигара.
След не повече от два часа двамата с Дронски пътувахме към Манастира. Претърсването на всички технологични и административни сгради на летището, както и на безлюдните, тъмни пространства между пистите не даде никакъв резултат. Докато разпитвахме хора от външната периферия на тълпата пред сцената, няколко от тях споменаха, че са забелязали потеглящ бял микробус на няколко метра зад тях. Стоял бил там не повече от десет минути. Когато виковете и аплодисментите за победата на Рой утихнали, микробуса вече го нямало.
Освен на летището бяхме започнали мащабно претърсване навсякъде. Пински бе разположил скрита пътна блокада северно и южно от хангарите на триста петдесет и първи вертолетен полк. Голям отряд претърсваше полуразрушените сгради в Северния крайбрежен комплекс. Приоритет за всички подразделения на милицията в града и околностите бе издирването на белия микробус. Във всички сутрешни новинарски емисии в Кола щяха да съобщят отличителните му белези. Рой, в качеството си на новоизбран губернатор, се съгласи да апелира за съдействие от страна на гражданите.
Двамата с Дронски изработихме следната версия: Саша, ранен в гората над летището, но далече не толкова сериозно, колкото си мислех, е повикал по телефона Лука да дойде и да го вземе с микробуса. В последния е имало недоставена партида кукли. Сам, а може би и с Лука като шофьор, Саша е издърпал Аби, докато вниманието на всички е било насочено към церемонията по обявяването на Рой за губернатор. Това, което нямаше как да предположим, беше дали похищението на Аби ще бъде използвано като средство за подсигуряване на бягството на Саша и Баданова от Мурманск. Или пък дали отвличането не е прелюдия към маниашко сексуално изстъпление, каквото видяхме в случая с Джей.
— Ти как виждаш положението, шефе? — попита Дронски, докато пътувахме към града.
— Мисля, че мъж с непревързана рана от забит нож в рамото може да отиде навсякъде. И все пак смятам че първата спирка на Саша Руп ще е в някоя болница.
— В такъв случай, кой е разпоредил на Лука какво да прави?
— Ако погледнем версията от другата й страна — отвърнах аз, — не можем да бъдем сигурни дали Лука
