Офицерът от службата по издирване Борис Паско беше висок, с грубовато, сурово лице с едри скули, голям властен нос и набола посивяла брада. Ушите му приличаха на смачкани брашнени чували, залепени от двете страни на обръснатата глава. В два часа през нощта той беше облечен в милиционерски шинел, а под него — миришещи на пот дълги ватени гащи със затъкнати в ботушите крачоли. Когато ме видя седнал до масата, се спря и затвори вратата след себе си.
— Часът е два след полунощ, твойта мамица — озъби ми се той. — Какво ти става, Вадим? Кой е толкова важен, та ме вдигаш по никое време през нощта?
Изправих се. Бях по-висок от него, но не с много. Това, че бях с петнадесет години по-млад, щеше да е по-същественото ми предимство, ако се пресегнех над масата и го сграбчех за гушата, както ми се щеше да направя.
Вместо това наведох поглед. Облегнах разтворените си длани върху надрасканата повърхност на металната маса. После бавно вдигнах очи към него.
— Капитан Паско, дошъл съм да съобщя факта, че съпругата ми Наталия Вадим е в неизвестност от полунощ в събота. От вас искам само да го регистрирате. Впишете го още сега в главната сводка. Лицето й е добре познато в града. Може някой да я е видял.
Той махна пренебрежително с ръка.
— Впишете името й в сводката. Моля ви, Паско. Още сега. След като го направите, можете да се върнете в кревата. И ви благодаря, че слязохте тук посред нощ.
— Някой ще си плати за това. Казаха ми, че става въпрос за някакво голямо началство.
Като че ли Наталия нямаше стойността на хиляда големи началници.
— Аз го измислих. Никой друг не е виновен. Извинете ме, Паско, но знаех, че само така ще ви накарам да слезете тук.
Горната му устна се изкриви на една страна.
— Значи в събота през нощта жена ви не се е прибрала… Може да има колкото си искате причини за това. Заминала е на гости при майка си… — Нямаше предвид майка й.
Поклатих глава в знак на несъгласие.
— Не? — В мътния му поглед се появи блясък. — Исках да кажа, че може да се чука с някой мужик…
Сигурно съм тръгнал към него, защото бързо вдигна ръце.
— Вие сте милиционер, Вадим. Трябва да признаете, че и това е възможна версия за следствието. Да или не?
— Признавам го като версия. — Все едно че меч ми се заби в корема, докато изричах тези думи. За него това бе една победа. Знаеше колко ми е необходим в момента. Ухили се.
Седнах на стола, така че да може да ме гледа отвисоко.
— Чуйте ме, капитане — продължих учтиво. — Не може ли да се заемем с работата? Обещавам да почерпя чашка-две. Няма да забравя.
Позата, която бях заел, му допадна. С покорството, което излъчваше. Извади бележник от джоба на шинела.
— Добре, казвайте данните.
Седна. Аз започнах бавно:
— Наталия Ивановна Вадим. На тридесет и една години. Родена в Саратов. Руско гражданство. Професия лекар. Адрес: блок „Адмирал Горшков“, улица „Градска“ сто и седем.
— Кога е видяна за последен път?
— Онази нощ, малко преди полунощ. В събота.
— Къде?
— В дома на губернатора Баданов. На частен прием.
Паско надигна обръснатата си глава.
— Била е в дома на губернатор Баданов? На частен прием? — Говореше бавно, опитвайки се да прецени положението. Беше придобил квалификацията си на тайно ченге в съветски времена. Изведнъж надуши възможността да стъпи накриво.
— Аз също присъствах там. Бях поканен, за да обсъдим с губернатора евентуалното ми преназначение на нова длъжност.
Присви предпазливо очи:
— Повишение ли?
— И това също.
Пишейки в бележника, той започна да рови в джоба на шинела за цигари. Тонът му вече беше променен, нямаше я прозиращата агресивност.
— Казвате, че си е тръгнала от приема при губернатора преди вас, така ли?
— Да. Заради съобщение по служебния й пейджър.
— От кого?
— Още не съм установил.
Запали цигара и отмести стола си назад.
— И така, не се засягайте, другарю инспектор… — Разколеба се и се поправи. — Инспектор Вадим. Но щом като съпругата ви е лекарка и е била повикана в полунощ, може да е работила някъде до сутринта, даже и цял ден в неделя. Може да е решила да поспи малко в болницата и просто да е забравила да се обади.
— Впишете я в сводката, Паско. Разговарях с губернатора Баданов преди по-малко от час. Предложението за сводката е негово.
Погледите ни се срещнаха и той се извърна. Беше почти сигурен, че го лъжа. Но в Русия да си почти сигурен не е достатъчно, когато аргументите срещу теб са във формата на влиятелно име. А той нямаше как да провери.
— Добре, ваша воля — каза той и стана. — Ще я изпратя още сега. Почакайте тук. Когато свърша, може да ми разкажете цялата история.
Цялата история. Седях сам в мръсната, облицована с бели плочки стая и се питах каква ли е наистина цялата история.
Гарантирам, че когато Паско се върна в стаята, където го чаках, той се държеше максимално учтиво и даже загрижено, доколкото брутален тип като него може да го направи. Казах му всички подробности, които му трябваха. Дори му дадох може би неблагоразумие твърде много подробности. Когато му казах, че съм отклонил предложението на губернатора за работа, почувствах промяната в отношението му към мен.
И към Наталия. Поиска списък на мъжете, с които тя е в приятелски отношения, но аз му отказах с категоричен жест.
— Тя е красива жена — каза той упорито и месестата му долна устна провисна непослушно. — Сигурно си има някой друг приятел в работата.
— На погрешен път сте — отсякох.
— Трябва да проверя всички.
Принуден бях да изпълня настояването му. Аз бях потърсил Паско. Аз имах нужда от него, за да въведе името на Наталия в сводката за издирваните. Но наред с това бях дал на този нагъл тип в милиционерски шинел и пропити с пот ватени гащи властта да нахлуе във всеки аспект от личния живот на Наталия по свой избор. Казах му имената на лекарите, с които работеше Наталия, на няколко приятели и на мъже от американското сиропиталище.
След около час отново бях в апартамента, обикалях от стая в стая и се чудех какво да предприема оттук нататък. Забравил всякаква тактичност в резултат на притесненията си, аз набрах домашния номер на губернатора, който взех от картичката с поканата. Часът беше четири сутринта и телефонът звъня може би пет минути. След това се обади сънен женски глас.
— Губернаторът ще отсъства до утре — каза тя. — Замина на някаква инспекция в Петербург или Кировск.
Успях да я прекъсна, докато се прозяваше:
— Госпожо Баданова, обажда се Константин Вадим. Искрено съжалявам, че ви звъня по това време на
