възнаграждава и му позволява да премине бързо през първичната кастрация и да развие гордостта от женското си тяло и пол, без никога повече да завижда на момчетата за центробежния им пенис. Желанието на момичето, на което женствеността наистина е била дадена като ценност, се откъсва и от аналния фантазъм за бременността и раждането и гениталното му либидо се ориентира спрямо частичния пенисен обект в осъзнато центростремително желание.
Падането на млечните зъби дава нов порив на желанието на момичето за самостоятелност по отношение на помощта от майката и от всяка друга жена, помощ, която то отблъсква (например, иска да избира от гардероба си това, което смята, че го гизпи най-добре и отказва да облича дрехите, които майката иска да му наложи, настоява да се вчесва по свой начин и т.н.). Гледайки се в огледалото, момичето иска да докаже на възрастните и на себе си, че е красиво и желано, че може да прави всичко вкъщи като, и дори по-добре, от майка си, проявявайки чудеса от изобретателна сръчност и похватност. С една дума то „дава всичко от себе си“, за да се хареса на бащата и да го накара да казва, че го предпочита пред всички жени. Това е времето, когато момиченцата най-обичат песните и приказките, в които бедната девойка спечелва благоволението на царя, а по липса на цар, на принца — царския син (по-големия брат). А когато го, прелъсти: „Те заживели щастливо и имали много деца!“ Момичето завоюва мъжа благодарение на красивото и невидимото в своя полов орган, който примамва мъжкия пенис. Когато този на бащата е завоюван, идват насладата от фалически и нарцистични ценности, щастието и сигурността в чудесното, фалически инцестно потомство.
У децата от двата пола, тук говорим за момичето, истински едипово е само съчетаването на сублимираното в архаичните нагони с първото генитално желание, което детето интензивно изживява спрямо бащата с оглед на оженване (дума, която за детето означава семейството във всички значения на термина; в нашия метафоричен език на възрастни се съчетават10 цветове, вкусове), което предполага край на малоценността, изпитвана дотогава спрямо майката. Детето иска да приключи с тази тристранност, където смътно се смесват любов и желание.
Гениталното желание говори, иска да завладее любовта на мъжа и да спечели прерогативите, запазени дотогава за майката — леглото на бащата и плътската любов с него. За да знаем за какво става дума, трябва — а това е много важно в терапевтичните дейности с децата — да се запази наименованието едипов комплекс за означаване на желанието, което заема целия въображаем свят, желанието за раждане на дете от любовната прегръдка и половия акт със собствения родител от другия пол. Личността на последния бива надценена, става фалически слънчева, ослепителна в очите на момичето, покорено в своята емотивност и пол. Без този елемент едиповият комплекс все още не е пълен и разрешаването му посредством разбирането на изказаната възбрана върху инцеста няма смисъл.
Момичетата, които вече разбират социалния език, това, което се казва и това, което не се казва, не винаги изразяват в поведението си тези любовни чувства по словесен или ясен начин; и все пак въпросните фантазми не са само несъзнавани, но и съзнавани. Те съставляват смисъла на тяхното желание и винаги се придружават от генитални усещания. Понякога, тъй като не познава еротичния им смисъл, момиченцето може да помисли, че е „болно“ и, привличайки смътно вниманието на майка си към зоната на гениталните пътища, да предизвика безпокойството й, а майката от своя страна чрез въпросите си да индуцира у детето истински психосоматични заболявания. Всъщност момичето е болно от любов. В признаци, които се вземат за органични симптоми, родители и лекари напразно търсят органичната причина, чието отстраняване да прекрати ерогенния симптом, превърнал се в патогенен. Колко мними цистити, апендицити, вулвити са соматичният израз на тези скрити вълнения.
Сблъсквала съм се със случай на дете, което се будеше от спазми на матката и крещеше от болка. Друго дете имаше такова нервно подуване на корема, че можеше да се мисли за бременност. Само след един разговор с двете момиченца, по време на който те ме бяха насочили чрез рисунките и думите под тях, разбрах, че е дошъл моментът да се разкрие възбраната върху инцеста на тези невинни деца, попаднали в психосоматичната безизходица на невъзможен за разрешаване едипов комплекс. След като проумях, че женствеността им е замесена в конфликта, превърнал родителите им в тревожни марионетки, без дори да им казвам, за да не ги безпокоя (хората не са много склонни да проявяват разбиране към подобни желания, които у момичетата им се струват перверзни, каквито не са), обясних на всяко от тях възбраната върху инцеста и смесването, което правят всички момиченца между обичта, проявяваш от баща им към тях, и любовта с полово желание, изпитвана към жена му, а не към тях. Прибавих утешителните думи, че мама, като всички други жени, също е била момиченце, влюбено в своя татко, дядото на детето по майка, и че именно като разбере този житейски закон за хората момиченцето ще стане девойка. Добавих, че то ще порастне, ще стане като майка си, ще може да обича момчета, а и още отсега може да си избира приятели, годеници; че когато един ден стане голямо момиче, с развито тяло, ще си има мъж като майка си, която се е запознала с баща му, когато двамата са били младежи; и че защото са се обикнали и желали полово, се е родило самото то. Двете момиченца бяха излекувани за по-малко от два сеанса и цялото им следващо развитие премина съвсем благоприятно.
Един ден ми беше доведено друго момиченце в състояние на неописуема тревожност: можеше да върви само ако възрастен го държи за ръка, като с другата затваряше очите си. Това състояние се проявило след операция от апендицит. Детето казваше, че вижда пред себе си затворена врата и че ще се блъсне в нея. Затова вървеше зад възрастния, който го водеше. Консултирали се с психиатър, той им говорил за последици от общата упойка и споменал за халюцинации. Дал им и адреса на психоаналитик, който се случих аз. Според анамнезата детето имало повръщания, които довели „от предпазливост“ до отстраняване на апендикса, като диагнозата била съмнителна, а апендиксът се оказал здрав. Майката била в петия месец на четвъртата си бременност. Понасяла добре състоянието си, но в началото имала позиви за повръщане. Шестгодишното момиченце беше най-голямото дете в семейството. Чувстваше се сигурно с мен, защото беше седнало, и говореше за по-малките си (но не много по-малки!) брат и сестра като баба за своите внуци — разнежено и снизходително. Преди внезапното избухване на верижните симптоми, за нея казвали, че е истинска женичка вкъщи, загрижена за покоя (до смърт!) на майка си и за това нищо да не липсва на баща й. Впрочем беше много интелигентна за възрастта си и отлична в училище. И при нея разкриването на забраната за инцест премахна „лудостта“ и й върна възможността отново да върви, с една дума да живее като момиченце на нейната възраст, интересуващо се повече от приятелите и игрите си, отколкото от брат си, сестра си и баща си. Между нас никога не стана дума за символиката на затворената врата. Тя беше изчезнала. Но момиченцето само заговори за важен фантазъм — за микробите, които мъжът предава на жената, за да се родят бебетата. Как го прави ли? Слага ги във вълшебна течност, която й дава да изпие, и също с пишката си, ето, показвайки половия си орган, ето тук, откъдето излиза (бебето). Бях се поколебала дали да приема да лекувам това дете, защото самата аз бях бременна и знаех, че ще трябва да прекъсна психоаналитичната си дейност през родилния период и следващите седмици. Не съм била права, защото тъкмо по-напредналата ми бременност в сравнение с бременността на неговата майка позволи на детето веднага да направи пренасяне върху мен и несъмнено придаде убедителност на истините, които му разкривах. Детето се възстанови напълно много преди да родя. Но от предпазливост предложих на родителите да ми го доведат малко след като родих бебето си. Няма да бъдете учудени от интереса му към факта на раждане на детето, което впрочем то не видя, само говори за него, чувайки плача му в апартамента. Беше удоволствие да чуя как ми се подиграва, че мога да се интересувам от бебе, което пищи като коте, сигурно е грозно и ужасно; какво ли не чух за това бебе и какви ли рисунки не видях, които караха малката ми пациентка да се залива от смях, още повече, че детето ми беше момче, а тя би искала в тяхното семейство четвъртото дете да бъде момиче. Тогава се наложи да повторя, че дори и да е момиче, тя не би могла да си играе на майка с него, защото бебето ще си има татко и мама, също като нея, и че трябва да почака да стане жена, да си има мъж, за да има тя самата бебета. При тези думи лицето й помръкна и тя ми каза: „Ти си лоша!“ После се разделихме. След това родителите говориха с мен в нейно присъствие колко са щастливи от пълното й излекуване, от възвърналата й се веселост и дори от подигравателните й предвиждания, че детето ще бъде момче, защото тя искала момиче и пожелала да му стане кръстница, което желание родителите смятали да удовлетворят. Тук се намесих и казах: „Не мисля, че ще е благоприятно за бъдещото бебе, ако е момиче, да има за кръстница сестра са“ Бебето, което ще се роди, няма никакъв интерес от подобна връзка с родителски заместник, дублираща връзката с по-голямата сестра и отговорността, която тя може по-късно да поеме спрямо по-малката. Напротив, избирането на кръстница измежду приятелите би осигурило на новородената, освен родителите й и по-големите братя и
