отношението й към бащата и заедно с това бе предизвикал задължително орално реинвестиране на вагината му. След като напълно се излекува от вагинизма и можа да анализира тези канибалски вагинални сънища, тя ги разказала на съпруга си и двамата много се смели, а седмица след тези сънища всичко приключи с невъзможната до тогава дефлорация и с пълно оргазмено удоволствие.
При тази жена сънят за вагината със зъби бе съчетан с отсъствие на фригидност към мъжа й. Обратно, в случаите, които ми се е налагало да анализирам, когато жените страдаха от фригидност, а не от вагинизъм, връщането на женската им чувствителност при половия акт се придружаваше от сънища, при които падаха всичките им зъби в зряла възраст. Виждаме, че при анализ един и същи сън, според периода от живота, с който латентното му съдържание то свързва, у една жена може да означава обратното на онова, което означава у друга. В случая с фригидните жени падането на зъбите означаваше приемане на загубата на женския маскарад, който у много жени прикрива инвертиране на желанието; зъбите при фригидните жени могат да символизират пениса, който те си представят, че искат да запазят в желанието си за мъжественост, центрирано върху центробежно генитално желание, докато гениталните нагони на жената с вагинизъм, за които говорих no-горе, са центростремителни по отношение на фалическата динамика.
За да се върна и да завърша с архаичните кастрации, които предхождат другите кастрации у момичето, редно е да се спра на пъпния белег, който е първият и напълно забравен мутиращ опит. Това не пречи да съществува пъпно мастурбиране при момичета, у които вагиналното или клиторното мастурбиране не буди желание, нито дори някаква представа. Падането на зъбите се вписва като подобен, но вече осъзнаван мутиращ опит. При наблюденията изглеждаше, че то още съществува по най-различни начини сред някакви несъзнавани представи за кастрацията като събудена от изпитанията в зрялата възраст нарцистична рана, в по-голяма степен при момичетата, които са били кърмени, отколкото при тези, които са били хранени изкуствено, и в още по-голяма степен у кърмените по-дълго.
Отбиването от майчината гръд, която по отношение на опита и на телесното е фалосоморфна за частичната зона на устата, изглежда присъства за момичето на втория план на гениталното отказване, било то от бащата или от майката. Тоест сънят с падането на млечните зъби може също да придобие, когато се анализира латентното му съдържание, знака на търсене на убежище в утешителна хомосексуалност или знака на неспособност за прелъстяване на мъжете.
Първият фалос като формален и функционален образ е кърмещата гръд. Първото му допълващо по форма сензорно-емоционално и въображаемо възприятие е езикът във форма на U, прилепен към небцето, и първият му статус на витализираща функция е сученето. Езикът установява лигавичния континуум между устата на детето и лигавиците на майчината гръд. Това изглежда е първият начин на жива връзка, отмервана от ритмичните пулсиращи усещания, заглъхващи на пулсиращия фон на кръвообращението и дишането, начин, подкрепян и модулиран от удоволствието както от задоволената потребност, така и от разпознаването на мириса на майката, която, говорейки, докато детето я съзерцава — особено говорейки, докато му дава да суче, установява по време на сученето трептяща непрекъснатост със симбиоза на афективните състояния между нейното тяло и тялото на детето.
Рискът за жената и фалическата диалектика
Детето интроецира начин на усещане, производен от сексуалното, който оралните и гениталните удоволствия са формирали предварително във връзка с диалектиката на допълнителните функции на пасивните ерогенни зони и на ту присъстващия, ту отсъстващия частичен, еротичен обект. Този начин на усещане във фазата на преобладаващия интерес към генитално сексуалното се появява след усвояването на сфинктерния контрол и на целенасочения вървеж и, както изглежда, не е свързан с някакви потребности. Единствената му цел е удоволствието, което детето получава, опипвайки областта на външните си полови органи. Той е означен от малкия частичен фалос, пъпката, която момичето има върху половия си орган и благодарение на която разбира, че няма пенис, че този нищожен клитор, който може би е ерогенен, не е впечатляващ. Но тъкмо защото го няма, момичето научава, че е момиче.
Момичетата рисуват себе си с чанта, съдържаща неща за ядене, а момчетата — с бастун иди пръчка, като по различен начин предават долната част на тялото на облечените момичета и момчета. Момичетата имат поли и два крака, завършващи с хубави остри обувчици, а в наше време може да са обути и в панталони. Но, както е явно във всички детски рисунки, панталоните на момичетата имат два еднакви по размери крачола, докато единият крачол на господа момчетата в основата на таза е по-широк от другия, сякаш момичетата несъзнателно оставят в геометричната форма на крачола място за пениса, за който знаят, че винаги е налице у момчетата. Колкото до оралната етика и до естетиката, в тези рисунки те са представени от лула, красива вратовръзка у момчето, а у момичето — от панделките, прическите и бижутата. На момиченцата понякога се полага красиво цвете на роклята върху мястото на половия орган, а в ръцете — кукла с размерите на бебе.
Интроецирайки определена социална етика посредством референциални културни орални медиатори на своя пол — например видимата красота, добрия вкус, правилния говор — детето развива личностни социални качества, съответстващи на аналната етика, при която всеки справедлив обмен е размяна с утилитарно значение, където добавяното и отнеманото са винаги изгодни. Тази добавъчна размяна е в полза на неговата дифузна сексуалност, във и върху — цялото тяло, но се усеща като клиторно-вулвена награда при самотното мастурбиране. Във въображаемото тази още нехуманизирана сексуалност, тъй като едиповият комплекс не е преживян, се представлява от предмет с колелца или лапи — животно, ка-мионче, влакче, всяка играчка, която детето тегли, вързана за него с връв, зависеща от него, както то зависи от баща си и майка си, и върху която по-късно сяда, яхвайки я, за да я локализира в половия си орган. Всичко това личи в детските рисунки, в които децата се показват нарцисизирани. Това е самохвалняят им портрет.
Всеки обект на либидното желание, какъвто и да е разглежданият стадий, е префигурйране на фалоса до гениталния момент на ясния сексуален избор на ерогенната доминанта на привлекателния вулво- вагинален отвор, означен от двойствената клиторна фалическа възбуда и еректилната възбуда на вагиналната окръжност. Тази генитална сексуална доминанта е ориентирана от желанието за проникващ мъжки пенис, т.е. от центростремителното желание, валоризиращо момичето; последното усеща готовността на незаетия си, кръгово подут, кастриран от пенис, отворен полов орган, който познава само непряко от привлекателността на своята личност, изтъквана от другия, от мъжа, притежаващ фалоса, от когото се надява да бъде възнаградено чрез сладостно проникване в избраното място на генитално телесно различие.
И така детето достига във фалическата генитална сексуална диалектика до желанието за проникване — в което има активна или пасивна роля, в зависимост от това дали е момче или момиче, — ло това желание събужда кастрационния страх със зъбно-орален характер (раздробяване) и с експулсивен езиков или анален характер (раздяла). Дори без да се взема под внимание факта, че раждането може да е било критично за зародиша, който детето е било преди да се роди, кастрационният страх събужда несигурност за всички телесни образи, какъвто и да е обектът, с който неговото желание се стреми да влезе в генитален телесен контакт.
Диалектиката на центростремително чувствено проникване, причинено или желано (причинено на другия, чийто полов орган има дупка, що се отнася до момчето с центробежната му фалическа динамика), събужда у момичето страх от изнасилване, свързан с оралното раждане („с прекаленото ядене“), което заплашва с пръсване вътрешностите; свързан също със спастичните коремни болки от времето на аналния стадий, с всички прекалено силни усещания в ушите и очите (тикове на очите, глухота, заекване). Съществува също, особено при момичетата, страх от изнасилване от страна на майката, изнасилване, с което тялото им се идентифицира, ако се осмелят да си представят раждане вследствие на проникването в съответствие с биологичната действителност на половия акт. „Как ли пък ще си отмъсти тая?“
Важността за децата от двата пола на страха от кастрация и на страха от изнасилване, свързани с гениталното изкушение, което възрастният предизвиква у детето, ситуира последното по отношение на пола — проникващ фалически при момчето и привличащ фалически при момичето.
Трябва да се каже, че доминиращата фаличност у момчето ще бъде уретралната, а не аналната, защото то има опита от периодичната поява и на ерекциите, не само на екскрементите. То се чувства консервативно, защото пенисът му, пазител и господар на фалическото, е винаги налице, макар и в омекнал вид между ерекциите, докато между дефекациите на ануса му няма нищо. В анално-уретралния период
