трудности, докато всеки едипов комплекс е ендогенен. Трудностите, дошли от външната среда, предизвикват неврози, които се прибавят към неврозата, дължаща се на неразрешен конфликт, Те могат да бъдат предизвикани от контра-едипов комплекс на невротични и още инфантилни родители, или от липсата на родители или на единия родител, или от действителните им перверзни нагласи. Наложени върху субекта, достигнал до възрастта да разреши едиповия комплекс, и засягащи фантазмите и изплуването им до съзнанието, подобни трудности понякога правят невъзможно възникването на този специфичен за формирането на човешката личност комплекс след третата година, после развитието му до връхната му точка — едиповата криза, и накрая разрешаването му. Да резюмираме горните теоретични постановки така: Теоретично необходими за достигане на нивото на разрешаване на едиповия комплекс са следните ендогенни либидни условия: субективното съществуване на фантазмите на четирите „Г“ и субективното съществуване в социалната смесена полово и възрастово среда на практическа самостоятелност що се отнася до телесните нужди на субекта и до свободната му инициатива по отношение на тях.
Добавям, че се изправяме наистина пред едипов комплекс едва когато детето е загубило млечните си зъби и че не може да има разрешаване на едиповия комплекс в смисъл на символизиранията, съпътстващи този определящ момент, преди устата на детето да си възвърне напълно функционално съзъбие, т.е. до постоянните зъби и чак до последните, които ще се появят на дванайсетгодишна възраст след едиповия комплекс. Това се дължи на тревожността, предизвикана от падането на млечните зъби, структурираща тревожност, която помага на детето да преодолее другата тревожност, свързана с архаичните конфликти, пробуждащи се по времето на едиповата кастрация. По-нататък ще се спра подробно на причините за тази позиция.
Наблюдението върху децата при психоанализа и върху децата по време на растежа ни показва, че терминът едипов комплекс трябва да се запази само за конфликтните сексуални явления, които настъпват след установяването на личната самостоятелност на детето в отношенията му по поддържане на собственото тяло, т.е. за момичето, когато може да живее в общество без опекунството на майката, от което само се е отделило, но най-вече когато осъзнава факта, че свързването на две тела в половите отношения с цел раждане на дете е съгласувано между две зрели и свободни личности. Самите условия за получаването на този образ на цялостното и генитализирано тяло имплицират цяла една диалектика на ли- бидото, което е архаично, орално и анално (в своята еротика на прибавянето и в своята еротика на отнемането), и физиологично и емоционално развитие, което детето достига едва след един минимум от тревожни изпитания, преживяни в собственото му тяло; за него тези изпитания означават промоция, когато са преодоляни, и то констатира впоследствие мутационната им стойност в отношенията си с всички други от предишните поколения и от следващите поколения в семейството му, а не само когато не е в конфликт със своите връстници. Трябва да се знае, че в многодетните семейства наличието на по-големи братя и сестри и по-малки братя и сестри усложнява разрешаването на едиповия комплекс поради факта на съперничество на по-големите с по-малките и опитите им да получат афективни предимства от родителите си и че, от друга страна, по-малките могат да служат за прикриване на тревожността от инцестно безплодие на по-големите чрез изобразяването на инцестни деца.
Тази едшюва фаза, която от възникването до разрешаването си би трябвало заради психическото здраве на жената да продължи най-много до осем-девет годишна възраст (конституиране на постоянните зъби), понякога продължава неправомерно поради отсъствието на някоя от фантазмените стойности, които нарекох с името „четири Г“, или на допълнителното условие, каквото е действителната самостоятелност в поведението. Една от честите спънки за възникването на едиповия комплекс и за неговото разрешаване — изоставянето на инцестната любов, е субективното смесване на екскременталните вътрешности и маточно- околоматочните вътрешности. Това смесване се дължи, от една страна, на ендогенен страх от кастрация и от изнасилване, изпитван от момичето поради желанието за инцестния обект, свързан с гениталната си локализация на телесен обмен, обмен, който познаването на инцестното табу — било то хетеросексуално или хомосексуално — не е осветлило чрез ясна вербализация; от друга страна смесването произтича от нерядко невротичното отношение на майката и бащата на момиченцето, заемащи спрямо него своята остатъчно неразрешена едипова позиция.
След загубата на едиповите надежди, която винаги е тежко изпитание за нарциеизма, живото и креативно междуличностно функциониране на либидото на момичето се възстановява. Но един определен начин на живот е приключил. Една сексуална смърт в семейството, след сексуалната смърт на родителите за детето, е била преживяна необратимо, без никое живо протезиращо фалическо същество — баща или майка — да може да предотврати последвалото ендогенно изпитание, специфично за човешкия растеж. И тъкмо тази напълно приета пространствена и времева необратимост, която се състои в приемането на себе си като безплодна вдовица на баща си и позволява сублимирането на така изтласканите нагони, отнасящи се до инцестното в желанието на всички нива на либидото, както и сдобиването с плода на денарцисизиращия и двойно смъртоносен опит, се нарича разрешаване на едиповия комплекс при момичето.
Едно от изпитанията, което е органично осезаемо и рефлексивно тревожно за всички, е, както казах, падането на млечните зъби, защото плаши всички деца. То ги погребва за един определен начин на усещане и действие на ерогенна зона, която е била селективна и продължава да бъде такава между шестата и седмата година. Всичко, което засяга устата и вкуса, речта за момичетата (които са „устати“), е много инвестирано с активно и пасивно орално либидо във всички сензорни нагони на оралната сфера. Прелъстителката сила на усмивката е изчезнала, беззъбата уста не е приятна гледка, а вкусовото усещане е затормозено от функционалните затруднения на челюстта. Момичето не само е притеснено по отношение на удоволствието от говоренето и храненето, по отношение на ясното изразяване, но и понякога изглежда смешно; падането на млечните зъби винаги го загрозява в собствените му очи пред огледалото и в сравнение с лицето на майка му (за него съвършено) неговото не е достатъчно красиво, за да прелъстява мъжете. У някои момичета, на които им е било много трудно да приемат непенисния характер на половия си орган, падането на зъбите събужда кастрационен страх от онова време, който е изглеждал приспан. Сънищата на момиченцата говорят красноречиво за пробуждането на лошото, приемане на първичната кастрация, която благодарение на падането на млечните зъби те вече могат да преодолеят, стига да са убедени, че постоянните зъби ще поникнат и ще ги дарят с усмивка на девойка.
Няма въображаема или истинска майка, до която да се регресира и която да може да попречи на това истинско, сензорно, органично, нарцистично и междуличностно изпитание. Когато постоянните зъби заместят предишните, този физиологичен опит е донесъл своя физиологичен плод. Новата цялост на устата, последвала нейното опустошаване, представлява несъзнавано и съзнателно преодоляване на изпитание, изиграло ролята на посвещение, за да се възтържествува над тревожността, обзела тази архаично доминираща наранена ерогенна зона, която след това е била обновена, преобразена.
Ето един пример в подкрепа на горното: млада жена дойде за психоанализа поради вагинизъм, който пречел на половите й отношения с млад съпруг, когото много обичала, както и той нея. По време на психоаналитичното лечение — след известен брой месеци, разбира се, жената бе сънувала, че дава на вагината си да яде бифтек и вагината й много го харесва. Свободните асоциации се отнасяха за времето на падането на млечните зъби, когато пуританската й майка я задължавала да яде жилаво месо и й забранявала сладките лакомства и приятните десерти, които момиченцата обича. Преживявайки отново драматичните сцени с невъзможното за дъвчене месо и последвалите наказания, детето в нея отново страдаше, че в онези трудни за всяко момиченце моменти майка й не е проявявала никакво разбиране. Разбира се, не само това беше причината за вагинизма, но то показва как агресивността в женските генитални пътища — защитна агресивност спрямо безчовечната майка, може да накара момичето да пожелае зъби на вагината си; до такава степен, че тези фантазмени зъби в сънищата й изразяваха не агресивност към съпруга й, за когото би могло да се мисли, че е причината за вагинизма, а напротив, бяха знак, че реинвестира в цялото си тяло и в половия си орган оралния нарцисизъм, забранен някога от майка й. В спомените си от детството си тази жена помнеше как баща й, който често отсъствал поради професията си, когато се върнел, казвал на жена си, че където и да са намира, не може да забрави прекрасната й усмивка и блестящите й зъби. Малкото момиче чувало този комплимент на любящ мъж и нарцистичната му малоценност по времето на падането на зъбите му, съчетана с прословутата строгост на майка му по отношение на задълженията и удоволствията, които всяко момиченце трябва винаги да поставя под майчин контрол, придали особена форма на едиповия му комплекс. Последният бе действал върху личността му в
