сестри, още един човек извън семейството, който да я обича и евентуално да замести мама и татко в случай на беда. За щастие родителите ме послушаха, защото е вредно дете с едипов комплекс да инвестира в по- малки брат или сестра като заместители на инцестното дете, което би искало да има. Това не само е лошо за по-голямото дете, но е и катастрофално за бебето, с шест-седем години по-малко, тъй като за него майчиният образ ще бъде раздвоен между майката и голямата сестра, която си приписва майчински права, обикновено садистични, върху своята псевдодуховна псевдодъщеря.
Но да оставим тези примери, които приведох тук само за да илюстрирам твърденията си. Едиповите фантазми могат да бъдат вербализирани като действителни факти. Желанието на субекта за инцестния обект се заявява като довело до задоволяване от страна на обекта — често срещана митомания, която, пренесена от бащата върху близък възрастен, понякога води до съдебни грешки с всичките им последствия или, обратно, до неоснователно обвинение в лъжа, социално деградиращо за момиченце с едилов комплекс, което още не прави разлика между въображаемо и действително. Последното се констатира лесно в неяснотата и неправдоподобността на разказите му, отнасящи се до всеизвестни факти.
Момиче, което бащата глезел, когато било малко, но после поизоставил заради по-малката сестричка, се насочило към млад учител, единственият мъж от преподавателите в училището. Заявила, че е бременна от него. Бил влязъл по нейно искане в стаята й през прозореца, който била оставила отворен за него. Въпреки ужасеното отричане на младия мъж, историята се развила, както можем да си представим. Девойката била една от отличничките в класа, доста оформена физически, имала вече една-две нередовни менструации. Тогава още не съществували биологически тестове за бременност. Учителят бил уволнен, ученичката, която възбудила духовете в пансиона, била изключена и тъй като произхождала от заможна среда, я завели в Швейцария… След прегледа на специализираната комисия — с отрицателен резултат, швейцарските лекари посъветвали родителите да я оставят на пансион в Швейцария, за да се възползва от психотерапия, на която родителите се доверили след смайването си от този инцидент, вдигнал голям шум в техните среди. Научих тази история от устата на момиченцето, станало зряла жена, и когато се опитвах заедно с нея да разбера случилото се, тя ми каза, че по времето, когато започнала митоманските си твърдения, не разбирала, че става дума за нещо сериозно. Знаела добре, че не е вярно, но казала на съученичките си, стигнало до ушите на учителите и т.н. Не можела да се откаже от думите си, без да се изложи. Случило ли се всъщност нещо между нея и учителя? Били ли в приятелски отношения? Ни най- малко, той бил учител по физическо, а тя била пълничка. Един път, когато не можела да направи някакво упражнение, й казал: „Така е, защото си дебела, трябва да ядеш по-малко!“ Тези думи дълбоко я засегнали и несъмнено несъзнателно преобърнали първите данни на едиповия комплекс. Тогава майка й била бременна със сестра й, а баща й след раждането на последната като че ли занемарил каката. Трябвало да си отмъсти. Но ни най-малко не си давала сметка за това. „Впрочем, разправяше тя, всяка нощ сънувах, че идва в леглото ми. Спомням си, че вечер разигравах театър на родителите ми, казвайки, че ме е страх да не влязат крадци в стаята ми и да ме откраднат, и така си издействах вратата на стаята ми да стои отворена. По този начин можех да ги наблюдавам. Но открехвах прозореца зад пердето, надявайки се, че някой ще дойде в леглото ми, както в сънищата ми.“ Това момиченце, станало вече жена, беше напълно здраво; без да разбере, то беше прекарало едиповия се комплекс по драматичен за семейството му и дори за него начин.
Различно, но също така митомански и оклеветяващо, защото в първия случай момиченцето не допускало ни най-малко, че неговите твърдения злепоставят младия учител по физическо, тези фантазми на желанието могат да бъдат проецирани върху възрастен, когото момичето обвинява, че го преследва, фантазмите могат да идват от цензуриран едипов сън, в който личността на бащата е заменена от мъжки образ, взет от близкото окръжение, или дори от напълно непознат човек. Понякога те предизвикват истинска налудност за преследване — детето уж е жертва на майката (лошите мащехи от приказките), която желае смъртта му или иска да го отрови, или изгони от къщи, защото ревнува — в детското въображение — мъжа си заради любовта му към дъщерята. Има случаи, при които детето с едипов комплекс успява да раздели родителите си чрез хитрото си злословие по адрес на майката, което бедната жена не проумява, а мьжьт и още по-малко. Разбира се, бащите са слепи, защото бащинската обич е сляпа като любовта. Понякога, когато кастрационният страх, присъщ на едиповата криза, е твърде голям, фантазмите могат да принудят майката да потърси помощ от интернист за детето, от психиатър за бащата или за детето, а сега и от психоаналитик; това става в случаи, когато фантазмите придобият псевдоналудна форма или форма на „откачено“ детско поведение, което разрушава семейното равновесие. В повечето случаи в ежедневието тези фантазми биват доста успешно изтласквани от момичетата, или дори ако не са изтласкани поради стила на гениталното либидо и на желанието, чиято динамика по отношение на фалоса е центростремителна у тях, те могат да не ги проявяват, а само да наблюдават реакциите на бащата, когото предполагат, че са прелъстили. Но не им стига смелост да повярват в това. Наистина, всички момичета по време на едиповата криза са еротоманки в къси роклички по отношение на татко си. Когато спят, приятните сънища, в които нагоните на желанието са задоволени, се редуват с тревожни сънища със смъртта на майката, на бащата или с влудяващо преследване от зла горила с татковото лице. Момиченцата не разказват охотно на майка си тези сънища. По-лесно им е да ги разказват на баща си и най-вече на приятелките си в училище и фантазмите се носят в групата на малките момичета, борещи се всички с един с същи проблем.
Всяка теория за едиповия комплекс трябва, струва ми се, да определя съставните характеристики на подхода по отношение на момента на ясното словесно изразяване на възбраната върху инцеста, придружена от обещания за позволено желание в отношенията извън семейството и за бъдеще, в което гениталните желания на момичето, вече подчинени на закона на отношенията между възрастни, ще могат да му донесат, ако е подготвено за тях, радостите, които е очаквало от кръвосмесителните срещи.
За да изясня идеите, свързани с едиповия проблем, изработих следното правило, което наричам правило на четирите „Г“, доколкото е изцяло свързано с гениталното. Когато се налага да лекуваме момиченце със смущения — впрочем същото важи и за момчето, — трябва чрез свободните асоциации, разказите на детето, фантазмите му, т.е. след като детето е предразположено към доверие и говори охотно за фантазмения си живот, да отчетем дали са добре групирани четирите субективни представи (фантазми), отнасящи се до сътветстващо на пола му желание.
1. Хетеросексуалният родителски обект е валоризиран и, пряко или непряко, половият му орган също е валоризиран.
2. Половият орган на детето, неговата женственост или мъжественост, тук неговата женственост, тъй като става дума за момичетата, е за него обект на гордост, а личността му — обект на нарцисизма му. Момичето се намира за красиво.
3. Половите отношения го интересуват и то проявява любопитство към тях.
4. Желае да има деца и охотно казва, че баща му ще бъде техен баща.
И най-накрая, детето говори за приятните си сънища, които са едва завоалирани задоволявания на генитално желание и в които бащата играе някаква роля; говори за тревожните си сънища, в които майката играе зловредна роля, или за сънища, в които детето е в отчаяние от случващите му се нещастия. Ако обаче събеседникът попита: „А ако това се случи наистина, а не само на сън?“ — детето незабавно се включва, казвайки: „Аз ще се грижа за всичко вкъщи, ще правя всичко, каквото прави мама.“ Най-сетне, тези фантазми са едипови — достатъчно зрели, за да възприеме детето възбраната върху инцеста — само ако субектът е достигнал практически до самостоятелност в поведението си, в грижите за себе си, т.е. ако момиченцето е способно да се справя без помощта на възрастния, което предполага, че интегрирането му в групата е напълно опосредствано и символно по отношение на либидиата способност на дете на неговата възраст.
Тези дълги разсъждения имат своето значение, както ще видим, за обясняването на причините за непълното и неправилното установяване на едиповия комплекс, когато желанието е инвертирано по отношение на обекта или когато детето не придава стойност на женствеността си — следователно, когато социалното разбиране на възбраната върху инцеста идва по време на растежа на детето и разрешаването, в смисъл на освобождаване от конфликта на преплетените тревожност и желание, не може да се извърши. Неосвободено от архаичните си генитални желания, нито от страховитите представи за кастрация, осакатяване или изкормеше, детето, от една страна, е психически неустойчиво в общество, а от друга, нагоните му не са в негова услуга, за да бъдат използвани в творческо сублимиране.
Трябва да се каже, че пречките много често са предизвикани от екзогенните социални и семейни
