Когато с пубертета и установяването на менструалните цикли гениталните й нагони възвърнат силата си, в сънищата и фантазмите й, във връщането на спомените ще се появи известно вторично изживяване на мутациите от детството. Вече станала жена, тя ситуира именно в корема като централна част на тялото несъзнавания повик на майчинството, за което от появяването на менструалните цикли знае, че тялото й е готово. Според начина, по който едиповият Свръхаз е действал при кастрацията на любовната връзка и инцестното желание, и начина, по който биват повторно изживявани фантазмите за предполагаемо изкормване на инцестното дете-съперница от страна на майката, менструациите цикли са белязани или не са белязани от психосоматични смущения. Плодовитостта, за която тялото й е вече способно, дава метафоричен смисъл на мутационно креативно изменение на цялото й същество, на мисълта и на предвиждането на дефлорацията при първия полов акт.
Осъществяването на желанието й чрез пожелаване партньор, готов да й откликне, ще я утвърди като жена и ще даде на женствеността й смисъл, познат интуитивно още от детството, но може заедно с това да й донесе бременност, превръщайки я в жена и в равна на майка й, от която знае, че е била бременна със самата нея с участието на нейния родител, баща й. Тази бременност, в условията на инстинкта към смъртта, който се открива винаги под инстинкта към живота, говори на утробата на всеки женски индивид, достигнал до генитална зрелост. Но за субекта, за неговия нарцисизъм и за чувството му за отговорност, зависещо от миналото му, от изживяната едипова кастрация, от сублимациите му, от азовня му идеал, бременността носи обвързване с нов живот, животът на мъж или жена, който ще се роди от половия акт — отговорност особено голяма, защото дори детето да е било заченато с любов, тя може да не се окаже трайна.
Създаването на дете ангажира не само отговорността на майката спрямо детето, но и връзката на детето с родовете на майката и на бащата. Жената, която съзнава своята женска сила, знае, че трябва дълговременно доверие в любовта между партньорите и дълго съгласуване между тях, за да могат истинските генитални нагони, обхващащи времето за възпитание на детето, да бъдат в основата на това важно действие. Създаването на дете в момента й се струва лесно, но човешкото му приемане е съвсем друг въпрос, изискващ от нея социална зрелост, която може би още не чувства да е придобила, и социална зрелост на партньора й, в която трябва да е повярвала напълно.
Това обяснява тревожността, изпитвана от една още девствена жена по повод предстоящия полов акт с мъж, в когото е влюбена. Далновидността й и смисълът, който придава на себеотдаването си, я карат да забавя извършването на желания от нея полов акт и да избягва човека, когото обича, въпреки че той я привлича. Много влюбени мъже не разбират това отчайващо и противоречиво поведение на девойките или девствените жени. А то е гаранция за психична и социална зрелост на жената.
Мъжът, който обича истински такава жена заради личностните й качества, не греши в това отношение. Той потвърждава своята решимост, залага своята дума, дава доказателства за любовта си на жената, която не желае нищо повече, за да му се отдаде. Обратно, ловецът на женски сърца, който не е готов да вложи отговорност в половия акт, нито в любовта, нито в генетичните последствия от откъсването на първия цвят, се ориентира предимно към чувствените, незрели или празноглави девойки, но от това не получава нищо (освен голям брой ловни трофеи); това става в най-голям ущърб на жените, изоставени набързо от своя любовник и останали сами с грижите за дете във висша степен ощетено, осиротяло преди още да се роди и лишено от символичните връзки с бащиния род, а понякога дори и с майчиния род.
В литературата се говори много за дефлорации с катастрофални последствия. Имало е такива наистина по времето, когато нашите баби и майки, поради своята неподготвеност, както и поради неподготвеността на мъжете пред задръжките на младата съпруга, не са се чувствали обвързани нито е желанието на мъжа, нито с любов към личността му, а само с вярност към него, без да имат представа как стоят нещата с телесния контакт и с мъжетвеността и емоционалността на мъжа по отношение на жените. Ако тогава я бяха питали за мнението й, жената би заявила, че приема този мъж, защото й го предлагат и защото в нейните очи той играе ролята на посредник в социалния й живот, а не защото го обича. Самата тя била избирана от съпруга си като знак за уреждане на семейното му положение, а не толкова като знак на любовта му. Първият полов акт се равнявал на подпис под търговски договор и се провеждал като ръкопашна схватка. А на младата жена й били нужни само няколко любовни думи и малко съобразяване с нея, за да бъде, освен добра партия, красива и нежна участница в сватбената среща.
Защото материалната осигуреност и семейното обвързване не са достатъчни за жената, за да се отвори към мъжа. Нещо повече, тези произтичащи от разума условия са второстепенни за любовта и желанието й. Важни за нея са взаимността в чувствата и желанието, които са плодове на езика, споделянето на удоволствията, на радостта и гальовността, на силата и нежността. Взаимността е първото, което потвърждава за нарцисизма й фалическата стойност на нейната привлекателност в момента на пълното себеотдаване, зовящо я, дълбоко в нарцисизма й, към наслада и споделен оргазъм.
В наше време половият акт с дефлорация, както и последвалите сексуални отношения не съдържат вече риск от забременяване, който преди противозачатъчното хапче жените трудно и рядко можеха да избегнат. Сега в любовта и в чувствените срещи голяма част от поемането на отговорност към потомството е предоставена на женската свобода. Жената е освободена от фантазма за забременяването, преди да е разбрала как стоят нещата с любовта и желанието. Мъжът не може вече да й наложи нежелана бременност, стига да е била просветена навреме за женските противозачатъчни средства, да е достатъчно разсъдлива, предвидлива и да прояви самообладание, за да ги използва.
Тук отново виждаме ролята не само на лекарите, на медиите, но най-вече на възпитаването на самостоятелност у девойките, не за бъдат превърнати във вятърничави същества, които не придават на любовта вкуса на сърдечно обвързване, нито на желанието словесния смисъл на символичната среща, създаваща очарованието и радостта от телесния контакт между мъжа и жената, а за да може изпитанието от една любов, която би се оказала нетрайно споделена, да не бъде усложнено, преди влюбените да си дадат сметка за това, от отговорността за дете, заченато против съзнателната воля на родителите.
На всички ни са известни случаи на деца, за които нито единият, нито другият от разделените родители не иска или не може да поеме отговорността или които нито един от двамата не иска да остави за гледане на другия в случай на развод. Това са печалните условия за толкова много деца, принудени да плащат цената на незрелостта на своите родители. Узаконяването на аборта в първите седмици от бременността, което го лишава от драматизъм, е, уви, за някои жени причина да го приравняват с противозачатъчните средства. Към аборта би трябвало да се прибягва по изключение, предвид на много сериозните последици в несъзнаваното на майките и на живите им деца — всички психоаналитици разполагат с несъмнени доказателства за това, които долавят извършването му и винаги реагират на него, дори ако понякога то е останало тайна за бащата. Абортът, който е по-малкото зло от запазването на плода, заченат против волята на родителите и износван в състояние на тревожност или символично отхвърляне от майката, позволява на жените да не раждат дете, предварително лишено от всички шансове, на които би имало право при изпълнени с обич и отговорност родители, и преди всичко правото да бъде прието от тях с радост, да заеме полагащото му се място в дома и в сърцата им.
Благодарение на напредъка на биологията и еволюцията на нравите телесните контакти по време на половите актове вече не обвързват сляпо жените с майчинство, за което знаят, че не могат да поемат отговорността. При все това половият акт като осъществяване на желанието, подтикнало жената към него, остава за нея акт на обвързване спрямо себе си и спрямо мъжа в много по-голяма степен отколкото при него спрямо самия него и спрямо жената.
Да се върнем за малко към начина, по който се структурира момичето от момента на пълната независимост на придобилото му самостоятелност тяло по отношение на коитуса. Всички телесни съприкосновения, при които има проникване през границите на кожата на човешкото същество, се усещат и от двата пола като опасни, твърде добавящи (страх от изнасилване, страх от смъртта) или твърде отнемащи (страх от кастрация, от похищение) за тялото и за сърцето.
Няма тяло без глава според опита, преживяван след прохождането. И няма сърце без полов орган след началото на емоциите, които посвещават детето в стойността на всяко негово поведение. Целият предгенитален живот води човешките същества от двата пола, без дори да го съзнават, до валоризиране на главата, тялото, крайниците в половите отношения, които единствено сърцето хуманизира в езика чрез йерархията на етическите и естетическите ценности, свързани с думите и израженията на родителите, предизвикани от поведението на децата. Добро е това, което възрастният обяви за добро. Това, което възрастният не приема, на което не обръща внимание, остава във възприятията на детето без оценка. То е
