разгоненост; това може и да не е така, но той не помисля да го каже, сигурен в любовта си към своята партньорка и неосведомен за личностната обусловеност на желанието при жената, за разликата между мъжа и жената, която не е само самка и която иска, за да остане желанието й живо, мъжът да й казва, че я обича и че изпитва удоволствие от сексуалните срещи с нея. Познавам не един и двама мъже, обичащи истински жените си, които с мълчанието си по време на половия акт развалиха добре тръгналите си семейства. Те просто не знаеха, че за жената нещата не се разбират от само себе си.
Нарцисизиращото йерархизиране на перцептивни ориентири, възприети и запазени въображаемо в паметта, е позволило на момиченцето да се изгради според определени етически и естетически ценности. През юношеството личността на девойката е продължила да се изгражда в своето социално адаптиране към девствения й полов орган според морал, засягащ само фалическата етика и естетика — на това, което се вижда. Нейното активно или пасивно креативно поведение се е възприемало винаги като „добро“, когато е било приятно за нея, полезно и структуриращо за личността й във връзка със социалната й група, и „лошо“ в обратния случай. Всичко това е вече непотребно в нарцистичната дереализация, съпътстваща половия акт, от който жената получава наслада. Що се отнася до вълненията й, искам да кажа вълненията на сърцето, когато жената започне да изпитва наслада и пулсът й неимоверно се ускори от възбудата, сърцето също напълно престава да съзнава, покорява се и изчезва в странната наслада, която я кара да пропада в небитието. Това именно се нарича пропаднало момиче: такова, което е бцло като жена с някой мъж. Достатъчно е само вълненията на сърцето или на половия й орган да са били по време на детството й предмет на известна подигравка, на присмех, към който околните толкова лесно прибягват, когато видят девойка да се изчервява при приближаването на младеж, и опасността от себеот-даването несъзнавано се свързва с изгубването на собствената стойност.
Има жени, които възприемат съпружеските полови отношения като злоупотреба с доверие, ако не и като изнасилване, поради липсата на сексуално и еротично възпитание на съпруга, поради емоционалните му задръжки, победени само от нуждата му да се изпразни — нужда, която той най-невинно смята за доказателство за любовта си, защото е верен съпруг и много често твърде доволен от жена си. Истината е, че той просто не умее да изрази любовта си в климат на удоволствие чрез взаимна сексуална игра и че най-вече не се сеща да изпрати с нежни думи полученото от него, но не и от нея еротично задоволяване.
Причината за тази особеност на съзнанието на жената за нейната женственост се дължи на факта, че установяването на йерархизираните ориентири на сърцето и на тялото й е абстрактно по отношение на половия й орган, който тя не може нито да локализира, нито да оправдае без словото на своя партньор и без да възприема като действително любовна реалността на техните отношения, които, що се отнася до нея, изглеждат обезценени от мълчанието му.
И наистина, в самотните фантазми на момичетата и жените няма никакъв отговор, адресиран до любовницата, която ще бъдат, нито достатъчна силна памет за любовницата, която са били понякога. Свидетелствата на еротичната литература ги засягат само с въображаемата си страна и с представите, които могат да създадат, но не им казват нищо за самите тях в настоящата действителност. Може би това е причината воайорството да се среща толкова рядко при жените. Но основната причина е отсъствието — извън осезаемото в действителността на половия акт и в условията, които споменах — на ориентир за възприятията на другия. За жените тяло без сърце е лишено от смисъл и означената сексуална диалектика е възможна само когато са формулирани етическите и естетическите ориентири, които в противен случай липсват, защото половият орган е невидим.
Думите нямат еднакво значение за жените и за мъжете и едни и същи думи, отнасящи се до усещането за желание, нямат същото значение за две жени, като при това разликата е по-голяма, отколкото при двама мъже говорещи за сексуалната си наслада.
При мъжете явно е различно и думите, отнасящи се до сексуалната наслада и желанието, им позволяват отлично да се разбират. Мъжете явно се разбират, когато например говорят за броя на сношенията си за една нощ или за количеството на спермата си. Изглежда това укрепва мъжкия им нарцисизъм. Говоря за доказани неща. Всичко това се дължи несъмнено на обстоятелството, че от една страна половият им орган е извън тялото и че от друга, могат да го контролират до момента на оргазма в половия акт. Всички мъже са воайори. Ако някой би измислил мъжки стриптийз за жени, той не би имал никакъв успех.
Обратно, въпреки че, както казах, всяка жена е различна, характеристиките, специфични изобщо за жените, струва ми се обясняват различния избор и истински безумните генитални фиксации, които наблюдаваме у тях, защото в интимността на сексуалния обмен „нищо вече на прилича на нищо“. И ако жената търси единствено сладостните усещания, носени нарцистично от чувството, че обича този, който я желае, или че желае този, който нито я обича, нито я желае, и ако съотнесем това търсене към липсата на етика, засягаща сексуалната й женственост, виждаме да се открива пътят на най-абсурдното, най- неразбираемото (най-лишено от всяко етическо и естетическо значение за нея и за друг човек) желание, чиято перверзност е може би в някои случаи все още средство за фалическа защита срещу опасността, която хетеросексуалната среща в половия акт й носи.
Жената, която е по-генитална от мъжа по отношение на нагоните си, по природа е подложена на опасността от инстинкта към смъртта, привлекателен за нарцисизма й в момента на първичния кастрационен страх, когато е още невръстна, привлекателен и в момента на страха от изнасилване, свързан с желанието, привлекателен и спрямо обектите на нейния избор в момента на изживяването на гениталното отдаване, на отпускането на тялото, на пълното изоставяне на нарцисизма, което е условие за нейната наслада, т.е. когато единствената й любов съвпада жизнено с единственото й желание.
Възможно е също едва доловимото потенциално преобладаване на инстинкта към смъртта, на който жените могат да са подчинени — като едновременно са подчинени и на пасивните си генитални нагони, когато себеотдаването им на партньора ги води до пълно отпускане и когато поемат с мъжа риска за гениталния си нарцисизъм, — да привлича нарцистично мъжа и да събужда в него първичния кастрационен страх от времето, когато тревожещата голота на момичетата, видяна за първи път, го е омагьосвала до ужас, до степен да не вярва на очите си. Отдадената в любовта жена продължава да го омагьосва, но валоризира притежанието на пениса му, стимулира фалическия му тонус в утвърдените му ценности на мъжкар.
Възможно е също страхът от изнасилване — който може да се събуди несъзнавано в жените, тъй като е бил свързан у момичето с усещането на първото генитално желание в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, след като то е започнало да изпитва гордост от принадлежността си към пола, уподобяващ го на майка му да предизвиква у мъжа желание, белязано от живата, агресивна, центробежна динамика, датираща от неговото уретро-анално фалическо либидо. Той се чувства стимулиран от съответствието със своите фантазми за зрелищни фалически момчешки подвизи, които го подбуждат да докаже силата си пред беззащитната жена. Без да подозира, в него може да се събуди садизмът, останал от архаичните нагони. Най-неразвитите мъже изпитват тогава склонност към прояви на физическо насилие върху жените. Генитално най-диференцираните, що се отнася до мъжествеността им, фокусират в пениса ерекционната сила и желанието за проникване в жената. Поради възможността за пълно разполагане с тялото на жената, създадена от релаксацията при нарастващото наслаждение у нея, поради фокусирането на желанието й върху дълбоките й генитални пътища, което води до загуба на чувствителността на кожната покривка, до преди малко толкова голяма към ласките, на мъжа му се струва, че жената се превръща в послушен предмет. Към това се прибавя и желанието на жената да бъде обладана, проникната, което е немислимо и невероятно за всеки истински мъж, което му вдъхва ужас, и може би, още по-лошо, желанието на влюбената жена да бъде оплодявана от мъжа при всеки полов акт. И наистина, желанието за раждане е фантазъм, който е винаги налице в несъзнаваното на жената, когато изпитва наслада, фантазъм, който понякога я кара, без тя самата да знае, да моли за това, стенейки от удоволствие, дори ако е хирургически кастрирана или е предпазена от противозачатъчни средства. Не е ли това желание в апогея на наслаждението от половия акт сигнал за преобладаването на инстинкта към смъртта? Не доказва ли то, че преди субекта у жената присъства анонимният и аморфен екземпляр, който в разгара на наслаждението, когато жената загубва контрола над своето историческо и диференцирано същество, се съобразява с императива за продължението на вида? Не се ли превръща жената за ушите на своя партньор в безумна самка, изпразнена от всякаква субектна логика?
Динамичната специфика на дадена жена — както в нейното генитално желание, в съотнасянето й към
