нищо. Това, което възрастният отхвърля, е лошо. По лицето, разположено на главата на възрастния, който е по-голям и по-силен от детето, то познава какво му харесва или не му харесва посредством действието на отворените или затворени изходи, действието на хармонизираните или нехармонизирани неми или звучни мимики, посредством казаното с думи, и игнорира и отхвърля онова, което не се приема от облечения в доверието му възрастен настойник. Видяхме, че около третата година, след констатирането на разликата в пола на момичетата и момчетата, идва момент, когато на въпроса как се е родило, детето получава или не получава отговор. Във всеки случай, какъвто и да е отговорът, то си създава фантазми относно началото на живота и наблюдавайки бременните жени, само разбира, че тази аномалия с корема, която изчезва, когато в люлката има бебе, доказва, че бебето е расло в женския корем, дори и ако нищо не му е обяснявано.
Знаем, че фантазмите на момичетата за зачеването са орални, докато фантазмите на момчетата обикновено са свързани с проникване на тъп предмет. Момичето, приело действителността на своя пол, идентифициращ го като жена, се води, както видяхме, от желание за пениса на другия в диалектика, която още не знае, че е генитална, и която е с пасивна и центростремителна динамика по отношение на частичния обект. При момчето е обратното. В тази възраст, наречена предедипова, първичната сцена в реалността на гениталния акт между мъж и жена е непоносима, защото е свързана с образ за тялото, произлизащ от диалектика, в която активното побеждава, разрушавайки частично или напълно пасивния обект в оралния, аналния и фалическия стадий. Момчето е задължено да се откаже, съзнавано или несъзнавано, от съзнателния, падащ се нему акт спрямо своя обект, майката, акт на проникваща формално агресивна инициатива в еротичната игра, която интуитивно усеща между двамата възрастни. То се отказва поради креативното въздействие на въображаемото, съчетано със случайната реалност, която в символичен план би предизвикала разрушаването на неговата свързваща психохарактеро-логична и физикотсоматична структура.
Понякога на някое момче, което бие момичетата, което е агресивно и войнствено настроено към нежния пол, чуваме да казват следната формула: „Жената не се удря дори с цвете.“ Тази формула е напълно противоположна на мъжкия дух на фалически еротизъм. Обратно, тя е валидна по време на едиповата криза, когато жената е желаният инцестен обект. Задържането, което това наставление култивира, облекчава за известно време кастрационния страх, който би достигнал момчето като бумеранг, ако изяви желанието си, нападайки наистина майка си. От друга страна, момичетата приемат факта, че момчетата са силни, че обичат да се бият като знак за тяхната стойност. Ето защо, каквото и да говорят майките вкъщи, момичетата съумяват да си изкарат боя от момчетата.
Анкета, проведена в една болница, където в хирургическата зала повечето жени се лекуваха от побой и счупвания, причинени от мъжете им, показа, че 80% от жените намират факта, че мъжът бие жена си за нормален и за знак за неговата любов. Съжаляват само, че някои мъже прекаляват.
Нека се върнем към момичето в предгениталния период, когато неговият едипов комплекс започва да се проявява в желанието да се идентифицира с майка си по отношение на баща си. Предгениталният образ, който има за тялото си и за женския си пол, го поставя в очакване на пениса на мъжа, когото ще успее да съблазни. Естествено, ако е възможно, този мъж ще бъде баща му. Фалическото надценяване на последния може, тъкмо защото е надценяване, да остане в едиповото статукво без особена тревожност, ако майката е безразлична, и без едипова кастрация, защото дори и да знае от наблюдение, че инцестът не е нещо обичайно в обществото, момичето ни най-малко не се интересува от истинските генитални отношения. Дъщерята просто е подвластна на баща си и ако той не е целомъдрен в обичта си към нея, тя може заради него да отхвърли ценностната скала за добро и лошо, която е изградила в детството си заедно с него.
Тъкмо това става при инцестно изнасилване, което не се случва толкова рядко, колкото се мисли, и което е катастрофално за символичното бъдеще на момичето, въпреки че не разрушава единството на личността му в подчинеността на бащата, единство, съзвучно с единството й с обществото. То е катастрофално и за децата, които могат да се родят от кръвосмесителната връзка между баща и дъщеря. Колкото до инцестната връзка на момичето с по-голям брат, тя се среща извънредно често, като в началото й момичето не съзнава, че тя не е в етическия социален ред на нещата поради факта на фалическото надценяване на семейния обект — брат или баща.
Познавах млада жена, чиято възраст всъщност трудно можеше да се определи и която на осемгодишна възраст, след смъртта на майка си, станала любовница на четиринайсетгодишния си брат. В продължение на десет години поддържала ежедневно сексуални отношения уж тайни от бащата, който впрочем пиел. Жената съвсем не бе лекомислена, беше интелигентна, а в обществото — великодушна и предана. След като брат й заминал на наемна военна служба в далечна страна, тя се отдала на християнска благотворителност и по тази линия се запознала с мъжа си, който така и не научил за кръвосмесителните отношения, поддържани от жена му и зет му. Учудвал се само, че жена му никога не пожелала да се види с брат си и винаги правела така, че да отсъства, когато той идвал да ги посети през отпуските си във Франция. Когато ми разказваше за това, жената уточни, че открила много бавно, чак на зряла възраст, че кръвосмешението между брат и сестра не е толкова обикновено нещо, колкото си мислела. Не можеше да прости на брат си, но нищо повече. По времето, когато се запознах с нея, бе доста добра майка за децата, които бе родила от мъжа си, за когото се омъжила доста късно. Разказа ми също, че след като се омъжила, се мислела за безплодна, защото, докато била девойка, много искала да има деца от брат си, от което той за нейно голямо учудване се ужасявал. Решила да се омъжи едва когато от негово писмо научила, че е станал баща. Не правела връзка между женитбата си и съобщението за това бащинство. Направи я едва когато сподели с мен, че ревнувала, че брат й има дете от друга жена. Тогава решила и тя да се омъжи за друг мъж и да има деца.
Престижът на мъжа — двойно фалически представител с тялото и с пениса си — е такъв, че повечето влюбени жени възприемат всички възгледи на мъжа си и пасивно подвластни на желанието му, приемат всичко от него. Някои се съгласяват дори на бракове, които остават неконсумирани с години.
Един познат лекар попаднал на жена, отдавна в менопауза, овдовяла преди няколко години и бездетна, която говорела за покойния си мъж с любов и нежност, но която при рутинното вагинално туше по време на общ преглед изпитала притеснение; не знаела, че има дупка отпред. След като я разпитал внимателно, лекарят научил, че сексуалните й отношения били винаги отношения на анално проникване. Желаела да има деца и се съветвала с лекари, но мъжът й винаги я придружавал, разговарял настрана с лекаря, който никога не я преглеждал след разговора със съпруга. Всеки път й казвали: „Госпожо, вие сте напълно нормална, чакайте, може би един ден ще забременеете.“ Но този ден така и не дошъл. Може би ще си помислите, че тази жена е била наистина наивна и със слабо сексуално желание. Вероятно, но като се има предвид колко незрели остават понякога момичетата, тя не е някакво изключение. Тази жена била единствено дете и идеализирала баща си, починал, когато била много малка, а майка й я омъжила преди да умре. Съпругът заместил и бащата и майката, бил офицер като баща й и много внимателен с нея. Считаше, че е била много щастлива с него, като се изключи това, че нямали дете. Впрочем, за щастие на детето. Едновременно баща и майка — точно това търсят много жени в съпруга и се ласкаят в нарцистично отношение, че са жени на такъв съпруг. В техните очи на възрастни момиченца той е всестранно надарена престижна личност, която те предано и покорно обичат.
От психоанализата знаем, че отношенията на телесен контакт между детето и възрастния винаги служат символно на креативната междучовешка връзка; всеки обмен на тялото с друг обект се усеща като добър или лош според това дали активните или пасивните нагони са успокоени (субектът е оправдан) или свръхактивирани (субектът е подложен на увеличено напрежение, което го променя в усещанията му, но и може също, посредством напрежението, да открие другояче своя катарзис или да сублимира нагоните си в дейност, пренесена върху друг обект, не върху този, който би искал да заинтересува). Ако няма нито промяна, нито оправдание от другия на дадено желание, т.е. ако друщят нито го оправдава, нито му обръща внимание, контактът, опитът за обмен отговаря на несъстояла се среща; субектът, воден в тази дейност от желанието си, е представлявал нищо за другия и чрез изтласкване и нехуманизиране на гениталното си желание посредством езика, той може никога да не узнае за него.
Що се отнася до половия орган на жената в неговите живи и потенциално сладостни дълбини, без съгласието и свидетелството на мъжа, който изпитва наслаждение в нея и може би й доставя наслада, но заспива веднага след половия акт и никога вече не отваря дума за него, жената, която никога не е чувала думи преди да опита половия акт, за да знае какво представлява насладата, не чува думи и след това и не знае дали нейното желание е безразлично за него или представлява нещо за него. Колко семейни двойки са
