на околните. Ако майка му, сравнена с другите жени и другите мъже, особено с бащата, му изглежда ценен обект, то е още по-мотивирано да се идентифицира с нея. Тогава се събужда динамиката на гениталните нагони, които придобиват основно значение за него. Тази динамика е центростремителна при момичето по отношение на ценния обект, притежаващ пениса — бащата, мъжете. Обичта към майката продължава, но обичта към бащата започва да преобладава, особено ако бащата валоризира дъщеря си с думи и поведение.
Но скоро гениталните органи на момичето започват да търсят телесен контакт, съответен на този, който то интуитивно усеща между майка си — с нея иска да се идентифицира, и баща си — от него иска да изпита същите удоволствия, каквито изпитва майката. Властното желание на момичето се концентрира върху тялото на инцестния хетеросексуален родителски обект и върху половия му орган с цел генитален контакт и раждане на дете, както майка му е имала поне едно дете, дъщеря си, и може би други след нея. В този момент образовите ценности на обичта към възрастния, който служи за пример, се променят, както и тези на обичта към възрастния, който е сексуално желан. Динамиката на половото генитално желание на момичето се усилва толкова, че гласът й се чува по-силно в неговия нарцисизъм от гласа на съхранените в паметта ценности от оралното и анално минало, които са пренесени и метафоризирани в езика.
Все по-силно става желанието за преминаване към действие спрямо тялото на наличния изкусителен обект с цел получаване на очакваното удоволствие от инцестния обект, фантазмите искат осъществяване. Пометена е обичта към възрастния от същия пол, който се е превърнал в неудобна съперница. Пометена е и обичта във формата само на сърдечна привързаност към хетеросексуалния родител. Желанието говори в тялото на момиченцето в присъствието на бащата, любовта изпълва тялото и сърцето му с изгарящо желание за обич в негово отсъствие й подлага инцестното дете на мъките на вярващия, от когото Бог се е отвърнал, когато присъстващият баща не задоволява желанието му за телесен контакт.
Защо другият отказва, не го иска така, както момичето го иска? Нима неговото желание и привлекателност нямат стойност в очите на бащата? Защо той продължава да предпочита майката, да дели леглото си с нея и може би да има бебета от нея? Нима тя, неговата дъщеря, не е хубава, щом единствено действителни са валори-зиращите свидетелства, които възрастният дава на детето чрез езика? Всички тези парливи за момичето въпроси стимулират достъпа му до ценностни качества, които го водят до времето на падането на млечните зъби, когато лицето му наистина погрознява, а усмивката му не е като на жените.
Въпреки че момичето не е получило словесно обяснение за незадоволеността, от която страда, за непризнаването от другия на инцестното му желание, възстановяването на зъбите подновява надеждите му. Така то може още дълго време да дебне и очаква проявленията на желанието у баща си. То може също, когато желанието му не намира никакво помощно средство за поддържане на надеждата, да чувства как се превръща в нищо, щом обектът не проявява интерес към него. В нарцистично отношение то се самоотрича в пола си, регресира към предгенитално задоволяване и дори понякога към задоволяване от изпитването на зависимост по отношение на телесните потребности, на различните неразположения. Така попада в нарцистичен капан и започва да отрича съществуването на другия, чийто образ дори му причинява страдание. Извършва се стерилно изтласкване на гениталното желание. Стерилно в двойния смисъл на думата. Стерилно, защото не е потвърдена годността на генителните нагони, и стерилно, защото желанието за плодовитост, съществуващо неясно у всяко момиче и неполучило точен отговор относно законите за продължаване на живота и относно начина, по който то се е родило от желанието на родителите му един към друг и от желанието им да го създадат, може да изтласка от неговия Аз желанието му да ражда. Без да е изживяло едипова кастрация, т.е. без да е чуло думи относно нелюбовта на баща му и нежеланието му за генитална среща с него, момичето може да достигне в това състояние пубертета, като желанието за раждане се появи отново в онази негова част, наречена инстинкт към смъртта, частта на индивид без минало и без стойност, на обикновена човешка самка. Това желание за раждане превръща девойката в недиференциран обект за каква да е среща с мъж, която да я оплоди, докато лично, като субект, тя нито го е желала, нито познава особеностите на телесния контакт с него — половия акт. Тялото й приема или търпи гениталната среща с друго тяло, среща, която не се е осмислила, тъй като възлюбеният и желан от времето на едиповия комплекс възрастен не й е разкрил хуманизиращите ценности на желанието й извън инцестното му осъществяване.
Словесното разкриване на възбраната върху инцеста, която е законът на всяко човешко общество, носи на момичето голямо облекчение в страданието му. Освен това, разкриването на желанието, което — когато бъде оформена и зряла — ще й позволи да избере хетеросексуален обект извън семейството свободно и с негово съгласие, отново придава стойност на девичето й тяло. След известен период на интегриране на думите, чути от заслужаващ доверието й човек — уведомена и от баща си, който, изпълнен с целомъдрена обич към нея, не изпитва никаква трудност да говори за този закон и да й каже, че чувствата му към нея не са се променили и че целомъдрената обич, с която е инвестирана от него, не съперничи на бъдещата й любов към момчета извън семейството, а те ще я обичат, ако съумее да ги завоюва, девойката възвръща нарцисизма си и се хуманизира в своята гени-талност. Тя няма вече никаква причина да се крие в „редно“ или „нередно“ поведение, което да я откроява в обществото, или в болестно затваряне в тяло, „непредставляващо никаква ценност“, което е рушало нарцисизма й. Любовната фиксация, насочвала мислите й към бащата, водила сърцето й в зависимост от емоциите, идващи от него, разпалвала към него желание, което е изгаряло половият й орган, тази любовна фиксация изчезва.
Тогава какво остава? Остава целомъдрената обич към родителите и близките, остава тяло, което е обект на нарцисизма на момичето като фалическо и което то се стреми да направи възможно най-приятно на вид с цел да привлича момчета извън семейството. Знае се, че между осем и дванайсет-тринайсет години силата на гениталните нагони намалява и че този т.нар. латентен период е период на културна и социална адаптация на момичето. До пубертета, който ще възвърне силата на гениталните нагони, момичешкият Аз, вече очертал се преди едиповата криза в съответствие с идеалния Аз, представляван от майката, съотнесена към бащата, се е откъснал от това преобладаващо съотнасяне поради факта на едиповата кастрация и на познаването на условията за раждането му. Нито майката, нито бащата са вече идеализирани. Те са се превърнали в обекти от неговата действителност, към които се връща целомъдрената му обич, продължаваща обичта от детството. Момичето влиза в този латентен период, подплатявайки своя нарцисизъм с плодовете от сублимацията на кастрираните в едипово отношение нагони, които Свръхазът, интроецирал възбраната върху инцеста, подкрепя чрез действия, адаптирани към законите на обществото и към социалните ценности на неговата група.
Обичта, изразявана чрез всички форми на езика, се развива социално спрямо хомо и хетеросекеулни обекти, целомъдрените отношения с които утвърждават стойността й на девойка. Емоции и мимолетни желания пробуждат любов към някои от тях: момичета със сходна на нейната чувствителност и момчета, които предизвикват у нея чувствени желания, утвърждаващи женската й стойност. Целомъдрената обич в атмосфера на доверие и словесно изразена сърдечност към близките обекти — родители, братя, сестри, приятели — остава, ако тези обекти притежават социална и културна ценност и ако запазват към нея целомъдрено отношение, каквото Свръхазът й бди да бъде нейното към тях; ако уважават законните й желания, които от време на време я привличат в приятелства или любовни връзки към хетеросексуални обекти, срещнати в обществото.
Образът, който девойката има за тялото си, е съвкупен: глава, символично място на мислите й, на екзистенциалния й контрол, сърце, символично място на чувствата й, и тяло в своята цялост — глава, туловище, крайници, — място на нейния Аз. Това тяло има фалическа стойност за нарцисизма й. Колкото до женските й вътрешни органи, които в по-голямата част от времето са безмълвни, те й напомнят за себе си при преходни вулво-вагинални сладостни усещания по време на срещи, които насърчават женствеността й да изразява чувствата си. Но главата й запазва контрола над чувствата и желанията й, както и над действията й, според изискванията на азовия идеал, породен от поредицата срещи с жени, от които се възхищава, към които понякога изпитва несъзнавана хомосексуална страст, учителки, превъзнасяни заради културата им, или жени, ценени в обществото. Разговаряйки с нея, те направляват афинитета на желанията й в намирането на най-адекватния израз чрез учението, културата, социалните дейности, себеизявата и й помагат да достигне до такъв образ за себе си, който ще я направи желана за идеалния тип мъж, постепенно оформящ се в представите й при срещите й с мъже. Тя живее в очакване на своята пълна сексуална зрелост и на увереността, че ще срещне момчето, което ще обикне и пожелае и което ще отговори на любовта и желанието й.
