момчето е фалически по-малко кастрирано отпред, отколкото отзад.
Колкото до момичето, първичният кастрационен страх свръхактивира пластичното и стенично инвестиране на крайниците му. Латентният страх се проявява у него много често чрез жестове на крайниците, долепени до тялото, докато, обратно, чувството за женската му гордост прави грациозни жестовете на ръцете и краката му по време на танците, на които толкова обича да се отдава, за да се хареса на господа мъжете. Когато са още под въздействието на първичната кастрация, момиченцата избягват да рисуват фалическите удължения на предметите — крайниците на животните, клоните на дърветата, ръцете на хората — в контакт с предполагаеми кастриращи (осакатяващи) елементи: това се дължи на страха от кастрация и похищение, проециран върху друг и произлизащ от активното им орално поведение, проецирано върху желанието им да похитят фалоса, както и всяко фалическо изображение, което алегорично се свързва с него. Движенията на момиченцата, когато скръстват ръце на гърдите си, сбират краката си, закрилят с ръце куклите фетиши на пениса на бащата, фетиши на собственото им ако, фетиши на оралната им фаличност (всички разсъждения, монолози, психодрами, разигравани с куклите им), когато предпазват още липсващите гърди представляват жестови защитни механизми срещу несъзнавания кастрационен страх, благодарение на който се чувстват повече момичета.
Що се отнася до страха от изнасилване у момчето и момичето, по време на първичната кастрация той събужда всички прекалено силни усещания, изпитвани болезнено в различни рецептивни части на тялото, особено в кухините и чувствителните места, сгъвката на ръката, сгъвките на долните крайници, слуховите и зрителните отверстия и граничните кожно-лигавични изходи — уста, анус, външен отвор на пикочния канал, ноздри. При момчето инвестирането на страха от изнасилване предизвиква продупчен образ на личността му в противоречие с мъжкия дух, който го населява и подтиква да валоризира всички активни и фалически вложения. За да избяга от страховете си от въображаема кастрация вследствие на откритието на липса на пенис у момичето, момчето инвестира повече, за да компенсира във всички фалически поведения на личността и пола си. Поради този факт, възприемайки много рано зрелищна и ексхибиционистка фалическа диалектика, още от анално-уретралния период, то ще развие пенисна чувствителност и заедно с нея фантазми за проникване в предпочитания обект, майката; поради този факт също то ще влезе много по- бързо от момичето в периода на едиповото състояние със съставките му, които неизбежно водят до съпътстващата го тревожност. Момчето пести нарцистично либидо, лко може да припише на баща си отговорността за отказа си от регресивно („на торбесто животно“) завръщане към майката, или от опитите за агресивно обладаване, за изнасилване на майката, желанието му за която е едновременно искане, присвояване и унищожаване на опасния идеал, който е имал за нея, преди да узнае, че тя няма пенис. Кастрационният страх, идващ от личността на бащата, е поради всичко това необходимост у момчето, каквато е и въображаемата убеденост в наличието на пениса на бащата във вагината на майката, като че ли зад представата му за майката стои бащата — неин пазител чак до самата й вътрешност.
При момичето е различно. Страхът от изнасилване валоризира у него фалическия образ на другия, който му дава все повече усещания във вдлъбнатите и дупчести зони на изходите на тялото, в лигавичните отверстия.
Фантазменият ужас от изнасилване валоризира женствеността му и поддържа фантазма за проникването през всички кръгови пръстени, които са евръхинвестирани граници, особено вулвеното и аналното отверстие. Символиката на пръстените с камък — метафорично изображение на клитора над вагиналния отвор.
Ориентиран към фалическа диалектика, притежаващ пенис и стремящ се да го скрие в пасивните отвори на другия, или непритежаващ пенис и стремящ се да го привлече в активните си отвори, такъв е духът на фалическата диалектика на половете при момчето и при момичето по отношение на инвестирането на ерогенния генитален фантазъм в началото на едиповата възраст и по време на формирането на съставките на едиповия комплекс.
За момчето избраният обект е майката и близките роднински жени, които интересуват бащата, а за момичето — бащата като обект на сексуалното желание на майката, ако е такъв, или всеки друг мъж, който е такъв. Тъкмо бащата обаче, дори ако има друг мъж, тъкмо бащата, независимо дали живее или не живее с майката, повече от всеки друг мъж представлява патриархалния стил, отреден му от обществото, защото по закон момичето носи неговото име, а ако не носи името на баща си, в случай че не го е припознал, носи името на дядо си по майчина линия.
След разрешаването на едиповия компекс, което се съпътства задължително от преживяната първична сцена (т.е. фантазма за половия акт между родителите и непоносимия фантазъм, че не си съществувал преди него и че си роден от него), фалическата диалектика ще остане същата, но отказването от детето на инцестното привличане позволява на субекта да превъзмогне най-силните страхове от кастрация и изнасилване, благодарение на инвестирането на отговорност в гениталните пътища, която отговорност му се вменява от обясненията на възрастните в отговор на неговите въпроси. Тогава момичето проецира в бъдещето осъществяването на своето генитално желание, тъй като му е позволено, когато тялото му стане тяло на жена, да се харесва на момчетата извън семейството. Това обещано, законно осъществяване му дава надежди за социален успех и плодовитост, за която след разрешаването на едиповия комплекс то се готви чрез сублимирането на всичките си нагони, както и надежди за достъп до властта на жените в обществото.
За да може да се говори за гениталното либидо като такова, а не само за частична генитална еротика, трябва още себеотдаването на другия за негово удоволствие, както и за свое, да се валоризнра от обещание за удоволствие, признато за етически валоризиращо за жените, които момиченцето вижда в обществото по двойки с мъжете; момиченцето трябва също да знае, че мъжът валоризира в нея жената — и я възнаграждава с пениса си в половия акт, — която го приема и изпитва удоволствие заедно с него.
Мутацията на постедиповото либидо в истинско генитално либидо е завършена едва когато нарцйстичното либидо на жената, станала майка, смени центъра си и се инвестира в детето или в съвместната дейност със съпруга не собственически, а заради радостта от общото участие в детето или в делото. Което означава чрез поведението си в отглеждането и възпитанието на детето майката да му позволи да придобива ден след ден своята самостоятелност, като се отдели от нея и свободно реши едиповия си проблем, т.е. своята личностна и сексуална съдба.
Виждаме, че ролята на думите, чути от момичето от хората, които цени в обществото, и ролята на примера, получен от жените в тяхното майчинско поведение, могат да въздействат върху неговата генитална етика и да опорочат общото развитие на гениталността му, въпреки че е минало през разрешаването на едиповия комплекс. Достатъчно е да чуем как някои жени говорят за проститутките, как ги презират не защото упражняват професия, свързана със сексуалната дейност, и практикуват полови актове, които не им носят друго удовлетворение освен икономическо, а защото според тях — така наречените сериозни жени — проститутките обичат „онази работа“, а да обичаш „онази работа“ не е добре, не е хубаво. Що се отнася до майчинската нагласа, не рядко чуваме жени да се хвалят, че били повече майки, отколкото жени; разбирай, че от момента, в който животът им е поверил грижата за децата, те инвестират върху тях похитителското си, орално и анално либидо и без да знаят — остатъчното си едипово генитално инцестно либидо.
Когато една девойка е станала истинска жена в социалния смисъл на думата, когато е напълно женствена в афективен и потенциално сексуален смисъл, а още е девствена, това означава, че активността и пасивноста на нейните нагони са поставени в служба на личността й за социално реализиране и че пасивните нагони са инвестирали половия й орган съобразно с центростремителната динамика на гениталната женска еротичност по отношение на пениса. Тогава тя може да се развие към разграничаване на обекта, което не е било възможно преди да преживее първичната сцена, когато всяко момче носител на пенис е представлявало за нея цялата покоряваща фаличност, още по-привлекателна поради факта, че е искала да игнорира чрез изтласкване желанието за собствения си баща и за неговия пенис. Преди първичната сцена момичето е очаквало от сношението с кой да е мъж носител на желания пенис да получи уверение, че е жена.
След първичната сцена, преживяна въображаемо като оздравителен шок, в която динамичното й участие като трето лице, въплътило съществото й при създаването му, е означавало за нея желание да бъде, преди още да знае, че е, тя може да каже да или не на това, което желае, и на този, който желае да му бъде спътница, защото знае, че гениталното допълване получава цялата си стойност от
