реалния и символичния фалос, чийто единствен посредник е обичаният от нея мъж, така и в субектното обуславяне, структуриращо нейната личност, действията, мислите, фантазмите, чувствата й, които придават прелест на езиковите срещи на двамата и им помага да се разбират, да работят и водят съвместното си социално дело — тази динамична специфика става неразбираема за мъжа, когато същата жена е негова партньорка в наслаждението от половия акт. Дали тези особености на женското генитално либидо са причина за страха, който толкова мъже изпитват, когато, привлечени от истински генитални жени, от тяхната интелигентност и желани сърдечни качества, почувстват, че жените ги желаят и започват да се влюбват в тях? Тогава им се струва, че всичко в жените, които са мислели, че познават и разбират, става странно. Това ли е причината Фройд да казва, че жените нямат Свръхаз, както момченце би казало: „Момичетата нямат пишка“? Как да го разбираме? В диалектиката на телесната среща на желанието между мъжете и жените, на срещата на любовта, на срещата на езика, въпросите, които се поставят на мъжа, останал насаме с все същата жена, са безброй! На мъжа му се струва, че приближава непознати брегове, където нарцисизмът му се разклаща и губи увереност.
Мнозина предпочитат да не постоянстват, защото се боят от опасността, която се крие в това, че са с все същата жена, въпреки че тя е съблазнителна. Нали на жената се е гледало като на съучастник на дявола? Дали защото, чувствайки се приканени да я следват, мъжете се плашат от „там докъдето“ това би ги довело? Удоволствията на жените, когато те не се задоволяват с частични обекти като по времето на незрялата си младост и достигат чрез мъжете до наслада, близка до символичния фалос, както и исканията за удоволствия, на които мъжете обичат да откликват, когато желаят жените, ги засягат в тяхната чувствителност и в самото им същество. Цената им е неизвестна, но се заплаща с любов. Това ли е вечната последица от идентифицирането или съперничеството, което в тяхната мъжка диалектика поддържа тонуса им в човешкото общество, или става дума за още по-архаичната интроекция на желанието за другия, която им напомня за детството с майката и е готова отново да се появи? (Докато гениталната жена, фокусирайки желанието и любовта си върху мъжа, когото обича, не познава вече тези архаични процеси. Тя се задоволява да бъде самата себе си, като преживява и приема всяка кастрация в любовта, благодарение на която живее и обича.) Или пък се касае за епистемологичния нагон, основополагащ за мъжката интелигентност в своята съотне-сеност към символичния фалос, нагон, който, приложен към жената, губи всякакъв ориентир? За мъжете смисълът на женското наслаждение граничи с непонятното и световъртежът пред тази бездна ги плаши.
Защото запазилият своята цялост мъж се пита какво могат да струват на нарцисизма му любовта и желанието на жената. Жената има склонност да бяга от първия полов акт, от първата наслада, преди която усеща настъпваща в нея мутация. Сега е негов ред да бяга от любовта и желанието на жената, която му дължи спокойната си зрелост и верността на желанието си към него. Каква е тази метаморфоза в нейната пълна и незнайна зрелост, от предчувствието за която мъжът бяга? Орфей платил с живота си непохватната си вярност към Евридика и желанието си да я погледне. По-умел ли е мъжът от Орфей? Не е ли по-добре да се раздели докато е време с тази жена, която при всеки полов акт скрива от него винаги невидимата форма на своето желание, която при всяка прегръдка го оставя в неизвестност за смисъла на любовта си? Незнайно и невидимо са двата ориентира, заради които все някога мъжът изоставя жената, защото го карат на свой ред да се докосне до инстинкта към смъртта, непоносим за нарцисизма и цялостта му. Клиничните и социалните наблюдения показват, че в повечето случаи, ако не и винаги, компанията на подобна едновременно обичана и желана жена става уморителна или за любовта или за желанието на мъжа.
Такава е за жената диалектиката на срещата на тялото и сърцето, съединени в нейното желание и в гениталната й любов към мъжа, и такива са следствията й върху съдбата й:
— да бъде изоставена или в действителността на срещите на тялото или в действителността на срещите на сърцето, понякога и в двете, от мъжа, който я е поканил и посветил, без тя да знае, в символичния фалос, привличайки я отсам и отвъд нейната действителност;
— или да трябва да изостави този, който в тялото и сърцето си й е дал ролята на единствен реален частичен фалос.
Водена от гениталното си желание, превърнало се в смисъл и безумие на живота й, жената не може и не желае да знае нищо за въображаемия фалос, който пред-ставлява за мъжа и за това, че той се е заел с неговото завоюване, когато действително или въображаемо я желае, той, който е нейната конкретна представа за фалоса в действителността и който прави възможно нейното либидно и афективно съзряване; мъжът, който с личността си е фалическият представител на тази част от нея, която остава, когато тя загуби телесните си и въображаеми ориентири. Пак мъжът, ту присъстващ, ту отсъстващ с частичния си фалос, носещ й наслада, я посвещава в езика на жените, който не би могла да говори с никого, нито дори със себе си, ако него го нямаше.
Мъжът, който в тялото си притежава частичния фалос, обречен на гениталността, а в сърцето си е воден от желанието да дава повече, отколкото да взема, също е в търсене на символичния фалос в желанието и любовта си към нея. Но жената може само да му отнеме това, което има, и докато той я опознава все повече, надеждата, че ще му даде онова, което търси, ще му разкрие тайната на онова, което я прави щастлива и спокойна, без да притежава пенис, все повече се отдалечава. Той не може да понесе, че тя потучава от него посвещението в символичния фалос — какво ли тогава коварно му е отнела? — нито да приеме, че тя не желае постоянно като него и по същия начин, в унисон, нарцисизиращия за него частичен фалос или фалоса в действителността, когато познава любовта, която чрез него й дава живот. Не може да приеме също, че, останала нарцистична, когато е такава, тя не питае към неговото тяло култа, който изпитва към своето, нито издига в култ като него частичния му обект, пениса.
Глава V
Вместо заключение
Гениталната разлика между мъжете и жените в субективната им представа за възстановена цялост след половия акт
Мъжът: Мъжът, който е изпитал наслада в половия акт, е отново нарцистично единен с представата за тялото си, помирен със своята импотентност между половите актове, т.е. помирен с висящия на фалическото му тяло мек полов орган. Той може да не обича със сърцето си своята партньбрка. В такъв случай за него жената е въображаем, материализиран фалически обект, частичен обект, който е обладал в коитуса. Обладавайки я стенично във фалическото й тяло и прониквайки фалически в нея с втвърдения си пенис (зъб, пипало, крайник за статичната му и динамична представа, избликване за функционалната му представа), той си възвръща цялост-та, запълва липсата, сигнализирана от напрежението на желанието му. Той е доволен от себе си.
Ако жената е дала на партньора си осезаеми за сетивата доказателства, че е изпитала — или ако е симулирала — удоволствие по време на половия акт, освен възстановяване на нарцистичното единство на тялото си, мъжът изпитва усещане за междуличностно съгласие по отношение на удоволствието, символизиращо тогава трети елемент: той е направил нещо, за да даде наслада на една жена. Той отново я е направил жена. Той е горд от себе си.
Случва се мъжът да ревнува от удоволствието, изпитвано от партьорката му, когато не е сигурен, че се дължи нему, а не на другаде придобит опит, повторително събуден у нея. От там идва афинитетът на някои мъже към нищожества, които не могат да съществуват без тях (Пиг-малион), като към девственици, които не могат да ги сравняват с друг. Понякога след дефлорацията, ако само трудността на акта ги е възбуждала, жената се превръща за тях в счупена играчка и те я отхвърлят, защото представлява собствената им кастрация, която продължават да отричат и в същото време предизвикват. От там също идва и афинитетът на някои мъже към жени, които са фригидни с всички мъже им казват, че са такива. Това ги „амбицира“, както твърдеше един от тях, за постигане на удоволствие, обещаващо им фалическо надценяване.
С една дума, избирателността спрямо третия елемент, удоволствието, което вместо да даде на жената, мъжът взема само за себе си, говори, струва ми се, за неразрешена през детството символична кастрация на пасивно анално удоволствие или за телесна представа от времето на непреодоляния анален стадий.
