родила инцестното си дете. Преди това е била вдовица на майка си, която във фантазмите за първичната кастрация може би й е отнела пениса с одобрението на съпруга си. Разбираемо е, че фалическото, което й остава — изправеното тяло и порасналите през пубертета гърди, е обект, който не е за пренебрегване, за който трябва да се грижи. Докато още никой мъж не е свързан чрез желание с нея, тя изпитва в половия си орган вълнение, което не се потвърждава от никакъв друг знак, освен от менструалната кръв, доказваща безплодната и дупка. Тя прикрива тази дупка чрез дръзкото полюляване на ханша, заоблеността на гърдите, тънката талия, на които тесните дрехи придават финес, а свободните предизвикателна загадъчност, и посредством които незаетата й матка загатва за себе си. Лицето й, чиито ерогенни изходи украсява, лъстивите погледи, престореното й бягство, когато някоя плячка се окаже улучена от разстояние, са за нея спечелени точки, които бележат пътя й в обществото преди да открие любовта.
Някои жени ревнуват от всички жени, които преди тях са привличали желанието на мъжа, или от тези, които по време на разходка той оглежда с интерес. Те искат единствени да притежават личността му, половия му орган, социалната му ценност, аналната му мощ, възхищението му, плодовитостта му. Накратко, всичко, което представлява фалическа стойност за тях. Вероятно поради тази причина те обявяват всички мъже за егоисти, дори и тези, които не са.
Когато желанието на жените още е само вулво-вагинално, то е свързано с нарцистичното орално и анално либидо и поради този факт е несъзнавано кастриращо или, да речем, осакатяващо пениса, похищаващо избликващата сперма и насочено към дете фетиш, обещано като удобен за гледане, опипване и изяждане (чрез целувки) продукт; красиво и добре сложено дете — тук винаги има повече или по-малко пренос на нарцисизма върху заоблените, пълни догоре гърди, — или фетиш на препълнен мехур, който произвежда за тях, жените, в искан от тях час, хубави екскременти, добре оформени, частични плодовити обекти, които му забраняват да задържа за себе си и да дава, когато на него му се иска. Кърмачетата, децата трябва също да не се цапат, да са добре оформени, учтиви, мирни, съвсем като папагалчета, и да правят чест на извлеченото от тях уретро-ректално съдържание. Тези вулво-вагинални жени са пораснали момиченца, фрустрирани от това, че не са се харесвали на бащите си, въобразили си или наистина усетили, че той не ги е обичал, защото не са момчета, и все пак обичали достатъчно майка си, за да искат да се идентифицират с нея. Те никога не са задоволени. Въпреки че не искат да изпуснат мъжа си, те го преценяват като отвратителен съпруг, неспособен да разбере „жертвите“, които жените правят за дома и за децата си; впрочем децата им, които търсят своята самостоятелност, преминавайки през безброй характерологични смущения, им се струват такива, каквито те ги подтикват да бъдат: екскременти (лайнари). Всичко това се преживява емоционално отдалечено от партньора или съпруга и от децата им. Вместо да признаят личността на последните, когато са вече поотраснали и от тях се иска да задоволят очакванията им, те им дават за пример чуждите деца („виж сина на еди кого си“, „виж дъщерите на еди кого си“), които според тях са съвършени. Колкото до съпруга, на него му се дава за пример поведението на друг мъж спрямо жена му: „Той не би постъпил така с жена си! Виж как се грижи за нея“ и т. н. Казах за тези жени, че са останали на стадия на настоятелното орално желание за фалическо осакатяване; в живота те всъщност са едни досадници. Поради вечното си недоволство те нито за миг не оставят намира заобикалящите ги, лишават ги от свободно движение и инициатива, чрез която сексуалният предгенитален дух на детето, момиче или момче, и мъжкият дух на съпруга се изявяват, когато са истински генитални и истински свързани с майката или съпругата, като заедно с това се чувстват свободни.
Вулво-вагиналните характеристики на либидото, ще рече генитални в началото си, но не отишли по- нататък у споменатите нарцистични жени, чието описание е едва пресилено, са различни у мъжа, когато той е нарцистичен съпруг и баща. Това несъмнено се дължи на факта, че неговата гениталност, когато е плодотворна, само подпомага спътницата му, но не води до раждане на дете. Такъв мъж обучава и формира детето за обществото, но го прави от време на време, със сурови, кастриращи наказания, понякога целящи да оскърбят и унижат, като се чувства оправдан в нарцисизма си, поддържайки ценен социален Аз, който успокоява съвестта му. Но не е досадник като майката, несъмнено защото тя носи своя тайно похитен от мъжа плод и иска да го изгради само за себе си. Поради неразрешен едипов комплекс, тя не е достигнала до понятието за генитално сублимиране, без което жената не може да отгледа дете, да му предостави самостоятелност и да го отдели от себе си, за да го даде на обществото.
Според такива жени техният съпруг или сексуален партньор би трябвало, като майката и бащата в оралния период, да ги носи на ръце в социалния смисъл на думата, да ги храни, облича, да им доставя удоволствие, да ги показва в обществото като свое фалическо значение и да ги остави да властват над децата — партеногенетични обекти, които те са заченали, родили и отхранили като своя собственост, тъй като са фетиши на любовта им към самите тях; а мъжът би трябвало да им се възхищава във всичко това, за да бъде живо тяхно огледало, в което поне да се съзерцават, щом не могат истински да се почувстват жени; в замяна те никога не проявяват нежност към мъжа си и каквото и да им дава — по тяхна молба или по своя инициатива, — то никога не е онова, което са искали.
Този вид жени не винаги са фригидни те изпитват нимфомански оргазми, обикновено от мастурбационен клиторен тип, прикрит с парчето плът, което мъжът им предоставя, особено ако срещнат мъже, предпочитащи жени-деца, чието удоволствие е клиторно-вулвено и дифузно кожно. Изпитват също особено наслаждение от зърната на гърдите, мастурбирането с които през детството е свързано с клитора и с фантазмени садо-мазохистични емоции. Това са сексуално пасивни или мазохистични жени, напълно зависими в замяна на пълната им или относителна битова и най-вече социална фалическа импотентност.
В общество тези жени изпитват разяждащо чувство за малоценност. Когато към състоянието им на фрустрирани се прибави нова фрустрация, тяхната психосоматич-на реакция е незабавна и всички трябва да научат за нея. Страданието, боледуването в техните очи донякъде компенсират чувството им за малоценност. Странното за наблюдателя обаче е търпимостта на мъжете към такива жени. Докато друга жена, инвестирала генитално вагината си и поради този факт преминала през страха от изнасилване по време на едиповия комплекс, може да предизвика у мъжа желание да я убие, тази, която си го заслужава, попада, както се казва, на мъже, които се оставят да бъдат манипулирани и са грижовни към нея, оплаквайки се скрито, но разрешавайки й да разиграва зловредния за семейството и за децата театър.
Случва се тези жени да бъдат фригидни със съпрузите си, които са социално добре поставени, но то е, когато имат основания да мислят, че ако изпитат наслада, ще възнаградят мъжа. Не са фригидни с любовниците си, от които получават удоволствие в половия акт като компенсация за фалическата мощ — пари или деца, — която не могат да изтръгнат от тях. Накратко, ендогенните им отношения със съпруга са амбивалентни, емоционално атресивни и телесно пасивни; или емоционално пасивни и телесно агресивни, ако ерогенната зона на пениса на съпруга е избрана като фетиш и, още повече, ако социалната зависимост е направила възможен преноса на задоволяващата икономическа зависимост върху съпруга, както при момиченце, на което татко и мама дават парички и купуват дрешки. Ще добавя, че тези жени, каквато и да е впрочем тяхната социална и културна среда, имат твърде малко културни, социални или политически интереси в широкия смисъл на думата. Никога не им стига времето, казват те за свое извинение. Всъщност единственото им желание е незабавно да свръхкомпенсират липсващото им в областта на осезаемите материални неща. Накратко, те са спрели преди едиповия комплекс и не могат да излязат от афективната си изостаналост.
Твърде изненадващо е да се види, че емоционалният и сексуален живот на хората в нашата френска цивилизация все по-често спира развитието си преди разрешаването на едиповия комплекс или регресира до този стадий (след опита на двамата да избягат, каквото неуспешно „бягство от дома“ е сватбеното пътешествие). Едипо-вата ситуация у възрастния е прехвърлена от родителите, които са обект на табу и вече са останали в миналото, върху някои социално или сексуално успели връстници, работодатели или началници. Това е най-разпространеният стил на афективните отношения в обществото. Тази едипова ситуация, непрекъснато поставяна под въпрос с клоунски разнообразявани пионки, се редува със сексуалност (или се вплита в нея), която може да се еротизира при какъв да е контакт, като тази еротизация не е отнесена към личността, притежаваща пробудилото желание тяло, нито към осъзнатата или несъзнавана устойчивост на предгенителните любовни отношения с родителите, роднините и връстниците от двата пола.
На това се дължи — във всяка възраст, в семейството или в социалните групи — цялата нестабилност на сексуалния живот от повторителен, едипов стил, в който индивидът, мъж или жена, се чувства винаги
