заплашен от кастрация, като този фантазъм валоризира мъжа, тъй като му доказва, че изглежда могъщ на другите, когато самият той не е убеден нито че е могъщ, нито че е опасен за жените (фантазъм за изнасилване). Изглежда, че за съпружеския живот е необходимо да има едно гъд-личкащо нервите скрито или явно присъствие на съперник или съперница, което да е заплаха за двойката. Тази водевилна ситуация поддържа либидния инфантилизъм на съпрузите и увеличава тиража на розовата преса.
Именно това преплитане на едипови обектни отношения създава мнимо гениталния еротичен стил на нашата култура; казвам мнимо генитален, защото гениталното в нея всъщност е само ерогенната зона на всеки. Изглежда, че условията, при които се актуализира ситуацията на предедипов или едипов пренос у възрастния, са необходими и достатъчни за получаването на оргазмена наслада с ободрително и нарцистично нервно-физиологично освобождаване за мъжа, а понякога и за жената; но също така понякога и безполезно за нея, ако тя се счита за достатъчно валоризирана от законното си и взискателно собственическо отношение към правата си над свободата на избор и действие на мъжа, и към правата си върху децата, които се явяват фалйчески фетиши, обслужващи нейните още инфантилни хомосексуални — съзнавани или несъзнавани — желания. Тя иска да има отношение на господар спрямо отдавна порасналите си деца — нейни роби и същевременно обекти, върху които проецира своето ту хомосексуално, ту хетеросексуално желание.
Тези понякога изключително нарцистични и достатъчни условия за проявен хетеросексуален живот на мъжа и на жената ни показват, че в социалния контекст на нашата цивилизация и каквито и да са социалното равнище и икономическото положение на наблюдаваните хора, гениталното функциониране в половия акт и в неговите нарцистични емотивни следствия, и социалните последици от него (запазването на семейството, ако това може да се нарече семейство) могат да съществуват. Защото въпреки че разрешаването на едиповия комплекс у мъжа е относително и липсва напълно у жената, тялото е достигнало физиологична зрелост; хората се смятат за любими, влюбени, желаят се, обичат се, а семействата, макар и вътрешно пропукани, се смятат за почтени, типично френски семейства…
Колкото до съзнаваните или несъзнавани хомосексуални връзки между възрастни, трябва да се каже, че тези, които са съзнавани и приети емоционално и еротично, често предполагат по-голяма ангажираност на двете човешки същества и на двата пола като елементи на двойката и поради това носят по-ценни символични културни плодове от плодовете — деца и дейности — на обикновените хетеросексуални отношения. Така е, защото може би на това общо равнище на еволюция на либидото, при което несъзнаваната едипова ситуация е повсеместно валоризирана — в романите, театъра, живота, — се утвърждава отговорно сексуален избор в противовес на социалния консенсус (за който маскарадът на телата, образуващи двойки с допълващите пола им тела, е достатъчен за успокоението на порядъчните хорица), и може би защото гениталното бездетие (пак това тъжно и неизбежно родителство, понасяно като тежест поне засега и откупващо, ако мога така да се изразя, и най-малоценните в орално, анално и генитално отношение междуличностни и междуполови съюзи) подтиква две обичащи се същества от един и същи пол, неспособни на телесно родителство, да създават троично, да пораждат творчество, да си даряват радост един на друг, накратко, да дават в символичен план плод, който често е заченат генитално по- истински от много деца от плът и кръв, родени от хищни, безразлични или садо-мазохистични полови актове (със или без оргазъм).
Както и да стоят нещата, трябва да се запомни следното:
1. клиторните, вулвените и вагиналните оргазми не означават ни най-малко достигане на женско генитално либидо, а само нарцистично орално и анално оневинено инвестиране на гениталните пътища на наблюдавания субект;
2. еротичната фиксация върху лице от другия пол сама по себе си не означава генитална любов в емоционалния смисъл на думата; емоционалният интерес към потомството сам по себе си не е знак за генетична обект на любов от генитален тип; еротичните или емоционалните фиксации могат да бъдат само нарцистични и, доколкото знаем, в нашето общество те са почти винаги организирани от или заради нарцисизма поради почти пълната липса на сексуално възпитание и поради твърде редките примери за генитален смисъл на структурата на родителската двойка, по която се равняват децата. Смисълът на бащинството е почти изгубен в нашето общество. Ако момчетата започнат да се учат на бащинство, а момичетата се възпитават така, че да достигнат съзряването на своята теоретично възможна гениталност след въвеждането на противозачатъчните средства, може би нашето западно общество ще си възвърне емоционалното равновесие и може би момчетата и момичетата ще навлизат в юношеството след като са скъсали напълно с фиксации от ранния стадий на либидото и след като са преодолели зависимостта от родителите, амбивалентността спрямо двата пола и чувството за фрустрация, което произтича от нея, съпътствано от постоянен латентен страх от кастрация и изнасилване12.
Характеристики на гениталната любов у жената
Любовта на жена към мъжа, от когото е била или не е била оплодена, но с когото е свързана чрез желание и любов, не се изпробва по чувството за вина, което би изпитвала, акаго мами (то идва от страха от кастрация и изнасилване), а по смисъла, който придава на усилията си, положени за развитието на културното дело на обичания мъж, за развитието на децата си, както и, когато има свободата да го направи, за своето развитие. Ще добавя, че тя се грижи за децата на този мъж дори да са родени от друга жена. Желанието и любовта на жена, достигнала такова равнище на зрелост, са осмислени независимо от материалното охолство, което мъжът й предлага, а привързаността му към него не намалява при отдалечаването му в пространството. Емоционалното разбирателство с мъжа, което изпитва със сърцето си, остава и при неговото отсъствие и е изразено и креативно във всички езикови форми, поддържани между нея и мъжа и между нея и възрастните от двата пола, които я заобикалят и които може да се случи да желае, но не едновременно да желае и обича, защото само нейният мъж фокусира и двете ценности. Тя не изпитва непременно този начин на генитална любов към мъж, с когото половите актове са оргазмени и винаги в най-висша степен успешни, нито към мъж, единствено способен да я доведе до оргазъм. Качеството на нейната субективна фалическа стойност идва от постоянно подновяваното чувство, с което се отдава на обичания от нея, а не от локализираното удоволствие, изпитвано при отдаването.
Ако жената е генитална на равнището на либидото си, отношението й към децата, майчинската й любов към тях е нарцистична по ексцентриран начин, насочена е навън, към свидетелството, каквото са децата за личността на бащата през цялото време на възпитанието им, без значение дали тя самата остава свързана полово с него. Тя не се опитва да получи предимство пред бащата в сърцето на децата, нито да даде предимство на втори или трети спътник в сексуалния си живот. Изпитва майчинска любов към всяко от децата, които растат около нея, към оригиналната им и уважавана заради оригиналността си личност. Подтиква ги към свойственото за тях, а не копирано от нея изразяване на чувствата, към ценното за тях социално изразяване на свободния им, вътрешно присъщ креативен избор, радва се на щастието им, дори ако то ги отдалечава от нея. Щастлива е и ако техните естетически или етически предпочитания са различни от нейните. Когато децата им си избират приятели за забавление или сексуални приятели, този вид жени не започват да пророкуват най-лошото и не се стремят да ги възпрат, като ги накарат да се чувстват виновни към тях. И всичко това не е поради великодушие, а просто защото либидото им е достигнало равнището на истинските генитални нагони и защото онези от архаичните им и генитални нагони, които не са задоволени от телесния контакт, успяват да се сублимират в дейности, носещи им удоволствие и в същото време полезни за обществото. Когато станат баби, те са щастливи от потомството си и са способни да оказват помощ на децата и внуците си, която да не им изглежда като саможертва, като заедно с това не се стремят да заемат в сърцето на внуците си мястото на майка им или на другата им баба. Накратко, във всичко и без усилия, защото това съответства на сексуалния дух на гениталната жена, според възможностите си, ден след ден, те са в услуга на живота и преди всичко на живота на другите хора, в неговата ежедневна действителност и в символичния му аспект.
За разлика от мъжа, който често бива полигамен (в предишната глава проучих причините, които ми се струват разумно възможни за организацията на неговото либидо), гениталната жена не изпитва потребност от чести и зрелищни полови актове, за да бъде нарцисизирана. Когато отмине мигът на интимност, в който тялото й и тялото на партньора й са се слели и от който желанието и любовта й черпят сили, жената се
