Вероятно през периода на изявяването на едиповите конфликтни генитални сили емоционалната среща с бащата в сцена на съперничество за съблазняване на майката е предизвикала у момчето фантазми за първичната сцена, изживяна от него като неприемане на стойността на жената и на женската й вагина — смешен, но и много опасен съперник, и победител, когато жената ражда бебе, което е плът от нейната плът и награда, и което тя кърми с удоволствие, оставащо непознато за мъжа. Такива момченца не се прощават лесно с вниманието на майка си, което са принудени да делят с по-късно родените деца. За тях не само пенисът, който е неспособен да роди дете, но и анално-ректалният изход опитва своята пасивна привличаща сила над бащата в започнатото с майката състезание. Когато достигнат времето на гениталната си зрелост, тези бивши момченца компенсират чрез извънбрачни полови актове, които представляват за тях възнаграждение за аналната им мощ, свързана с неоплодителното удоволствие, и така лекуват раната, нанесена на нарцисизма им от факта, че са дали деца на законната си съпруга, деца съперници в любовта й към него.
Когато някои мъже са останали белязани от страха от убийствена анална кастрация (който е явен у страдащите от натраплива невроза и хомосексуалистите), когато са научили, че именно от корема на жените излизат живите деца, чийто зародиш е получен от мъжа, но че децата никога не се раждат от тялото на мъжа, те желаят жени, фригидни или не, няма значение — впрочем, ако не са фригидни, ще станат, — които да им служат за фетиш на раждащата дупка — ректална или вагинална, за тях не е много ясно; и се свързват с такива жени фетицщ, дори чрез брак, за да имат права над тях и над децата от тях, а не за да са щастливи и да ги направят щастливи. Този род мъже обичат също така да се женят за разведени жени с деца, за да играят пред тях ролята на законен баща и за да ги отделят чрез влиянието си над тях от връзката с истинския баща, особено ако детето е момче. В други случаи те „правят“ дете на някоя жена, за да я похитят законно, и поверявайки го на грижите на майчиния или бащиния му род, лекуват по този начин раната в нарцисизма им, останала от хомосексуалната им фиксация към бащата, когото не са успели да съблазнят, или от оралната, аналната или уретралната им фиксация към майката.
Това е в общи линии всичко субективно присъщо на мъжа в желанието му към жената, което е в действие, за да направи срещата в половия акт значима за него в нар-цистично отношение — независимо от всякаква емоционална междуличностна среща, и поради което всеки физически успешен за мъжа полов акт, каквито и да са удоволствието и последствията за жената, е фалическо утвърждаване, ласкаещо нарцисизма му. Може дори да се каже, че всяко проникване с пениса през някой изход на тялото (мъжко, женско или животинско) на партньора е в основата на факта, че кое да е еротизирано момче, проецирайки се в нечие друго тяло, играейки едновременно ролята на мъж и на жена, на пасивна и на активна страна, може да се чувства победител, когато половият акт е успешен за него. След акта то има добро самочувствие и не го е особено грижа какво усеща другият и дали също е изпитал удоволствие. Сметнах за необходимо да осветля с това кратко проучване мъжката субективност, свързана само със стеничната ерекция, проникването и изпразването. То е нещо като мастурбация с подставен обект, която не винаги му носи чувство на благополучие. Така ще разберем по-добре онова, което придава оригиналност на женската субективност.
Жената: За да се появи желанието в гениталната област на жената съгласно функционалните нужди на пениса, т.е. за да стане възможно проникването, необходимо е женската й характеристика да е била приета добре от родителите й при раждането и оралният период в детството, включително отбиването, да е преминал благополучно. Ако е останала отрицателна или е продължила да предявява изисквания за майчиния фалически частичен обект (гърдата), тя може, чрез оралното инвестиране на вагината си, да представлява заплаха от осакатяване за пениса на мъжа в половия акт. Трябва също вагината и да е била валоризирана в периода на траур по аналното магическо дете, каквито е мислела, че са бебетата за жените, за да се предотврати опасността от изнасилване, което може да претърпи, ако инвестира вагината си, подобно на анус, с центробежна фалическа динамика по отношение на частичния обект. Необходимо е следователно желанието на жената да бъде безразлично по отношение на вагината й, която да не е инвестирала изобщо, нито активно, нито пасивно, просто да я игнорира, или да я приема като място на притегателен зов за центростремителен пенис, ценен с това, че е по-могъщ, отколкото разрушителните избори, с които жената би могла да се чувства изпълнена.
Но нейният кръгов вулво-вагинален отвор може да бъде също пасивно инвестиран и с анално либидо. В този случай жената не изпитва нито желание, нито отвращение. Тя се оставя в ръцете на мъжа и може да си създаде субективно обединена фалическа представа за себе си и за полов орган с анално-ректален характер, свободен за частичен обект, приличащ на фекалия. Но тогава трябва фалическата й личност да е била инвестирана с нарцисизъм, за да се съревновава със съблазнителните жени в привличането на мъжа от разстояние, което й носи наслада от победата. Всъщност става дума за жени, на които мъжете са необходими като сексуални обекти, а не за да утвърждават нарцисизма им. Външният им образ често е no- скоро този на женския маскарад, отколкото на женствеността.
Осъществяването на коитуса не изисква нито истинско установяване на едиповия комплекс, нито — и още по-малко — неговото разрешаване. За него е необходимо още в предгениталния период да се приеме отлагането на задоволяването и преноса на синовната зависимост от майката или бащата върху партньора. Тази зависимост може да се съпътства от много голяма афективна амбивалентност. Фантазмите за орален садизъм по отношение на половия орган на партньора не са непременно конфликтни за нея. Такива са само в случай на бременност, тъй като плодът е представител на мъжа в неговата фалическа и сексуална дейност и жената изпитва чувство за вина, свързано с миналата покорност към майката, която й е попречила да влезе в едиповия конфликт. Може би този факт е донякъде причина за повръщането през бременността.
Ако мазохистичните или садистичните анални съставки, отнасящи се към този предедипов период, доминират, интервалите между половите актове са придружени от болки в корема. Бременните също изпитват болки или са крайно придирчиви към грижите и вниманието към тях заради „особеното“ им състояние. Раждането е болезнено, от болестно-дефекационен тип, с разкъсване — центробежно изнасилване, но половите актове не са болезнени. Когато раждането е психопатологично — изключвам случаите на анатомически невъзможно раждане, — то се дължи на тревожността на родилката, причинена от продължили през цялото й детство описания на премеждията на собственото й раждане от страна на майката. И тъй като в интроецираните спомени за това раждане майката се е валоризирала, описвайки родилните си мъки, когато на свой ред стане майка, дъщерята не може да постъпи иначе, освен по възможност да я надмине в катастрофалните страдания, които, повтарям, са напълно неоправдани от анатомична гледна точка.
За да може една жена, неминала през разрешаването на едиповия комплекс, което я е направило генитална, да бъде привлекателна за мъжа, тя трябва да инвестира тялото си с орално и анално либидо. Трябва да умее да изглежда хубава и добре сложена. Това й е необходимо, за да се чувства равноправна на пазара на жените. И когато се гледа в огледалото, което е най-добрият й приятел, трябва да й е приятно да се харесва, идентифицирайки се по този начин в зрителните си нагони с мъж, на когото се харесва като жена. Фактът, че нещо от този период остава у всяка жена, може би се дължи на дългото неравно съперничество с майката, готово да се пробуди в присъствието на жени, които мъжете, харесващи и на нея, продължават да гледат. Споменатото инвестиране проличава във вниманието, отделяно от жените на грижите за тялото и облеклото — грижи, малко познати на мъжете, освен през юношеството, когато не са още уверени в социалната си боеготовност, в смелостта си с момичетата, в проникващата си ерекционна сила, накратко, в себе си. Но юношеското безпокойство минава бързо и по-късно жените им или шивачът, или бръснарят трябва да карат мъжете да се грижат за тоалета и външния си вид.
Достатъчно е да влезем в някой фризьорски салон за мъже и в някой за жени, за да се убедим в това. Рядко може да се види мъж, който да не чете вестник, докато бръснарят се труди върху главата му. При дамите не е така. Най-малкият жест на фризьора се наблюдава, обсъжда се с него и буклите безкрайно се подреждат. Същото е и при пробите на дрехи при мъжкия шивач и при дамската шивачка. Мъжът иска пробата да става бързо. Ако шивачът е доволен, чудесно! Ако не е, жалко! На, него вече му е омръзнало. А при жените знаете как е. Освен ако в желанието си да бъде мъж, жената не е отрекла женствеността си и не предпочита да изглежда като мъж в обноските и облеклото си.
Ако жената няма център, ако желанието й не е насочено към мъжа, когото обича или когото иска да привлече, тя се чувства вдовица, преди да се е омъжила. И наистина е вдовица на баща си, от когото не е
