в това положение, двойки с деца, в които жената, която не е имала случай да срещне други мъже или се е пазила от такива срещи поради прекомерна заетост или традиционна вярност, не се събужда никога и без да знае, става повече или по-малко фригидна!
Виждаме тези семейни двойки, когато децата им, развиващи се добре до възрастта на едиповия комплекс — а понякога дори и до пубертета, — изведнъж изпадат в ха-рактерологични състояния или в нещо като ларвен живот, в който нищо не ги интересува, или пък проявяват тежки невротични симптоми, бидейки в същото време отлични ученици; виждаме впрочем и бащите на тези деца, които работят много и никога не са вкъщи, и майките, които се съсипват от домакинска работа, защото цялата отговорност за децата ляга върху тях. Половият им орган е отречен, потънал в сън и те компенсират, изпитвайки удовлетворение в паричната зависимост от мъжа, а когато работят, за да осигурят семейния бюджет, са смазани от умора и сърдито отричат ценността на съпруга си: „Нали знаете какви са мъжете! Щом масата е сложена, децата са си легнали и къщата е подредена, с тях всичко е наред!“ Понякога добавят: „О, ние чудесно се разбираме, децата никога не са ни виждали да се караме!“ И как да ги видят, като никога не са ги виждали и да се обичат.
Да се върнем на момиченцето, навлязло в едиповия комплекс. В отговор на прословутия въпрос за раждането си или за бъдещите си деца, то получава обещание за плодовитост и научава от майка си, че ще се омъжи. Ако майката е умна, тя ще отговаря ден след ден на всичките му въпроси за любовта и желанието. Едва тогава ще започне гениталното му възпитание, т.е. символичното му посвещаване в съответствието между желанието и любовта, поставени в служба на взаимното щастие, което си даряват мъжът и жената, и в служба на отговорно майчинство, чието свръхвалоризирано място на сладостни усещания е кухината на половия орган. Въвеждайки го в забраната на инцеста, с думите си майката ще позволи на момичето да си представя във фантазиите си мъж, който няма да е баща му.
Подобно словесно сексуално възпитание на момичето трябва да се провежда от майката, пък било и само за да му даде право на бъдеща гениталност и за да го освободи, посредством желанието му към хетеросексуални обекти, от възбраната, която така дълбоко го е белязала в първото му желание. И наистина, необходимо е някой облечен в доверие възрастен, от когото момичето знае, че е обичано, да му даде правото на друга, не инцестна гениталност, въпреки че самото то може да не си представя, че съществуват и други видове гениталност. Без думите, отменящи възбраната, момичето би могло да отрече стойността на здравото съществуване и на смисъла на усещанията, за които много трудно намира думи и за които е безкрайно щастливо да научи от някоя жена, че имат смисъл. Ако няма такова словесно посвещаване, извършено от жена, ако бащата и майката в непринудени разговори не позволяват на момичето да има приятелски отношения с момчета и любовни фантазми, свързани със случайни хетеросексуални обекти, желанието може да остане инхибирано и с появата в пубертета на менструацията и на гениталните нагони — отново изтласкано.
Но каквато и да е получената чрез възпитание подготовка на девойката за бъдещата сексуална среща с мъжа, когото ще обича и когото ще пожелае, тъкмо думите на този мъж при сексуалната им среща ще я разкрият истински пред нея самата. Това не е нещо, което е могла да чуе или прочете в литературата. Защото каквито и да са били фантазмите й и каквото и да се е говорило преди половия акт, то си остава фантазми и думи, докато не изпита наслада при телесния контакт и не бъде утвърдена в наслаждението си чрез етическата и естетическата оценка, засвидетелствана й от мъжа. Именно това в тяхната среща — и защото такава среща е истинска — създава корените на трайна любов, като с всяка следваща среща любовта на двойката се усъвършенства. Ако обаче езикът изчезне помежду им, ако думите липсват, желанието у жената към мъжа постепенно ще угасне11. Защото тъкмо чрез изразяването на своите желания и емоции човешкото същество, което никога не може да се самопознае, а по отношение на пола си жената никога не може да се самопознае — бива опознато, за да придобие отговорно съществуване и да избяга от нищото, което го праща в небитието. Що се отнася до жените, когато срещите на телата не се придружават от срещи на сърцата, срещи на красивия език, на емоционалния език, те са несъстояли се срещи в човешкия смисъл на думата.
Нека отидем още малко по-далеч. Главата е символичното място на мислите, на екзистенциалния контрол, на човешкото поведение. Сърцето е символичното място на нашите емоции, на нашите чувства. Тялото е символичното място на нашия Аз, а в женското тяло, ограничено във формите си и с ясните граници на ерогенните изходи, се намират местата, които посредничат на насладите от удоволствието. Жената ситуира в централната част на тялото — корема, мястото на зова към мъжа, който, ако е обичан, винаги бива свързван чрез фантазми с плодовитостта, била тя нежелана или желана. Плодовитостта метафорично означава креативна промяна на цялото й същество и поради дълбочината на желанието й и на отворения й полов орган зовът за проникваща среща с мъжкия полов орган получава истински генитален смисъл. Но ако утробата и половият орган на жената са тясно съчленени помежду си, то и коремът и сърцето й са преплетени поради факта, че са разположени в неделимата маса на торса и че са толкова по-малко диференцирани в гениталната й диалектика, колкото по-охотно истинското отдаване на сърцето се допълва от отдаване на тялото. И много честа, преди да има опит в сексуалните срещи, или ако опитът й не я е научил на нищо, жената мисли, че е влюбена в човек от другия пол само защото от момента, в който е покорена от присъствието му, желае да приеме в себе си неговия пенис.
Сърцето е символичното място на различните видове обичане. То се е създало през детските и младежките години, години на орално и анално доминиране, после на генитално доминиране в отношението към фалоса, желан в динамика, която за момичето е центростремителна, но винаги е свързана с фалически ценни една за друга телесни връзки.
Загубването на усещането за границите на тялото й, такива, каквито съществуват от завоюването на изпрат вения стоеж и ходенето по време на коитуса и на сладострастните усещания, които с приближаването му вълнуват жената и разстройват състоянието й, носи релаксация, която иначе съществува само при настъпването на съня и променя емоционалните и екзистенциалните модуси, познати на женския Аз — неговият нарцисизъм изисква представителност на телесното единство, обмислена грациозност на поведението, за която е необходимо владеене на мускулния тонус. Коитусът с мъжа, на когото жената предоставя достъпа до вдлъбнатите области на половия си орган, непознати и за самата нея, отнема на нарцисизма й ориентирите на подготвилите го условия. При жената траурът по центробежния пенис по време на първичната кастрация, после траурът по въображаемото дете от бащата, после траурът по съблазняването на бащата, често са били преодолявани само благодарение на фалическата свръхкомпенсация на социалната й личност — нерядко достигаща до женски маскарад и до потенциална фригидност. Затова в най-добрия случай, благодарение на една етика на интериоризиране на афектите в недостъпно място, сексуалната възбуда, причинена й от присъстващия друг, потвърждава кастрацията не на клитора й, а на образа на предгениталното й, после едипово, после следедипово тяло, като в същото време фокусира всичките й нагони в служба на удоволствието при приемането в нея на мъжа. Този процес, който отнема силите й, е необходим, за да може свободно да изпита сексуална наслада в това невидимо и неподвластно на етическите и естетическите ценности и поради това непознато за нея място.
По време на половия акт главата, представляваща съзнанието и инхибиращата критичност, първа разхлабва контрола си. Следват крайниците, неспособни да поддържат мускулния си тонус с увеличаването на вагиналната възбуда. Най-после, ако сексуалната наслада продължава да нараства, изчезват опорните точки на това, което е представлявало тялото за другия и за собствената личност (външното) и за самото себе си (вътрешното), на това, което е представлявало сърцето, обичало без контакт, и половият орган, от разстояние желал контакта и проникването. Тази дереализация се усеща като заплаха за всички нарцистични опорни точки на субекта, т.е. като нещо, сравнимо със смъртта.
Тъкмо небитието, нищото, на чийто риск се излага жената в половия акт, е това, от което най-много се е страхувала в процеса на структуриране на своето съзнание като субект на съзнателно социално съществуване. Унижавана в сърцето или в пола си през девическия си живот, може би още неуверена в своята привлекателност, ако мъжът не я успокоява с любовни слова по време на коитуса, тя може да бъде завладяна от впечатлението, че не е нищо повече от обект за удоволствие за партньора си, което окончателно подписва изгубването на стойността й като субект. Може би това е причината за честата първична фригидност. Несъмнено това е причината за вторичната фригидност с неуспешна дефлорация или за полови актове, вършени по навик с партньор иначе обичан, но несклонен към предварителна игра, към нежни думи, без които в половия акт мъжът изглежда на жената като мотивиран единствено от своята
