на смеха му, докато той й помагаше да стане.
— Добре ли си? — попита я и внимателно издърпа ръката й от скривалището между диплите на полата, където криеше револвера. Тя си помисли, че сигурно ще се прицели във високия индианец, но Улф остави оръжието да виси в едната му ръка, докато с другата махна боровите иглички, заплели се в косата й.
Непознатият избълва още неразбираеми думи и протегна ръка към Улф, който я разгледа и поклати глава.
— Какво казва? — настоя да разбере Каролайн. Улф се държеше така, сякаш не ги грозеше опасност. — И защо стоиш?
— Казва, че си дива котка. — Улф се вгледа продължително в очите й.
— Аз? — Каролайн възмутено вирна брадичка. — Попитай го защо ме нападна!
Червенокожият каза още нещо.
— На него му се струва, че ти си го нападнала. — Улф се наведе, набързо огледа пръста му и зацъка с език. — Гулеги се чуди защо бялата жена е решила, че трябва да го ухапе.
Веселите пламъчета в очите му я раздразниха. Нямаше откъде да знае, че индианецът му е приятел. Пък и той не й се беше представил. Не й харесваше, че Улф се подиграва с нейната уплаха. Сърцето й още биеше като тъпаните, които бе чула в селото. Тя се освободи от хлабавата му прегръдка и отметна косите, паднали върху лицето й.
— Той ме нападна — обяви студено. — Бях тръгнала да те търся и… — Господи! Как можа да забрави?
Улови Улф за ръката.
— Мери има треска. Цялата гори. Трябва ми вода — изкрещя му тя и се обърна. Без да чака отговор, повдигна полите си и се втурна към къщата.
Когато стигна до спалнята, Каролайн вече бе взела ревящото бебе на ръце и го друсаше. Двамата се приближиха заедно до леглото.
Не беше нужно да докосва жената на брат си, за да разбере, че е обзета от треска. Кожата й беше изтъняла и бледа като пергамент.
Каролайн бавно поклати глава.
— Трябва ми вода — напомни му тя. Не знаеше по какъв друг начин да свали температурата й.
— Гулеги каза, че ще донесе.
След малко широкоплещестият индианец влезе в стаята с пълно ведро. Каролайн подаде Колин на Улф и започна да обтрива лицето на Мери с разхладителната течност. Тя простена, но не отвори очи.
Улф закрачи из стаята, между камината и отсрещната стена, опитвайки се да успокои детето.
— Гладно е — Каролайн вдигна поглед. — Но Мери няма да може да го накърми.
— Знаеш ли какво й е?
Сълзи на безпомощност се появиха в очите на Каролайн, но тя ги преглътна.
— Не знам.
Улф й обърна гръб и тихо изрече няколко думи към индианеца. Тя видя как непознатият кимна и излезе от стаята.
— Какво му каза?
Движение зад прозореца привлече вниманието й и тя забеляза, че индианецът прекосява бегом поляната пред къщата. Той мина покрай дървото, където бе убит Робърт, и потъна в гората.
— Изпратих го до селото да доведе Садаи.
— Той ти е приятел, нали? — Улф кимна и тя отмести поглед от него. — Малко остана да го застрелям.
— Съжалявам, че те е изплашил, но трябва да разбереш, че не всеки индианец ти е враг.
Той потупа пеленачето по гръбчето и то проплака.
— Няма как да разбера от пръв поглед кой ми е враг и кой не — оправда се тя и се обърна към Мери.
— Знам, че не ти е лесно.
— А на Мери — още по-малко. — Дори не го погледна, а продължи да попива с влажна кърпа потта от челото на приятелката си. Усети по мириса, че се е приближил до нея. Опита се да не му обръща внимание. Но не успя. Защо не можеше да устои дори на най-незначителните неща в него? Дори сега, когато толкова силно се тревожеше за Мери.
Поне не беше единствената, която не можеше да му устои. Малката Колин, забравила за глада си в нежните му обятия, спеше дълбоко на рамото му.
На голото му рамо.
Беше дотичал при тях от реката, препасан само с набедрена превръзка, и мургавата му кожа блестеше на капчици. Щеше ли някога да дойде миг, в който да може спокойно да го погледне, без да изтръпне при вида на силното му тяло? Прогони тези мисли от главата си и реши да не се обръща към него.
— Ще подържа Колин, ако искаш да се облечеш. Сигурно ти е студено — добави тя с надеждата, че той няма да търси други причини за желанието й да го види облечен.
Без да каже нищо, той прекоси стаята, остави бебето в люлката и хвърли поглед към Мери, преди да излезе от стаята.
Не го чу да се връща. Убедена, че на Мери вече й е по-хладно, тя се протегна и с опрени на кръста ръце наклони гръб назад, за да отпусне схванатите си мускули. Усети на рамото си ръка и застина в изненада.
— Аз ще те заместя за малко.
Тя се огледа и Улф кимна към ведрото в краката й. Беше навлякъл набързо ленена риза за лов и бе вързал косата си на опашка, въпреки че тя все още беше мокра и оставяше влажни петна върху ризата.
— С удоволствие ще си почина.
— Само смяна на задачите. Донесох овесена каша за Колин.
— Дали ще може да я яде?
Раф само сви рамене и тя отиде до люлката. Бебето отново плачеше — тихите, безпомощни скимтения късаха сърцето й. Сети се за собственото си дете, сгушено на сигурно място в тялото й, и притисна Колин към себе си.
Пеленачето отначало се цупеше на кашата и започна да реве по-силно. Каролайн го прегърна, после го залюля напред-назад в стола-люлка до прозореца. Търпеливо подаваше потопен в каша пръст към малките като розова пъпка устенца на детето.
Щом Колин спря да плаче и засмука пръста й, тя срещна погледа на Улф и му се усмихна. Усмивката, с която той й отвърна, я накара да се почувства на седмото небе.
Така превали денят — в грижи за Колин и майка й. Радваха се, когато бебето заспиваше, а Мери идваше в съзнание. Питаше за Логън и детето. Каролайн я уверяваше, че са добре, като се надяваше да казва истината.
Улф чу приближаващата се група, още когато тя бе далеч от къщата. Забързано напусна стаята и отвори входната врата. Каролайн очакваше да види само Садаи и индианеца, който я беше уплашил, и се изненада, когато половин дузина чероки нахълтаха в спалнята.
Садаи се приближи до нея и протегна ръце към Колин. Усмихна се с почти беззъбата си усмивка.
— Красиво бебе, но е много дребно — каза тя и го подаде на друга жена, която Каролайн не познаваше. Младата индианка й направи знак да стане от стола и щом зае мястото й, развърза блузата си и подаде гръдта си на Колин. Гладното бебе веднага засука. Трите жени се засмяха на звуците, които пеленачето издаваше, докато сучеше.
— Каталата изгуби детето си — обясни Садаи, — но още има мляко.
— Съжалявам. За детето, искам да кажа.
Младата жена кимна — явно не й трябваше преводач, за да долови съчувствието в думите на Каролайн.
Тя отново насочи вниманието си към Мери — леглото на приятелката й е заобиколено от трима непознати. Улф бе изчезнал от стаята.
— Шаманът дойде да помогне на Мери — каза Садаи. — Тя ще се оправи.
