Едмънд. — Лесна работа е това в Йерусалим с неговите свещени места, с децата просяци, ордите скитащи и уязвими девойчета и жени, но — генуезецът разпери ръце — Йерусалим не е дивата земя на Есекс. Никакъв Мандевил не се е появил, за да ви закриля, нямало е пълчища от наемници, които да ви защитават, само легиони шпиони и съгледвачи, които се тълпели в този всъщност малък град. Плъзнали мълвите. Трамле ми каза, че Ерикто била видяна заедно с тамплиер, както и за това, че влизала в сградите на тамплиерите. — Парменио не обърна внимание на обвинителния поглед на Дьо Пайен. — Мир, братко. До сега не дръзвах да се доверя на никой тамплиер. Наистина не знаех кой участва в сборището и кой не. По време на пътуването ни към Хедад опитах да поразпитам Майеле, да науча повече за миналото му, затова и бях така близък с него. — Той се усмихна. — Ала както ние вече знаем, това е било най-доброто му прикритие! Ролята на циничен наемник без вяра. На бунтовник, който не намира упование нито в Господ, нито в дявол. Той просто е играел ролята си, така е прикривал богохулното си поведение и убийствата. — Парменио се обърна към обвинявания. — Според слуховете тамплиерите наистина били замесени в сатанински ритуали не за пръв път в историята на ордена ви. Трамле силно се бе разтревожил, както и патриархът на Йерусалим. Бях повикан от Рим, ала… — Тук генуезецът направи знак на Дьо Пайен да продължи.
— Ти, Берингтън, си решил да действаш. Мълвите ставали упорити. Намислил си Хенри Уокън да стане твоето жертвено агне, а той се е поддавал лесно на плътските наслади и често бил забелязван в бордеите и местата с лоша слава в Йерусалим. Той е бил англичанин, господар на изоставено имение в Борли. Ти и твоето сборище, без съмнение сте използвали това място и неговото име, за да извършвате гнусните си дела. Като пияница, отдаден на разгулен живот, Уокън е бил уязвим. Вие сте подхвърлили онези вещи в стаята му и сте помогнали на зловредните приказки. Заключението е било неизбежно. Уокън бил задържан.
— Но защо му е било на Трамле да се обръща към мене? — попита Берингтън.
— Първо, защото и ти си англичанин. Второ, подозирам, че си изиграл важна роля в набеждаването на Уокън. Трето, навярно си използвал страховете на Трамле, че в ордена има сборище, в което вероятно са участвали и английски рицари. Може би си подметнал, че е най-добре да се изведе Уокън от Йерусалим, за да се потули скандала, да се изпрати злосторникът обратно в Англия, за да получи справедливо наказание. Казвал си, че Трамле може да ви се довери — на теб и на сънародника ти Филип Майеле. Към кого другиго е можел да се обърне великият магистър, освен към английски рицари? Колко други такива е имало? На кои от тях е можел да се довери? Трамле е захапал въдицата. Той искал да изведе Уокън от Йерусалим, да потули мълвите и да предотврати скандала. В същото време, освен всичко това, той е потискал и своя гняв заради случилото се. Навярно заради твоето подстрекателство той е решил да обвини Бозо дьо Беосис. Не е чудно, че Трамле е повикал английския магистър да дойде в Йерусалим, за да го разпита как такива като Уокън въобще са били приети в ордена.
— И защо е било толкова важно за моя брат да плени Уокън? — попита Изабела, възвърнала хладнокръвието си.
Дьо Пайен тайно се възхити на вещината, с която тя сменяше една маска с друга, така умела в измамата!
— Ти вече знаеш отговора — отвърна й той. — Ти и Берингтън може би достатъчно често сте го обсъждали. Вече от известно време сте били далеч от Англия. Уморени сте били от Йерусалим, обезпокоени, че градът е прекалено малък и тесен. Ставало опасно за вас, лесно е можело да бъдете заловени. Искали сте да се завърнете в старите си обиталища. Сега обаче вече сте имали положение на могъщи хора. Берингтън и Майеле вече били тамплиери. Мислели сте, след като се върнете в Англия, да премахнете Беосис, както и направихте, и да използвате смъртта му за своите тайни цели — да предвождате тези хора е било най-дълбокото ви спотаено желание, пламенен стремеж да отмъстите на крал Стивън, задето предизвикал разгрома на Мандевил, вашия закрилник.
— Братко — поде иронично Майеле.
— Не ме наричай така! — Дьо Пайен махна към Берингтън. — Трамле е бил доволен да ти повери Уокън, да види как той изчезва в Англия. Ти си напуснал Йерусалим. Уокън е бил окован и овързан, пазен от двамата сержанти. — Едмънд ядно изгледа Ричард. — Такова ли бе твоето хрумване? Да поискаш двамина пазачи, толкова малка свита? За да е по-лесно да ги убиете? Сестра ти е останала в Йерусалим. Щяла е да те последва в Триполи и там да се присъедини към теб или поне ти така си заявил на всеослушание. Всичко е било пресметнато, било е безопасно. Кой би дръзнал да нападне тамплиер? — Едмънд посочи Изабела. — Ти си била! Щом си се видял сам в пустошта, ти, Берингтън, си се нахвърлил на онези сержанти. Убил си и двамата, а после и Уокън. След това Изабела бързо се е върнала в Йерусалим, за да се прави на самотната сестра, докато брат й е останал свободен да осъществява замисъла си.
— И съм последвала брат си? — възкликна Изабела. — Скитала съм се из пустинята?
— Не казах това — рече Дьо Пайен. — Представям си онзи лагер — Уокън е бил сам, сержантите са били заети. Дали не сте дали и на тримата някакъв опиат, отрова? Ти си веща в церовете, милейди, доказа това по време на пътуването ни до Англия. Упоени ли са били тримата, преди да им прережете гърлата и преди лейди Изабела, придружавана от Майеле, да влезе в лагера, за да се увери, че всичко е наред? За да вземе оръжията, дрехите и конете? Да се увери, че Берингтън е готов да се заеме със следващите стъпки от заговора ви?
— Аз бях в Белия замък — извика Майеле.
— Не, не беше — бил си на някое от многобройните си пътувания като вестоносец. Кой би заподозрял нещо, ако си се забавил ден-два повече?
— Но защо да убивам Уокън? — присмя се Берингтън. — Нали той уж е бил причината да се завърна в Англия.
— О, имало е много причини. Уокън е бил невинен. Чудя се дали и Трамле не е подозирал това Старият англичанин Уилям Тръсел обаче определено е имал съмнения. Какво е щял да каже Уокън, ако го бяхте оставили да говори пред съда? Със сигурност е имал достатъчно време да размишлява върху онова, което се е било случило. Навярно и той самият е подозирал, че го използват за отвличане на вниманието. Трябвало е да умре. Второ — Дьо Пайен разпери ръце, — затова ние сме тук, нали? Хенри Уокън е бил магьосникът, чародеят, убиецът, който избягал от пазачите си и се замесил в нападението над граф Реймон, преди да се върне обратно в Англия, за да осъществи отмъщението си срещу короната. О, да, мъртъв Уокън е бил много по-ценен, отколкото жив. Той се е превърнал в живото въплъщение на дявола, станал е неуловимият злодей, който трябвало да бъде хванат. След като получил вестите за така нареченото бягство на Уокън, Трамле осъзнал ужасната опасност, която го грозяла. Имало тамплиер отстъпник на този мъглив остров, свикващ сборището си, за да унищожи краля. Замисли се само за вредите, които това щяло да нанесе на доброто име на ордена!
— А Триполи? — попита Парменио.
— Едмънд, Едмънд — Майеле все още вярваше, че щеше да успее да ги заблуди и да се измъкне, — ти беше с мен в Триполи.
— Както и Берингтън — отвърна му Дьо Пайен. — Точно тук замисълът ви е станал много по-сложен. Уокън и двамата сержанти вече били мъртви. Берингтън, ти и твоето сборище сте против всяка власт. Не си питаел никакви чувства към Храма. Трамле неочаквано е сложил край на убежището ви в Йерусалим. Искал си да всееш хаос, това е щяло да ти хареса, но е имало и други, по-важни причини.
Презрителната усмивка на Берингтън не успяваше да прикрие страха му.
— Някои хора са толкова зли — прекъсна го Парменио, — че желаят единствено да видят света в пламъци. Всичко да бъде с главата надолу! Да лумнат всепоглъщащите огнени езици на разрушението.
— Най-вероятно си искал да отмъстиш на Храма — заяви Дьо Пайен. — Но по-важното е било, че си имал нужда от злато и сребро. — Берингтън отвори уста да каже някаква присмехулна дума. Изабела опита да се изправи. Но Хейстанг, макар и погълнат от тези разкрития, обърна заредения арбалет. Ричард и дамата седнаха обратно в столовете си. — Да, богатство! — сопна се Едмънд. — Ти си беден рицар, скиталец, бленувал да се завърне в Англия. В Светите земи няма абатства, които да оплячкосваш, нито манастири, които да нападаш. А да направиш нещо толкова явно, като да причакаш из засада някой керван или богат търговец, е щяло да бъде прекалено рисковано — щял си да се издадеш. Ала Триполи е богат, освен това е град, гъмжащ от враждуващи клики. Всяко безредие е щяло да разкрие нови възможности. Че как иначе си можел да се сдобиеш с богатството, което е щяло да ти бъде необходимо, като се завърнеш в Англия, за да привикаш сборището си, да платиш за убийствата, да закупиш отвари, да обличаш Изабела
