съмнявам се, че щяхме да стигнем живи дори до Дувър. Убийците ви щяха да се погрижат за това.
Погледът на рицаря обиколи гостната. Забеляза гоблените, картините, разноцветните драперии, заковани за дървото. Не видя разпятие, нищо църковно. Едмънд се запита какво ли още бяха открили наемниците на Хейстанг в този храм на мрака.
— Дьо Пайен казва истината — обади се Парменио. — До мен стигнаха слухове за заговор в Триполи, за тамплиер, който бил замесен в него. Видях с очите си какво се случи в града и бях така гневен, че едва не извърших нещо, от което вие щяхте много да се зарадвате — щях да погубя Едмънд. Като се замисля сега, странно е как домовете на точно определени търговци бяха оплячкосани съвсем скоро след гибелта на граф Реймон. Но това, разбира се, е било подготвено.
— Така или иначе — продължи Дьо Пайен, — Монбар силно е искал да проводи пратеници при английския крал. Беосис също е бил нетърпелив да се завърне у дома. Бяхте хитри — по време на пътуването ни заедно не се случи нищо. Стигнахме бреговете на Англия и преследването на загадъчния и неуловим Уокън започна. Ти, Берингтън, ни подмами с историята, че Уокън акостирал край Оруел в Есекс — Едмънд поклати глава. — Небивалици! Хванал си се на работа. Беосис пръв е трябвало да умре — така е трябвало! Само Бог е знаел какво можело да подозира той, какви тайни записи криел.
— Едмънд, Едмънд — Майеле потропа по масата. — Пропускаш един много важен факт. Двамата с теб бяхме пратени в Хедад, за да разпитаме халифа за убийството на граф Реймон. Защо му е било на Трамле да прави това, ако е имал съмнения, че е бил замесен тамплиер?
— Логично е било — Едмънд задържа погледа на Майеле. — В действителност никой не е знаел кой точно е бил отговорен за клането в Триполи. Трамле все още е вярвал, всъщност надявал се е, че ще може да хвърли вината върху асасините. В края на краищата бяха открити някои от техните знаци — извитите ками, червените ширити и медальона. Разбира се, както каза и Низам, подобни вещи могат да бъдат закупени на всяко тържище. Трамле също така е бил и любопитен да узнае истината и вие, естествено, сте приветствали това. Нямало е какво да загубите, можели сте само много да спечелите от посещението в Хедад.
— А Беосис? — намеси се Хейстанг. — Ти говореше за Беосис.
— О, да, той пръв е трябвало да умре. Не е бил отровен по време на вечерята, а известно време преди това. Притискаше стомаха си още от самото начало. В цялата бъркотия, която настана в трапезарията на приората, един от вас е сипал отварата в бокала му, за да създаде впечатлението, че Бозо е бил отровен тъкмо тогава. С едно просто движение вие вече сте получили каквото сте искали — Беосис бе мъртъв, а вие сте се сдобили с място в кралския двор, както и с челна позиция в английския орден. Да убиете принц Юстъс, Санлис и Мърдак не е било по-трудно. Последвахте ги из старите си обиталища из източните графства. Вече сте ползвали скритото си богатство, за да се свържете с другите последователи на сборището си, наели сте убийци и сте закупили отрови. Покоите на принц Юстъс в абатството гледаха към градината. Някой от вас тихомълком се е промъкнал в стаята и е сипал отрова в бокалите, нанасяйки унищожителен удар срещу короната — наследникът на Стивън и двама от най-пламенните поддръжници на краля бяха убити — поредно злокобно дело на Уокън. Юстъс и Санлис обичаха виното — изпили са го на бърза ръка. Повторното наливане в чашите и пресушаването им е отмило всякаква следа от билето. Мърдак от Йорк обаче бе по-сдържан — неговата чаша доказа как е било извършено злодеянието. Юстъс и Санлис умрели на място, архиепископът не загина, ала се поболя, белязан от смъртта. Не си ли спомняш, Берингтън? Ти бе така нетърпелив да отнесеш подноса с бокалите и гарафата. Тъкмо ти го върна в лечебницата. Ако Мърдак не бе така умерен в пиенето, ние може би никога нямаше да разкрием източника на това ужасяващо отровителство. — Дьо Пайен бутна настрана бокала, който седеше на масата. — Но вие сте продължили с преследването. Вторият син на краля, Уилям? Убеден съм, че твоето сборище е имало пръст в инцидента край Кентърбъри. Можел си да организираш такава злополука — всички онези послания, изпращани уж в кралския двор, в останалите тамплиерски имения или другаде — било е чудесен начин да общуваш с последователите на вашето зловещо братство и да замисляш още злодеяния като например нападението срещу мен в гората. — Едмънд посочи Изабела. — Колкото до теб, ти, с ясното лице и черното сърце, ти си ухажвала краля, стояла си насаме с него и, сигурен съм, си слагала отрова в бокала му с вино. Каква зловредна отвара му даваш, някаква вредна отрова, която да прогние вътрешностите му? — Рицарят погледна Парменио, който се бе размърдал. Не беше свършил с генуезеца, не още, ала това щеше да почака. — Кралят несъмнено ще умре — продължи Едмънд, — измъчван от болки, жестоки страдания, заради някаква болест в стомаха или червата, и тогава навярно ще избухне нова гражданска война, която вие да използвате. Или пък на теб вече ти стига, Берингтън? Новото ти положение като магистър на английския Орден на тамплиерите повече от сигурно ще ти предостави възможност да продължиш да водиш тайния си живот. Виждал съм делата ти в Лондон и Борли — онези нещастни млади момичета! Само Бог знае какви ужаси са изтърпели. Ти си затънал в такива дела, пристрастен си към тайните си ритуали. Съмнявам се, че можеш да се възпреш, било то в Лондон или при пътуването ти в Есекс…
Майеле започна да ръкопляска, удряйки силно дланите си една в друга. Скочи на крака. Презрителните овации заехтяха из цялата зала, докато той минаваше покрай масата. Хейстанг понечи да направи нещо, ала Дьо Пайен му направи знак да остане на място. Подозираше какви бяха намеренията на Майеле и ги приветстваше, за да може да даде воля и на собствения си гняв. Майеле спря тъкмо пред него и приседна на крайчеца на масата.
— Имаш ли доказателство, какво е доказателството ти за всичко това? — присмя се той.
— Наистина ли, братко Иуда — отвърна му по същия подигравателен начин Дьо Пайен, — до това ли се стигна? — Той сви рамене. — Доказателства има достатъчно. Уокън е доказателство. Бил е гуляйджия, отдаден на виното и плътските радости. Алиенора бе изненадана от прокламацията, разпространявана срещу него. Ако той можеше да бъде изправен пред съда, и други щяха да дойдат и да свидетелстват за истинския му характер. Така че кой е този Уокън? Къде е той? Възможно ли е в действителност такъв човек да има силата и средствата, за да постигне онова, което вие тримата направихте? — Едмънд потупа масата. — Къде е Уокън, Майеле? Защо уби онези трима мъже в Триполи? И след нападението срещу мен в Куийнсхайт, вие с Изабела, както ви бе станало обичай, се шегувахте с мен и ме хвалехте. Тогава ти говори за бягството ми от убийственото нападение в лесовете край абатството „Сейнт Едмънд“. Ти описа спасението ми. Откъде си знаел такива подробности? Аз никога не съм ви ги разказвал. Кой от вас се срещна с Беосис преди пиршеството? Кой от вас сложи отрова в онзи бокал, след като Беосис припадна — когато никой не е можел да забележи? А ти, Изабела — Едмънд погледна към вещицата, — ти откъде знаеше по коя улица съм яздил, когато напусках Йерусалим и отпътувах за Хедад? Ти дори спомена търговската улица. Как беше възможно да знаеш тези подробности и да ги запомниш, освен ако не си била в истинския си облик като вещицата Ерикто, изправила се на покрива на онази къща и втренчила поглед в мен? Как Уокън е разбрал, че аз преминавам из онези гори или че се придвижвам към гостилницата „Светлината в мрака“ в Куийнсхайт, или че ще посещавам Алиенора? Странно, но вие тримата винаги отсъствахте при тези случаи. И още нещо — кой е имал възможностите, познанието, богатството да наеме убийци за тези смъртоносни нападения?
— Ние също бяхме нападани. — Майеле се наведе към него като учител в училище, сблъскал се с неразбирането на някой ученик.
— Лъжи — Дьо Пайен се усмихна. — Какви ти нападения? Незначителни наранявания, които сами сте си нанасяли? Свинска кръв, разлята по пода на къщата за гости? И на всичкото отгоре — рицарят разпери ръце — нито капка кръв по-нататък, никакви кървави петна по стените, които убийците може би е трябвало да прескочат, за да избягат. Глупаво. — Той приближи лице. — Искали сте да ме объркате. Вашата дързост бе нараснала! Нещастният Дьо Пайен — той ще приеме всичко, което му кажем. Е — Едмънд се усмихна, — допуснахте и други грешки. Берингтън подцени Низам в Хедад. В знак на истинско приятелство халифът ми даде послание, сложно и загадъчно. Разбрах смисъла му едва много по-късно. Бе скрит в стих, твърдящ, че е трудно да риташ срещу ръжен и последван от въпрос кой ще пази пазачите. Той ме подтикваше да се пробудя, да бъда нащрек, да се вгледам по-внимателно в ордена. И най-вече — халифът ме караше да мисля за човек, който е бил пазач, охранявал е нещо. Низам, който познава слуховете и приказките на Палестина, не е повярвал на историята ти. Само Бог знае защо! Дали те е проследил от Хедад? Дали целенасочено е разпитвал из Йерусалим за описанието на Уокън или за твоето? Той има своите гълъби вестоносци, своите въздушни коне. Асасините се гордеят с познанията си за делата на останалите хора. Нямам доказателство за това, ала подозирам, че Низам е научил истината за Уокън и сам е разплел цялата
