— Ще застана на страната на фараона срещу враговете му — отвърна Амеротке.
— А кои са враговете на фараона? — запита Хатусу високо и рязко, като протегна едната си ръка и разтвори длан. Амеротке видя царския картуш на Тутмос III и печата с ясно очертаните йероглифи, изобразяващи бога на мъдростта Тот и двойната корона на Египет. — Е, добре, какво казва законът? — попита тя.
— Оня, който държи в ръцете си печата на Египет — отвърна Амеротке, — е изразител на божествената мощ на Амон Ра.
— Аз го държа — каза тя. — Онези глупаци от съвета мислят, че доведеният ми син ме мрази и отблъсква. Но грешат…
Амеротке се приведе и целуна картуша:
— Какво искате от мен? — посочи той към Сетос.
— Ето, там е седнал онзи, който е Очи и уши на фараона. Ако се налага да се открият неприятелите…
— Просто искам да разследваш тези смъртни случаи.
— Защо?
— Защото убийците може вече да са набелязали всеки от присъстващите в тази стая… Защото някой член на съвета е готов да прегази море от кръв, за да завземе трона на Египет…
— Не мисля, че е така — прекъсна я Амеротке. — Убеден съм, че смъртта на Ипувер и на Аменхотеп е свързана с кончината на съпруга ви. Той бе първият, нарочен да умре. Гибелта на другите последва незабавно след връщането му в Тива.
— Но защо? — зяпна Хатусу.
Амеротке вече съжаляваше за предишната си враждебност. Хатусу изглеждаше уязвима, объркана и уплашена. Съдията долови, че тя знае още нещо.
— Открия ли убиеца, ще знам и какви мотиви са го подбудили. Но задачата никак не е лесна. Заловя ли се със смъртта на божествения фараон, ще трябва да постановя невинността на капитан Менелото.
— Добре, но ще ми докладваш лично!
— Щом го желаете, ваше височество. Но съм длъжен да подчертая, че ако поема тези задължения, господарке, трябва да започна с вашия разпит.
Хатусу мигом се облегна назад.
— Но… — заекна тя непресторено. — Аз не знам нищо. Посрещнах божествения фараон на стъпалата пред храма на Амон Ра. Влязохме вътре. Там той се строполи и умря в ръцете ми.
— Нищо ли не каза тогава?
Тя поклати глава в знак на отрицание:
— Нито дума!
Амеротке усети, че го лъже. Погледна към Сененмут, питайки се какво може да знае новият царски фаворит.
— Аз бях в тълпата извън храма — сам обяви надзирателят на строежите.
— А моя милост се намираше още по-далеч — пошегува се Сетос. — Бях долу в града и следях за реда сред тълпите край кейовата стена.
— Божественият фараон умря по обед — продължи Амеротке. — Какво стана след това, господарке?
— Златната плът на покойния ми съпруг бе отнесена в близкия храмов параклис. После повикаха лекар…
— Кого изпратиха? Пией ли беше? — запита Амеротке.
— Не, не. Беше възрастен мъж от Дома на живота. Той опипа врата и гърдите на фараона за пулс и допря огледало до устните му. После каза, че душата му е отлетяла.
— А след това?
— Отвън настанаха объркване и пълен хаос — сви рамене Хатусу. — Бяха екзекутирани пленници. Във вътрешния двор се появиха поличби и знамения: ранени гълъби.
— А, да. Чух за това. Какво не беше наред?
Лицето на Хатусу се смръщи:
— Някои от присъстващите го обявиха за предзнаменование. Други твърдяха, че птиците са били ранени от ловци.
— Заповядано ли бе претърсване? За ловците, искам да кажа. Долетяха ли други птици?
Хатусу поклати глава:
— Не зная. Останах до трупа на съпруга си и след падането на здрача. Просто не можех да повярвам, че е мъртъв. Не исках да приема, че вече е поел към далечния хоризонт. Мислех, че е станала някаква ужасна грешка.
— Някой дойде ли при вас?
— Неколцина. Рахимере, Омендап и други от царския съвет. Задаваха ми въпроси, които вече не помня.
Амеротке кимна. Казаното от Хатусу отговаряше на предписанията на дворцовия протокол. Когато умре фараон, царицата остава да жали при него сама. Процесът на балсамирането и подготовката на тялото му за погребалните ритуали могат да започнат едва след падането на здрача.
— Тогава ли повикаха Пией?
— Аз разсъблякох тялото му — отговори тя. — Свалих полата, ризницата, гръдното украшение и сандалите му, а после пових тялото в ленен чаршаф. След здрачаване дойде Пией заедно с балсаматорите, за да вдигнат трупа.
— Тогава ли откриха мястото, ухапано от змия?
— Да, на левия крак на фараона, малко над петата.
— Кой го видя първи?
— Пией. Негова бе смехотворната идея, че фараонът може да е изпаднал в дълбока несвяст — разпери пръстите на ръцете си Хатусу, наблюдавайки как светлината играе по пръстените й във формата на змии. — Останалото ти е познато. Повиках Сетос, който бе служебно натоварен да поеме нещата в свои ръце. По негово разпореждане на кораба на фараона бе изпратена една военна част. Там намерили змията, свита на кълбо под царския трон. Съвсем малка, но сътворила такъв хаос…
— Защо бяха повдигнати обвиненията срещу Менелото?
— Очите и ушите на фараона не бе съгласен — отвърна Хатусу, — но аз бях като обезумяла от гняв. Тогава наистина вярвах, че липсата на внимание от страна на Менелото е коствала живота на фараона. А после делото му бе възложено на теб.
— Къде може да се е скрил след бягството си? — попита Амеротке.
— Единственото, което стигна до мен, е, че навярно се намира при пясъчните обитатели или при пещерняците от Червените земи.
— Амеротке, защо толкова настойчиво разпитваше за посещението на фараона в Сакара? — попита Сетос. — Наистина ли смяташ, че там е станало нещо важно?
— Може би — отвърна Амеротке. — Не забравяйте, че преди отплаването на фараона от делтата според показанията на свидетелите той е ликувал от големите си победи, но след посещението си в пирамидите на Сакара е притихнал и се е вглъбил в себе си…
— Нямам такива наблюдения — рече Сетос, — защото, след като фараонът се върна на борда на „Слава на Ра“, ни отпрати с другите в Тива.
— А знаете ли поне — засмя се Амеротке — защо божественият фараон е спрял в Сакара? Дали наистина само за да посети пирамидата на Хеопс?
— В писмо до мен — обади се Хатусу, — написано веднага след голямата му победа, той ми съобщи, че е получил специално послание от Нероупе, главния уредник на храмовете около големите пирамиди в Сакара. Нероупе бе един от най-доверените хора на баща ми, а после и на съпруга ми.
— Чувал съм за него — обърна се към нея Амеротке. — Учен човек с големи интереси относно историята и миналото на Египет. Веднъж го срещнах в Залата на светлината при храма на Маат.
— Нероупе се бил разболял — продължи Хатусу. — Той беше много възрастен. Когато божественият фараон стигнал до храмовите морги около Сакара, Нероупе не бил вече между живите.
