осигуряваха на Египет злато, сребро, тюркоази и други скъпоценни камъни? И ако напредват бързо, митанийците ще успеят да стигнат до делтата и да опустошат северните градове. И какво щеше да се случи тогава? Сененмут бе огледал къса папирус, на който бе очертал набързо карта:
— Рахимере ще поиска да се изпрати войска в северна или южна посока. Разбира се, неин командир ще бъде Омендап, но той ще настоява ти да ги придружиш.
— Очаква ме поражение! — възкликна ужасена тя. — Или митанийски плен, или връщане в Тива като бито куче. Пък и докато ме няма…
— Докато не си тук, наемниците ще свиват все по-плътен обръч около двореца. И ще си намерят достатъчно основателни извинения ежедневно да посещават доведения ти син…
Хатусу въздъхна и се претърколи на хълбок. Това ли бе причината за убийствата? Но тогава те просто нямаха смисъл! И дали Амеротке ще се справи с тях? Би ли могла да му се довери? Хатусу затвори очи. Налагаше се да разкаже някому за страшната вечер, когато бе коленичила до трупа на съпруга си и бе намерила посланието, навито на тръбичка и стегнато с червена връвчица. Трябваше да се освободи! Трябваше да се довери на някого. Приведе се и духна леко в лицето на Сененмут.
Амеротке бе станал много преди зазоряване. Раздвижването му разбуди Норфрет. Той я прегърна, чувствайки нейната мекота и прекрасно ухание. Сънят тежеше на очите й, но устата й преливаше от въпроси за случилото се предната вечер. Той се опита да спести с отговорите си по-тревожните истини, но тя усети и възкликна:
— Амеротке, ти си най-нескопосният лъжец, когото познавам! Нещата са сериозни, нали? Идва времето на изтеглените мечове. И ти си вътре в нещата! — той кимна. — Не ме пращай някъде си — приближи се тя с умоляващо лице. — Не ме отпращай!
— Но какво ще стане с момчетата? Ако тълпата се разбунтува, Тива ще бъде разсипана…
— Войските са в града, нали?
— Те ще действат по заповед, а е възможно да няма кой да я даде… — той, стисна ръцете й: — Обещай ми нещо: ако се случи най-лошото, изпълнявай точно каквото ти каже Шуфой.
— Шуфой ли! — възкликна тя.
— Да, той може да насее просо на морското дъно и да изстиска вода от камък — отвърна Амеротке. — Ще изпълзи от всяка дупка, а ако се наложи, може да надвие дружина войници. Той ще те изведе от тук на сигурно място.
Норфрет му обеща да стори заръчаното и се върна в спалнята си. Амеротке мина през работния си кабинет и се качи на покрива на къщата, за да посрещне изгрева. Вече бе измил лицето и ръцете си и бе пречистил устата и устните си със самородна сода. Когато слънцето се показа, той коленичи с протегнати ръце и затворени очи: отправи молитва към боговете да го дарят с мъдрост и да закрилят семейството му. После се обърна на север, откъдето сега вееха леки хладни ветрове — дъхът на Амон. След това слезе долу и отиде при децата, които лудуваха из банкетната зала, докато прислугата се опитваше да ги накара да закусят, преди да излязат навън за игра. Амеротке отговори разсеяно на въпросите им и се върна при писалището си в горните помещения на къщата. Захвана се за работа — да проверява отчетите от храма на Маат за закупени провизии, насадени цветя и печалба от търговия с тамян. След малко Шуфой се присъедини към децата, като ги подгони из градината. След малко дойде и Норфрет. Двамата поговориха за постъпването на по-големия им син като писар в Дома на живота. Норфрет забеляза, че Амеротке мисли за нещо друго, затова го целуна по челото и слезе долу.
— Пристигна Пренхое — очевидно бе предупреден, че е разкрит, защото с плачевен глас се разкая пред съдията:
— Станах съучастник на Шуфой, защото търговията с амулети допълва твърде жалките доходи на един писар…
— Пренхое, на теб ти плащат добре — каза Амеротке, докато отваряше малко ковчеже, за да подхвърли към него кожена кесия. — Давам ти тази кесия, защото си много добър писар. Резюмето ти за последното заседание на съда е едно от най-добрите, които съм чел.
Лицето на Пренхое светна от удоволствие.
— Мисля, че днешният ден ще бъде пълен със сполука. Миналата нощ сънувах, че ям крокодилско месо…
— Добре, добре — прекъсна го Амеротке. — Все пак е за предпочитане в сравнение с Шуфой, комуто се присънил полов акт със собствената му сестра.
— Но той няма сестра!
— Именно — отчаяно изрече Амеротке. — А сега тичай да ми подготвиш отчет за процеса срещу Менелото и се постарай да е готов в най-кратък срок.
След малко и Асурал дотътри крака при съдията. Влезе в къщата намръщен и страшен като бог на войната с кожената си пола, бронята и украсения си шлем. Амеротке поблагодари безгласно, че децата не са наблизо, защото началникът на храмовата полиция не би пропуснал да измъкне меча си, за да покаже за милионен път как е надвил в персонален двубой либийски шампион по фехтовка. Асурал се отпусна тежко в един сгъваем стол и с благодарност прие чаша бира.
— Още кражби ли има? — попита върховният съдия.
— Тъй вярно. Статуетки и други дребни предмети. Вече знаеш какви: съдинки с благовония, игленици, малки чаши и чинийки…
— Вратите пак ли се оказаха не насилени?
— Както винаги! За кражбите научаваме едва при отварянето от роднините. Няма тайни врати или тунели, а само отдушници — размърда се Асурал на мястото си — Между другото, преди да тръгна насам, един от младшите жреци в храма ми каза, че това било донесено за теб… — и му подаде някакъв свитък.
Амеротке го разви:
— От Лабда е! — възкликна той и вдигна поглед към него. — Иска да се видим на смрачаване в светилището на Мерецегер в Долината на царете. Обяснява, че не може да ме посети, и моли да го извиня.
— Мястото е уединено — рече Асурал. — В самия край на пустинята, трябва да внимаваш. Защо иска да се видите?
Амеротке се загледа в йероглифите:
— Твърди, че разполага със сведения за смъртта на божествения фараон, които е научил допълнително.
— А, да не забравя да те поздравя — леко го бодна Асурал — за повишението ти като член на царския съвет…
— Благодаря!
— Има и още нещо… — продължи Асурал с равен тон. — В града започнаха да пристигат бежанци. Дойдоха неколцина търговци от Мемфис и други градове на север. Засега е само слух, защото хората на везира ги прибраха, но се говори, че голяма армия е прекосила синайските земи и вилнее из делтата…
Студени тръпки побиха Амеротке. Още като момче бе чувал за хиксосите — свирепите воини на колесници, помели части от Египет с глад, меч, мор и разруха. Баща му шепнеше от време на време за жестокостта им, а съдията знаеше достатъчно за военната им стратегия, за да си даде сметка за надигащата се зловеща опасност. Ако неприятелската войска установи контрол над делтата, Египет ще се окаже разделен на две.
— А може би е само слух — противопостави се той.
— Не вярвам. Трябва да идеш в града. Да видиш сам какво става!
— Ще има достатъчно време за това — отговори Амеротке. — Ако бежанците ни залеят, Домът на тайните ще поеме нещата в ръцете си. Там не желаят да избухне паника, особено след като царският съвет е разделен — насмалко да захапе езика си при внезапното оживление в очите на Асурал.
— На две части, така ли? — пошепна полицейският шеф. — Значи приказките са верни, а?
— Върни се в Залата на двете истини — каза му Амеротке. — Разпореди се за удвояване на стражата, а портите да се затворят. Няколко дни съдът няма да заседава, защото не ни очакват спешни дела! — Асурал се изправи да си ходи, но съдията го спря с жест: — Има ли някакви вести от Менелото?
