химни, подети от останалите. Денят бе вече в пълната си власт: тъпата болка в страдащите крайници и вездесъщата прах бяха наложили тягостно мълчание; тишината бе нарушавана единствено от трополенето на колесниците и ритмичния такт на хилядите нозе, биещи земята.
От време на време бе обявявана кратка почивка. Раздаваха набързо вода и форсираният преход продължаваше.
Някъде късно следобед Амеротке си даде сметка, че са наближили лагера на Хатусу. В прашното еднообразие на равнината все по-често се мяркаха храсти, по-плътни шубраци и дървета. Сухата жега на деня постепенно отстъпваше. Внезапно до Амеротке долетяха викове и пронизителни крясъци. Към челото на колоната бързо се връщаха единични колесници със съгледвачи. Амеротке нареди на водещия колесничар да удари юздите. В същия миг отдясно се разнесе грозен тътен, напомнящ донякъде гръмотевична буря. Той стигна до предния край на колоната, където всички офицери се бяха стълпили около Небанум. Те също бяха чули тътена и следяха надигащия се огромен облак прах в източна посока. Още колесници със съгледвачи се носеха максимално бързо обратно към тях. Една от колесниците стигна до колоната и конете спряха. Водачът беше ранен: от рамото му стърчеше стрела. Когато спътникът му скочи на земята, всички видяха, че шлемът му липсва, а лакътят му е счупен. Той коленичи пред Небанум.
— Господарю, митанийците! Много са! Колесниците им скриват хоризонта!
Небанум сякаш не го чу. Той не помръдна от мястото си с прикован в пустинята поглед.
— В името на всичко свято! — изкрещя Амеротке. — Заповядай на хората си да развърнат колоната!
Той огледа редиците, сподирени от нарастващо объркване. Някои ветерани развързваха от гърбовете щитовете си, опитвайки се да въведат подобие на боен строй в отделните корпуси, но новобранците бяха вече обзети от първите пристъпи на паниката, силно уплашени от настъпващата прах и от нарастващия грозен шум. Те се притискаха напред, като разваляха редиците, без да обръщат внимание на крясъците на своите офицери. Лекото вълнение прерастваше постепенно в големи вълни от тълпящи се напред хора. Амеротке се огледа и сега за свой ужас видя фронта на колесници, изскачащи от прахта. Митанийците следваха верига след верига: конете им се носеха в галоп сякаш с бързината на вятъра, а колесниците подскачаха. Атаката им беше стремителна — в сбити редици и с високо вдигнати бойни щандарти. Хаосът овладя целия полк на Анубис. Все пак египетските колесници се устремиха напред срещу неприятеля. Част от пехотинците оформиха преградна стена. Неколцина от по-съобразителните офицери се върнаха обратно по местата си. За разлика от тях обаче Небанум скочи в личната си колесница и изкрещя на водача, който подгони конете в галоп и колкото е възможно по-далеч от бронзовото море, което мощно се носеше към тях, за да ги залее.
Амеротке изруга. Лагерът на Хатусу се намираше на не повече от няколко левги. Ако полкът на Анубис се огъне и побегне, митанийците буквално ще ги натирят в лагера. Той закрещя сигнални призиви към своя ескадрон. Малка част от колесниците се присъедини към него, но останалите не се виждаха. Митанийците бяха вече близо: главите на конете им се изпъваха силно напред, бойните пера по тях подскачаха и слънцето блестеше ярко в бронзовият обков на колесниците. Амеротке вече различаваше черните им брони и чудноватите бойни шлемове. Въздухът буквално запя от жужащи стрели. Започнаха да падат хора и тогава митанийците се врязаха в рехавите редици на полка на Анубис също като вълна, която връхлита брега. Челото на колоната запази донякъде целостта си, но Амеротке гледаше как ред подир ред сънародниците му падат покосени, отхвърлени от напиращите коне, удряни и размазвани от колелата с шипове. Неколцина храбреци се опитаха да скочат във връхлитащите колесници, но напразно, защото веднага падаха назад прободени от копие или меч или ударени с роговия лък на изправения в тях стрелец. Митанийските колесници бяха по-тежки от египетските, с допълнително подсилени оси, носещи тежестта на водач, копиеносец и стрелец с лък. Нападението приличаше на детска игра: египтяните се разхвърчаваха като кегли, пометени от силна топка. Десният фланг на колоната на Анубис се срина под убийствения град от копия, летящ отдясно. Митанийците шибаха безмилостно конете си, разсичайки като с меч огъващите се редици на египтяните. Вече нямаше и помен от дисциплина. Щитове, лъкове и мечове полетяха, захвърляни встрани. Паниката заля всичко без остатък. Пред митанийците се понесоха тълпи от пехотинци. Тук-там се обръщаше някоя митанийска колесница, изсипвайки тричленния си екипаж. Египтяните ги връхлитаха, но на помощ на падналите веднага се притичваха десетки други. Все повече и повече пехотинци се тълпяха в челото на колоната. Първата вълна на митанийските колесници вече обръщаше, за да се втурне отново в боя. Вдигналата се прах покри небето; закръжиха лешояди, привлечени от шума, възцарилия се ужас и мириса на кръв.
— Ваше благородие! — притича един от офицерите на Амеротке и сграбчи перилото на колесницата. — Господарю, трябва да предупредим войската!
Амеротке кимна в знак на съгласие. Той притвори очи и се замисли за египетския лагер, оформен като правоъгълник с дълга основа. Царският кът бе разположен в отдалечения край. Налагаше се да заобиколи централния портал, яздейки по източния фланг, така че да предупреди Хатусу и Сененмут. Той даде знак на водача. Човекът въздъхна с облекчение и изплющя с юздите. Колесницата на Амеротке се стрелна напред: уморените и уплашени от шума и глъчката коне сами се понесоха далеч от тукашната касапница. Съдията изкрещя на водача накъде и как да се движи. После погледна назад. Сега целият полк на Анубис бе потънал в гъсти облаци прах. Тук-там някои бяха успели да се измъкнат. Следваха ги няколко колесници. Митанийците ги забелязаха и изпратиха преследвачи. Водачът му изкрещя да внимава; той погледна вдясно и видя вражески триколки, устремили се към тях, очевидно с цел да отрежат пътя им или просто да ги прегазят. Амеротке откачи лъка си. Постави една от дългите стрели и се облегна с разкрачени крака на стената на колесницата. Помоли се тихичко колелата да не отскачат. Едно падане щеше да доведе до нараняване или загуба на съзнание, а Амеротке знаеше добре, че митанийците не вземат пленници. Водачът започна да подканя конете с викове. Египетските колесници бяха по-леки и конете им — по-бързи, но впрягът на Амеротке се бе движил бързо през вчерашния ден, без да се споменава за умората от форсирания марш. Конят вдясно започна да се дърпа. Колесницата се олюля леко. Амеротке погледна надясно. Бяха успели почти да се измъкнат от преследващите ги митанийци. Но една от вражеските колесници, чийто водач бе по-умел, вече опасваше дъга с надеждата да попречи на бягството на Амеротке. Целият свят се бе събрал в едно: трополящите коне, шумът от движението на колесниците, летящата под тях камениста почва, палещата прах и онази бойна колесница в черно и златисто, чиито коне бяха опънали до краен предел сбруята.
Амеротке забеляза, че друга единица от собствения му ескадрон идва отдясно, за да го заслони.
Колесничарят бе разбрал какво става, и Амеротке поблагодари на боговете за смелостта на този офицер. Когато митаниецът наближи, египетският офицер приготви лъка си и се прицели. Амеротке чу как водачът му изкрещя да се целят в конете. Офицерът го послуша и колесницата му изостана леко, за да даде възможност на Амеротке да стори същото. Той едва пазеше равновесие, застанал прав зад колесничаря. Пое дълбоко дъх; безсмислено беше да се цели в мъжете, защото двамина от тях бяха с щитове. Пусна стрелата и му се стори, че пропусна, но в същия момент единият от конете на митанийците се препъна. Колесницата се олюля силно, преобърна се и заподскача по каменистия терен. Опасността отмина за Амеротке. Конете му сякаш бяха получили нов прилив на сили. Съдията зърна в далечината и през валмата от прах защитната ограда на лагера на Хатусу.
В самия лагер Хатусу се бе облегнала на един парапет. Също като офицерите си и тя бе привлечена от издайническите кълба прах. Побутващи пръсти й помогнаха да насочи вниманието си към отблясъците от бронзова повърхност някъде в далечината, където прашните валма се местеха едно след друго.
— Бързо движещи се колесници! — пошепна в ухото й Сененмут. — Плътно групирани ескадрони!
Хатусу не помръдна, но почувства как сърцето й заблъска лудо. Дали всичко щеше да приключи тук? Далеко в пустинята на север? Нима тялото й, покривано преди с най-скъпите мазила и благовония, ще бъде оставено, за да се бият за него чакали и хиени? Нима никога не ще бъде подложена на ритуала на балсамирането, който би дал възможност на нейната Ка да продължи по пътя към отвъдното? Тя чувстваше как стомахът й се свива, краката й омекват, а потта блика по цялото й тяло. Офицерите около нея крещяха. Отделни колесници се откъсваха от прашната пелена. Тези от събралите се, които имаха силно зрение, ги обявиха за египетски, но обърнати в бягство.
— Слез — дрезгаво се разпореди Сененмут.
