лекари, които потапяли затворници във вани и после ги замразявали бавно, като следели стриктно за промените в телесните функции до момента на смъртта. Освен това изваждали някои от „опитните зайчета“ малко преди да издъхнат и пробвали различни средства за съживяване — повечето от които безуспешни. Ценна информация, ще се съгласите с мен, ако пренебрегнем начина, по който е била събирана. Но решението на Американската медицинска общност беше, че информация, придобита по такъв брутален, нечовешки начин, не може да бъде използвана, дори и да повлияе в положителна насока на съвременните разработки, и в края на краищата да помогне за спасяването на човешки живот. Не зная какво мислите по този въпрос, но аз самата съм доста объркана. — Тя млъкна, пое си дъх и се усмихна. — Ето, че и аз подкарах отдалече. Но сигурно ще ме разберете. Та на въпроса ви — чела съм повечето публикации и материали, посветени на култа към Туле и нацистките възгледи за ролята на Атлантида. Но има и такива учени, които се съпротивляват яростно на употребата на информация от подобен характер, така че колкото и интересни да ми се струваха тези теории, бях принудена да ги заобикалям отдалеч в собствените си изказвания и публикации.
Нейбингър се изправи развълнуван.
— Но какво всъщност открихте?
— А вие защо искате да знаете?
Нейбингър отвори раницата и извади отвътре бележника си. Отвори го на страницата с прерисуваните надписи и й го подаде, като посочи с пръст приблизителния превод.
— Това е от една стена в долната галерия на Голямата пирамида. — Той погледна часовника си. След час и половина излиташе самолетът за Маями. Въздъхна и се зае да преразказва историята на Каджи за проникването на германците в още неоткритата галерия през 1942 г. и накрая дори й показа камата на фон Сеект. След това описа затрудненията около разшифроването на старите руни и посланието, което бе прочел от стената на галерията.
Слейтър го изслуша, без да го прекъсва.
— Как мислите, това „родно място“ дали не е самата Атлантида?
— Да. Затова дойдох тук. Ако през 1942 г. в пирамидата наистина са проникнали германци, те трябва да са почерпили отнякъде информацията за скритата галерия. Най-вероятно те също са успели да разчетат старите руни, ако следвате хода на разсъжденията ми.
— Следвам го — кимна Слейтър и му върна бележника. — В самото начало на Втората световна война немски подводници нерядко са се навъртали край източното крайбрежие на Съединените щати и тези острови. Преследвали са конвоите, но са имали и други, по-малко известни задачи. Разговаряла съм с някои местни рибари, които познават добре историята на този район. Та те твърдят, че през 1941 г. край островите често се мяркали подводници. Изглежда обаче търсели нещо друго, защото маршрутите на конвоите минавали доста по̀ на север.
Слейтър се обърна и се разрови из купищата фотографии.
— Мисля, че са открили това.
Тя извади няколко снимки и му ги подаде. Приличаха на онези, които бе показала на конференцията. Грамадни каменни блокове, наредени един върху друг, на около петнадесет метра под водата.
— Според мен са части от външна градска стена или кей — обясняваше тя. — Трудно е да се определи точно, тъй като по-голямата част е скрита под дебел слой корали, а дъното се спуска стръмно надолу и слиза на голяма дълбочина. Този каменен строеж вероятно е част от по-голям комплекс, построен преди няколко хиляди години, когато земната повърхност се е намирала над океана. Можем само да гадаем кой го е построил и с каква цел. Блоковете са издялани под формата на издължени подкови, някои от тях тежат приблизително петнадесет тона и по никакъв начин не са могли да попаднат тук или да се подредят случайно. За целта несъмнено е била необходима доста напреднала в инженерно отношение строителна техника. Нагласени са един в друг с такава точност, че е почти невъзможно да пъхнеш дори острие на нож в цепнатините.
Тя се изправи и се надвеси над рамото на Нейбингър.
— Ето тук. И тук също.
Нейбингър присви очи. Виждаха се драскотини по края на масивна, напукана вдлъбнатина — следи от някогашни надписи. Много приличаха на тези в бележника му, но бяха твърде разрушени от продължителния престой под водата. Или от нещо друго?
— Какво е станало с този камък? — попита Нейбингър.
— Доколкото можах да определя — пряко попадение от торпедо. — Тя докосна снимката и прокара пръст по руническите знаци. — Виждала съм и други като тези. Древни писмени послания, разрушени от напълно съвременни оръжия.
Нейбингър кимна.
— Приличат на руните, които открих в долната галерия на пирамидата. Това не са египетски йероглифи, а друга, по-стара руническа писменост.
Слейтър стана и отиде при бюрото, затрупано с купища папки и книги. Разбута ги настрани, докато намери това, което търсеше.
— Ето — тя му подаде една прашна папка. — Май вие сте единственият, който се интересува сериозно от старите руни.
Папката беше пълна със снимки на уголемени писмени знаци. Надписи на стени, върху глинени плочици, издълбани в скалите — почти всички възможни начини, които са използвали древните култури, за да описват делата си.
— Откъде имате тези снимки? — попита Нейбингър с разтуптяно сърце. Само някои от надписите му бяха познати — тези от Централна Америка, с чиято помощ бе разшифровал руническия език.
— На края на папката има индекс, посочващ къде е правена всяка снимка. Повечето са от няколко различни места. Ето тази, под вълните — Мексико, близо до Веракрус. Перу, Тукуме. Великденските острови. На някои от Полинезийските острови. Има и от гористите райони на Близкия изток — Египет и Месопотамия.
— Едни и същи знаци? — попита Нейбингър, докато прелистваше страниците. Мярнаха му се и други познати надписи.
— С някои дребни различия. Всъщност, с доста дребни различия. Но да, мисля, че коренът им е общ и че са свързани. Тази писменост несъмнено е далеч по-древна от всички останали, познати на съвременната история.
Нейбингър затвори папката.
— Изучавам руническата писменост от много години. Виждал съм част от надписите, които имате тук, ще ви разкрия дори, че успях да разчета отделни фрази от една стена в долната галерия на Голямата пирамида с помощта на символи от южноамерикански източник. Но въпросът, който не ми дава покой — и поради който досега не съм правил изследванията си публично достояние — е как надписи на един и същ древен език са достигнали до толкова отдалечени места?
Слейтър се настани обратно на пода.
— Сигурно сте чували за така наречената теория за първоначалното преселение?
— Да, естествено — кимна Нейбингър.
Знаеше добре за какво говори Слейтър, макар модерните ветрове в археологията да духаха в посока към изолационистичната теория. Изолационистите вярваха, че всички древни цивилизации са се развивали независимо една от друга. Месопотамия, долината на Инд, Китай, Египет — всички те са прекрачили прага на цивилизацията почти по едно и също време — около четвъртото или третото хилядолетие преди Христа. В подкрепа на твърденията си и за да обяснят това доста любопитно съвпадение, изолационистите използваха общоприетата теория за естествената еволюция. Също с приликите в човешкия генотип обясняваха и различни странни археологични находки. Излизаше, че построяването на пирамиди в Перу, Египет, Индокитай и Северна Америка — едни от камък, други от пръст и глина, но забележително сходни, независимо от отдалечеността на тези места — се дължеше единствено на стремежа на човешкото общество да следва общи пътища на развитие.
За Нейбингър това обяснение винаги бе изглеждало малко наивно. Нима по същата логика племена от различни краища на света трябваше да създадат почти идентична писменост, а после да я забравят — доста преди да се появят йероглифите?
