— Мнозина вярват, че в случая Платон говори за Северна и Южна Америка, но тези хора се изправят пред същия проблем, който в началото е възпирал и Йоргенсон. Равнището на мореплавателната техника в онези времена изключва възможността за прекосяване на Атлантика, тъй че островът, за който споменава Платон, трябва да е някъде по-близо до Европа. Разбира се, Платон твърди още нещо, което е в разрез с нашите представи за древните времена — че океанът отвъд Херкулесовите стълбове, както гърците са наричали Гибралтарския проток — е бил достъпен за хората от тази тайнствена страна.
Тя продължи да чете:
„Именно на този остров Атлантида царе установили голяма и чудна сила, която владеела целия остров, много други острови и части от Континента, а освен това владеели отсам и Либия до Египет и Европа до Етрурия. Тази именно сила събрала военната си мощ в едно и предприела с един напор да зароби вашата страна, нашата и цялата й територия отсам протока.
Тогава, Солоне, силата на вашия град блеснала пред всички със своята доблест и енергия…
По-късно в резултат на необикновени земетръси и наводнения в продължение на един ден и една нощ на ужаси цялата ви войска била погълната от земята, а Атлантида също така потънала в морето и изчезнала.“17
— И сега един особено интересен момент — допълни Слейтър.
„Затова и сега тамошното море е непроходимо поради многото тиня до плитчините, която островът оставил при потъването си.“18
Слейтър се усмихна загадъчно.
— Знаете, разбира се, че на изток оттук се простира Саргасово19 море. На много места около островите дъното е съвсем плитко. Ако беше още малко по- плитко, океанът щеше да е непроходим за големите кораби.
— Значи смятате, че Атлантида се е намирала тук?
— Не зная — сви рамене Слейтър. Тя му подаде една книга от лавицата. — Вземете това с вас. Вътре има още много легенди за Атлантида. Надявам се, че съм ви дала информацията, която търсехте.
— Дори повече — увери я Нейбингър, макар малко от онова, което му каза, да не му беше известно. Имаше достатъчно време да хване самолета за Маями и да продължи пътуването си. Надяваше се фон Сеект да знае повече.
— Още едно нещо — спря го Слейтър, докато крачеха към вратата. — Какво според вас е имало в черното сандъче, което са изнесли от пирамидата?
— Нямам представа.
Слейтър кимна.
— Точно затова одеве ви разказах за информацията от концентрационните лагери. Не беше случайно. Човекът, когото търсите, фон Сеект, е немец. Ако той е свързан с нещо, с което подозирам, че е свързан, тогава може да се забъркате в история с доста неприятни последици.
— Като например?
— Попитайте него, когато се срещнете. Ако вземе много да увърта, накарайте го да ви разкаже за операция „Кламер“.
— Това пък какво е?
— Нещо, за което чух да се шепне на ухо, докато работех във Вашингтон. — Слейтър го потупа по рамото и тръгна назад към къщата.
— Има ли още нещо, което трябва да зная?
— Ама че ме разсмивате — спря се Слейтър. — Известно ви беше всичко, което ви разказах, и въпреки това бихте път чак дотук. Защо?
— Ами… беше ми на път — отвърна искрено Нейбингър. — Освен това се надявах, че може би разполагате с прясна информация, след като работите по същата тема. Например това, което ми казахте за фон Сеект, може да ми бъде от полза.
Слейтър стоеше под сянката на надвисналата дървена стряха.
— Натъкнали са се на нещо доста странно преди осем месеца в Джамилтепек — произнесе тя.
Ето ти новина!
— Какво е открил Йоргенсон? — подскочи Нейбингър.
— Йоргенсон няма нищо общо с това. Става въпрос за слухове. Бил е другаде, да чете лекции. Хората му са разкопавали една от най-ниско разположените галерии в главната пирамида, когато открили проход надолу. Готвели се да го отворят, но им наредили да преустановят работа. Пристигнали мексикански войници и заявили, че нямат право да разкопават исторически паметници, но според мен всеки с малко по- тлъст портфейл може да ги е изпратил.
— Но откъде са разбрали?
— Ако може да се вярва на слуховете, в групата на Йоргенсон е имало шпионин. Някои смятат, че е човек на мексиканското правителство, но според други е от ЦРУ. Говори се, че сега там работели американци. Йоргенсон се върнал и вдигнал голям шум, но веднъж отнемат ли ти разрешителното за археологически разкопки, нищо не можеш да направиш.
— И все пак кой може да работи сега в пирамидата?
— И представа си нямам, синко. Нищо чудно този ваш фон Сеект да знае отговора.
15.
Търкот шофираше, Кели показваше пътя, а фон Сеект седеше отзад и рееше поглед през прозореца. Пътуваха с колата, която Кели бе наела във Вегас — първо към Феникс, а сетне към Дълси, Ню Мексико.
Благодарение на това, че в тази посока водеше само един път — шосе 93 от Лас Вегас до Кингман — умът на Кели не беше кой знае колко зает с картата. До Кингман оставаха сто и шестдесет километра, без никакви отбивки.
— Каза, че са открили кораба-майка в един хангар — говореше тя през рамо на фон Сеект. — Не разбрах само и скакалците ли са били там?
— О, не всички. Американците първо открили кораба и два от тях. В същия хангар.
— А останалите? — попита Кели.
— Пристигнали са от други места.
— Откъде например? — не се предаваше Кели.
— От другаде… — произнесе замислено фон Сеект, без да откъсва поглед от пустинята.
Кели и Търкот се спогледаха многозначително. Тя отново се обърна назад.
— Но кои са тези други места? Къде са? Щом съм наета да върша работа, искам да ми се плаща — с информация.
Фон Сеект най-сетне насочи вниманието си към това, което ставаше в колата.
— Аз пък си мислех, че искаш да откриеш приятелчето си.
— Е, надявам се да го намеря жив и здрав в Дълси и да го измъкнем оттам. Мисля си обаче, че колкото повече знаем всички ние, толкова по-лесно ще постигнем целта си.
— Скакалците са в Зона 51 — възрази фон Сеект. — Какво общо имат те с Дълси?
— Ами нали каза, че в Дълси били плочиците, с чиято помощ ги намерили?
Тя подскочи от изненада, когато Търкот удари с пестник волана.
— Слушай, Вернер, не зная какво правя тук. От самото начало не ми харесваше проклетото назначение. Но все пак търпя и си затварям устата, за да ви помогна. Само че и от теб се иска да ни помагаш. Ясно ли ти е?
— Назначението ти? — намеси се Кели, чийто репортерски инстинкти все още не бяха задрямали.
