Зона 51: Началото

Защитниците на теорията за преселението се придържаха към обратния възглед и Нейбингър бе по- склонен да се присъедини към тях. Те смятаха, че приликите в развитието на изброените древни цивилизации — включително обичаи, писменост, строителство, се дължат на един-единствен простичък факт — всички те са били заченати от една и съща по-ранна цивилизация.

Ала теорията за преселението имаше сериозни проблеми и това бе една от причините Нейбингър да пази симпатиите си в тайна. Най-силният аргумент срещу нея бе, че не е имало начин народностите от различните континенти да общуват помежду си или да поддържат каквито и да било социални, или културни взаимоотношения. Освен това някои от тях е трябвало да пресекат Атлантическия и Тихия океан, за да се заселят на новите места, а при равнището на техните познания за мореплаването дори Средиземно море е било почти непреодолима преграда.

Слейтър отново се засмя и лицето й се покри с бръчки.

— Сигурно знаете кой е сред най-активните защитници на теорията за преселението? Лейф Йоргенсон, човекът, който пресече Атлантика на викингски дракар, за да докаже, че европейците са достигнали Северна Америка далеч преди Христофор Колумб. Същият, който тръгна от Индонезия и достигна Хавайските острови с дървен сал в подкрепа на твърденията си, че островите са били колонизирани от запад. Ала Лейф не спря дотук. През последните години се зарови сред наскоро открити руини в Централна Америка, обикаля из пирамидите и изучава задълбочено календара на маите. И знаете ли какво? Там се натъкна на неоткрити досега старорунически надписи. В Мексико, близо до Джамилтепек, където на площ от седемстотин акра и на не повече от четири километра от тихоокеанското крайбрежие, се издигат над двадесет пирамиди от камък и пръст. Скрити в джунглата и недостъпни откъм сушата. Именно там Йоргенсон открил нови доказателства за връзки и културен обмен между различни цивилизации в епохи толкова отдалечени във времето, че сегашните историци не допускат, че това е било възможно. Огърлица от скъпоценни камъни, добивани най- малко на четири хиляди километра от Мексико — в мините на Южна Америка. Стенописи и каменни скулптури, поразително наподобяващи подобни находки от другата страна на Тихия океан. През целия си живот Лейф Йоргенсон е събирал доказателства в подкрепа на теорията за връзките и взаимоотношенията между отдалечени групи народности в продължение на много векове, но въпреки това научната общественост отказва да признае изследванията му за достоверни.

Нейбингър познаваше работата на Йоргенсон, но тактично премълча. В края на краищата, той бе гостът тук.

— И къде, според него, е зародишът на цивилизацията?

— Той смята, че всичко е започнало с един-единствен белокож, дългоух, строящ пирамиди, използващ руническа писменост и културно процъфтяващ народ, населявал място, което нарича „начална точка“. И че тази цивилизация се е разселила по света в период, определен от него като „начален период“ — сиреч точно преди възникването на множество подобни цивилизации на различни места, които сега изучаваме. Цивилизации, наследници на този народ.

— И къде се намира тази „начална точка“? — попита Нейбингър, макар да знаеше добре отговора.

— В едно място, наричано Атлантида.

— Ето защо сте следили отблизо работата на Йоргенсон — поклати глава Нейбингър.

— Точно така. Защото съществуват прилики, които никой не си е направил труда да обясни. — Тя си пое дъх. — Нека го кажа по друг начин. Повечето учени отхвърлят теорията на Йоргенсон за „началната точка“ по чисто технически причини. Те смятат, че няма никакъв начин големи групи от хора в периода приблизително четири хиляди години преди новата ера да поемат от „началната точка“ и да се разпръснат навсякъде по земната повърхност. Включително и пресичайки океани. Йоргенсон възразява, че макар да не съществуват научни доказателства в подкрепа на неговата теория, липсват и такива, които да я отричат. Но ако приемем, че е имало някакъв способ за пресичане на океанската шир, тогава останалите части от мозайката се нареждат. Затова са били нужни всички тези рисковани морски пътешествия, предприети от Йоргенсон. — Тя посочи с пръст бележника на Нейбингър. — Трябва да призная, млади човече, че работата ви по превеждането на надписите е забележителна и несъмнено ще нанесе сериозен удар на изолационистите и тяхната теория. Няма съмнение, успехът ви се дължи на факта, че от самото начало сте подлагали на съмнение общоприетите теории и това ви е помогнало да видите проблема в друга светлина. Самата аз неведнъж съм опитвала да разчета надписи на стари руни, но не ми е било по силите.

— Нека се върнем на мита за Атлантида — помоли Нейбингър и отново си погледна часовника.

— Йоргенсон вярва — и, както знаете, вече разполага с научни доказателства за възгледите си — че някъде около 3400 г. преди Христа Атлантическият океан е бил епицентър на гигантски геологичен катаклизъм. Почти всички народи от това време говорят в един глас за потоп. Дори в „Тибетската книга на мъртвите“ се разказва за голям къс земна маса, който потънал в океана, а Тибет както знаем е на другия край на света. От този период датират и цял куп сходни легенди: голяма цивилизация, унищожена от огъня и водната стихия насред океана. Маите са наричали Атлантида Му. Северноевропейците — Туле. Среща се и названието Лемурия — което използва и мадам Блаватска в своята теория за Туле — и по такъв начин се връщаме на въпроса, с който вие започнахте нашия разговор. Според учените от деветнадесети век, доказателство за съществуването на страната Лемурия е един определен вид маймуна, лемур, който освен в Мадагаскар се среща и в Индия. Това ги карало да мислят, че Лемурия се е намирала в Индийския океан. Последователите на Блаватска пък преместили Лемурия с едно драсване на писалката в Тихия океан, свързвайки легендата със статуите на Великденските острови, което ни връща обратно при теорията на Йоргенсон за онази „начална раса“ с големи уши. Както сигурно знаете, човешките глави на Великденските острови също имат доста големи уши. — Тя се засмя. — Нямате представа още колко митове и легенди мога да ви разкажа, от хубави по-хубави. През 1922 г. в Германия била публикувана книга за Атлантида, в която се говорело, че митичната страна е била заселена от генетично чисти хора. Чистотата на расата им обаче била сериозно застрашена, когато отнякъде пристигнала чужденка и ги научила как да получават алкохол. Толкова по въпроса за идеалното общество. Като възмездие задето изгубили генетичната си непорочност, жителите на тази страна били покосени с огън от опашката на комета. Континентът изгорял и потънал, и само шепа нещастници се спасили с бягство.

— И откъде черпят идеите си всички тези хора? — попита Нейбингър.

— Ах, вечно съмняващият се учен. Искате да ви издам източниците? — Тя отскочи до бюрото и не след дълго се върна с книга с проядени от молците корици. — Това е първоизточникът на мита за Атлантида — „Тимей“, съчинение на Платон върху питагорейската философия. Имам го в оригинал на старогръцки. Ще ме извините за не съвсем точния превод, но не съм кой знае какъв специалист по този език.

Тя прелисти няколко страници и плъзна пръст надолу.

— Съвсем типично за гърците, ръкописът представлява диалог между няколко различни участници, един от които е Сократ. В този абзац Солон разказва историята на някои от древногръцките легенди — например за спасяването на Девкалион и Пира14. Прекъсва го един възрастен жрец:

„О, Солоне, вие гърците сте вечно деца. Много пъти и по различен начин е имало и ще има унищожавания на хора, най-големи чрез огън и вода и по хиляди други начини.“15

Тя прелисти страницата.

„Предмет на възхищение са много и велики дела на вашия град, но от всички особено едно се отличава по величие и доблест. В нашите хроники се говори каква голяма сила е унищожил някога вашият град, отправила се едновременно срещу цяла Европа и Азия, тръгвайки от Атлантическото море. Тогава това море е било проходимо, понеже пред устието му, което вие наричате Хераклови (Херкулесови) стълбове, имало остров. Този остров бил по-голям от Либия и Азия, взети заедно, и от него пътуващите могли да минат на другите острови, а от островите — на целия континент на отвъдния бряг на това море.“16

Слейтър вдигна очи от книгата.