Двамата мъже не обърнаха внимание на въпроса й.
— Заклел съм се да пазя тайна — рече фон Сеект на Търкот. — Бих нарушил клетвата си, само ако съществува непосредствена опасност.
— Късничко е да се сещаш за тези неща — подсмихна се Търкот. — Освен това, сега ние сме на твоя страна. Аз също съм се клел, но наруших клетвата, като ти помогнах — на теб и онези хора в Небраска. Прекрачиш ли веднъж линията, няма връщане назад. И тримата сме затънали до уши. Време е да го разберем. Независимо дали ни харесва, или не.
Фон Сеект помисли няколко минути.
— Зная, че съм пресякъл линията — каза той накрая. — Предполагам, че в мен говори навикът. Цял живот съм бил принуждаван да внимавам какво казвам. От 42-ра, когато ме взеха на работа, не съм разговарял с външен човек по въпросите, които ме вълнуват. Тъй че сега се чувствам доста странно… Има общо девет скакалци за полети в пределите на земната атмосфера. Знаем, че са свързани с кораба-майка заради общото в конструкцията им и понеже два от тях открихме във вътрешността му — „Скакалец едно и две“, както сега ги наричат. Освен това, за да открием другите седем използвахме детектори, специално настроени да реагират на материала, от който е направен корабът-майка. Както ви казах, когато открили кораба през 1942 г., в хангара имало и плочици. Не могли да разчетат надписите върху тях, но имало карти и чертежи, по които се ориентирали.
— Чакай малко — прекъсна го Кели. — Искаш да кажеш, че най-добрите учени на планетата не са били в състояние да разшифроват тези надписи? Ами нали имаме компютри, способни да декодират послания за секунди?
— Първо — рече фон Сеект, — трябва да знаеш, че е ужасно трудно да се разгадае писменост, за която нямаме никакви сведения. Това изключва използването на компютри — разполагаме с твърде малко информация. Второ, не винаги сме работили с „най-добрите умове на планетата“, а по-скоро с тези, на които правителството е сметнало, че може да се довери. На практика това изключва „най-добрите“. Именно заради дълбоката засекретеност на този проект нито един от най-добрите специалисти по темата никога не е имал достъп до пълната информация. Трето, тези, които работеха върху дешифрирането, бяха дълбоко уверени, че старите руни нямат нищо общо с другите рунически надписи и с йероглифите, а това според мен беше грешка. Четвърто, от съображения за сигурност информацията, която им се предоставяше, имаше откъслечен характер. Нито един от тях не получи възможност да види картината като цяло.
— Откривали ли са и на други места старорунически надписи? — попита Търкот.
— Друг път ще си поговорим за това. Например утре, когато се срещнем с професор Нейбингър.
Търкот стисна кормилото с такава сила, че кокалчетата на юмруците му побеляха. Кели забеляза гнева му и побърза да смени темата.
— Но макар и да не са успели да разчетат плочиците, те са им помогнали да открият останалите скакалци?
— Да — кимна фон Сеект. — Както одеве споменах, имало е карти и чертежи. Не съм в течение на подробностите, но специалистите бързо се ориентираха, че става въпрос за Антарктида. Накрая сведоха вероятността до един участък с повърхност шестнадесет квадратни километра. За съжаление, първите няколко експедиции по време на войната не бяха добре екипирани — тогава вниманието все още бе насочено другаде — към Германия и Япония. През 1946 г., веднага след края на войната, правителството на Съединените щати даде ход на секретна операция, наречена „Далечен скок“. Експедицията, която я осъществяваше, имаше привидна цел за пред обществеността, ала за щастие никой не прояви интерес какво толкова интересно намират Щатите в Антарктида едва година след приключване на войната. И защо е трябвало в експедицията да се включват толкова много бойни кораби и самолети. Трябва да призная, че операцията беше доста мащабна. Направени бяха толкова много снимки на Антарктида, че сигурно и до ден днешен не всички са прегледани от специалистите! Експедицията картографира подробно близо шестдесет процента от бреговата линия и три милиона квадратни километра повърхност, на която досега не беше стъпвал човешки крак. Но истинският успех на „Далечен скок“ всъщност беше засичането на огромна метална маса, заровена под леда, именно в района, на който се обръщаше внимание в плочиците. — Фон Сеект се наклони напред. — Имате ли представа колко е дебел ледът в Антарктида? На някои места дълбочината му достига шест хиляди метра! В наше време голяма част от континента се намира под морското равнище, но това е само защото тежестта на ледената покривка го е притиснала. Ако ледът изчезне по една или друга причина, земята отдолу ще се издигне с няколко километра! Представяте ли си, че дори след всички експедиции — включително и „Далечен скок“ — едва десет процента от повърхността на материка е била прекосена от хората. Антарктида съдържа деветдесет процента от световните запаси от лед и сняг и е изключително опасен противник, както скоро установиха хората от експедицията. На мястото, където детекторите бяха засекли наличието на метални обекти, се приземи малък, снабден с плъзгачи самолет. Но времето на Антарктида е непредсказуемо и сурово. Започнала буря, самолетът бил разрушен, а екипажът измръзнал до смърт, преди да пристигне спасителната група. Изпратиха втора експедиция. Вече знаеха, че сигналът идва от дълбочина около три километра. Тогава все още не разполагахме с технология, за да достигнем подобна дълбочина. Трудно ни беше дори да оцелеем в толкова враждебна среда. Цели девет години се готвехме за следващата експедиция. Междувременно работехме тук, върху двата скакалеца. Не знаехме какво точно ще открием под ледовете на Антарктида, но ако можеше да се вярва на схемите, щяха да са още скакалци. Освен това вече разполагахме със сведения и за други интересни места.
— Където е имало още надписи, така ли? — попита Кели.
— Е, да не изпадаме в подробности, млада госпожице. През 1955 г. Военноморските сили, под ръководството на адмирал Бърд, тогавашният експерт по Антарктида, започнаха операция „Дълбоко замразяване“. В хода й бяха изградени пет поста по крайбрежието на Ледения континент и три във вътрешността. Така поне бе съобщено на пресата. Но в действителност бе построена още една, девета, дълбоко засекретена станция, която така и не се появи на нито една карта. През 56-та аз също отлетях за Антарктида, за да видя на място какво става. Станция „Скорпион“, както я бяха нарекли, се намираше на хиляда и шестстотин километра от брега, в средата на платото… — фон Сеект спря за миг, сетне продължи — в средата на нищото, ако трябва да бъда искрен. На хиляди километри наоколо само лед и сняг! Показаха ми мястото на картата, но какво от това? Не можех да се ориентирам. Отне им цялото лято на 55- та, за да превозят екипировката, която им беше нужна. Започнаха да копаят през 1956. За четири месеца достигнаха дълбочина от три километра, на каквато се намираше обектът. Най-сетне пробиха отвор към грамадна ледена кухина и това откритие ужасно ни зарадва. Бояхме се, че скакалците могат да бъдат повредени или смазани от огромната тежест на леденото покритие. Първо, разбира се, в кухината бяха спуснати телевизионни камери и хората на повърхността потвърдиха подозренията ни — вътре наистина имаше още дискове. Наложи се да се разшири отворът достатъчно, за да се спуснем при тях. Нямате представа каква красота! Грамадна галерия под ледовете. Почти колкото Втори хангар. Там, вътре, бяха останалите седем скакалци. Подредени в редица. Великолепно запазени — всичко се съхранява чудесно в ледовете на Антарктида. Знаете ли, че са намирали храна от първите експедиции и тя е ставала за ядене?
— Затова ли са ги оставили там? — попита Кели. — За да бъдат запазени?
— Не вярвам — отвърна фон Сеект. — Тези от Невада също функционираха нормално. Вярно, че пустинният климат също предпазва от силите на корозията.
— Но тогава защо Антарктида? — попита тя.
— Иска ми се да зная отговора.
— Някакво предположение? — вметна Търкот. — Все нещо ти е идвало на ум.
— Мисля, че са ги оставили там, защото това е най-недостъпното място на Земята.
— Тоест, който и да ги е оставил, не е искал да бъдат намерени?
— Може би. Така излиза. Или пък са очаквали, че когато ги открием, ще разполагаме с достатъчно развита техника, за да преодолеем бариерата на ледената покривка.
— Но корабът-майка и другите два скакалеца са били оставени в Невада — отбеляза Кели. — Което не е чак толкова недостъпно, колкото Антарктида.
— Вярно, теренът и климатът в Невада не са тъй сурови към човека — съгласи се фон Сеект. — Но аз мисля, че сме се натъкнали на пещерата случайно. Освен това дори тя изискваше солидни инженерни познания, за да бъда отворена. Не, склонен съм да мисля, че корабите са били оставени с намерението, че
