Когато Дънкан за първи път се запозна с материалите по този случай, тя остана потресена от досадните противоречия на ситуацията. „Целта оправдава средствата“ е бил девизът на тези, които бяха издирили учените и ги бяха прехвърлили нелегално в Щатите, докато в същото време техни колеги били изправяни пред съда и осъждани, именно защото са се подчинявали на подобен девиз. В немалко случаи агентите на разузнаването буквално отвличали нацистките учени от затворите, за да не попаднат в трибуналите за военнопрестъпници. И всичко това — в името на националната сигурност и въпреки изричната заповед на президента Труман, забраняваща прехвърляне на нацисти на територията на Щатите.
Така освен фон Сеект, скоро хората от операция „Кламер“ открили още неколцина нацисти и ги докарали да работят върху скакалците и кораба-майка. В Америка скоро пристигнали и други германски учени, които били взети на работа в НАСА. Но докато техните имена не останали задълго скрити от обществеността, имената на фон Сеект и колегите му били забулени в тайна. Когато най-сетне журналистите надушили за операция „Кламер“, правителството заявило, че проектът е закрит през 1947 г.
Едно от нещата, които я безпокояха най-много, съвсем не бяха разработките, свързани с кораба-майка и останалите летящи дискове. Не й даваше мира мисълта за онова, което генерал Гулик криеше от нея. Беше убедена, че не й казват цялата истина и че това, което засега й спестяват, е свързано с конкретни аспекти на програмата „Меджик-12“, които не са й известни.
Сенаторът, който я снабди с информацията за операция „Кламер“, беше притиснат от няколко могъщи еврейски организации, настояващи данните да бъдат публикувани и виновните — изправени пред съда. Дънкан се безпокоеше за миналото, но повече се опасяваше за бъдещето.
Докато германските физици бяха прибрани от „Меджик-12“, а ракетните специалисти — от НАСА, следите на най-голямата група, издирена и прехвърлена в Щатите по линия на операция „Кламер“ — тази на биолозите, химиците и медиците — все още оставаха скрити. Всички знаеха за такива германски постижения от края на войната като ракетите Фау-2 и първите реактивни самолети, но дори малкото, което бе известно за биологическите и химическите оръжия на нацистите, всяваше ужас.
Разполагайки с неограничен човешки материал за експериментиране, нацистките учени бяха стигнали далеч отвъд най-страшните опасения на съюзниците. По време на войната американците произвеждаха и складираха иприт като основно средство за химическа война, ала нацистите разполагаха с три далеч по- смъртоносно поразяващи агенти — табун, зоман и зарин. Последният бе приет на въоръжение в американската армия веднага след края на войната.
Къде бяха отишли всички химици, медици и биолози, спасени от ръцете на правосъдието, благодарение на операция „Кламер“, питаше се Дънкан. Върху какво бяха работили през всичките тези години?
Тя затвори папката и въздъхна. Твърде много въпроси, а събитията се развиваха прекалено бързо. Но проблемите не свършваха с операция „Кламер“. Нищо не се знаеше и за предстоящото изпитание на кораба-майка. Защо Гулик толкова настояваше за бързото приключване на тези изпитания? Дали наистина това не представляваше сериозен риск? Тя си спомни за пристъпа на гадене по време на предварителния тест в хангара.
Изпратиха я тук като представител на президентската канцелария с цел да проучи всички потенциални проблеми, които биха възникнали след евентуално публично огласяване съществуването на „Меджик-12“. В края на краищата президентът беше на власт от три години и вината щеше да падне изцяло върху него и администрацията му.
Тя вдигна капака на лаптопа и се върна към доклада, върху който работеше от известно време.
КЛАСИФИКАЦИЯ: СТРОГО СЕКРЕТНО, КАТЕГОРИЯ К
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ: шеф на канцелария, Белия дом
ДОКЛАД ОТ: д-р Дънкан, Лиза, наблюдател на президента, „Меджик-12“
ОТНОСНО: разследване, Зона 51
Срещнах се с членовете на групата, направих обиколка на съоръженията в Зона 51 и присъствах на поредното официално заседание. Въз основа на наблюденията ми стигнах до следните изводи:
1. Представените образци на чуждоземна технология в Зона 51 — и по-специално корабът-майка — далеч надхвърлят онова, което човек си представя, след като се запознае със снимковия и филмовия материал.
2. Мерките за сигурност в Зоната са прекалено засилени от гледна точка на съвременната политическа атмосфера.
3. Опасенията на президента относно психологическите и социалните последици при евентуалното информиране на обществеността за съществуването на проекта трябва да бъдат обсъдени със специалистите от „Меджик-12“ на следващата среща утре сутринта.
4. Що се отнася до предстоящото изпитание на кораба-майка, смятам, че президентът трябва да го отложи, докато се изяснят всички „за“ и „против“.
5. Както се предполагаше, генерал Гулик и останалите членове на управителния комитет избягваха да дават каквито и да било сведения за началния период на програмата и особено за връзките й с операция „Кламер“. Единственият, който вероятно е запознат с този въпрос от първа ръка, е Вернер фон Сеект, но до момента нямах възможност да разговарям с него лично. Тъй като не отговаря на телефонните обаждания, ще се опитам да поговоря с него утре след сутрешното заседание.
6. Досега не съм получавала никакви сведения от капитан Търкот. Предполагам, че не се е натъкнал на нищо, което да заслужава да бъде докладвано.
КРАЙ
КЛАСИФИКАЦИЯ: СТРОГО СЕКРЕТНО, КАТЕГОРИЯ К
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ: САМО ОТ ГОРЕУКАЗАНИЯ АДРЕСАТ
Тя включи лаптопа към малката метална кутия, която й бе дал човекът от специалните служби, докато я подготвяха за мисията. Всичко, което знаеше, бе, че в тази кутия докладът й ще бъде закодиран, така че да може да бъде разчетен само от адресата. От другата страна на кутията се включваше мобилният телефон, а когато не след дълго светна зелената лампичка, това означаваше, че програмата в кутията сама набира нужния номер.
Дънкан изчака лампичката да угасне, сетне разкачи апаратите. Стана, приближи се до прозореца на хотелската стая и се загледа в минувачите по улицата. Интересно, как ли ще реагират, когато узнаят какво е скрито недалеч оттук, в пустинята? Когато се уверят, веднъж и завинаги, че човечеството не е само във вселената? Когато научат, че докато техните предци са се криели в пещерите и са дялкали кокалени остриета за стрели, извънземните са посещавали земята с летателни средства, чиито принципи на движение и днес не сме в състояние да разберем?
Това бяха въпроси, които щяха да се решават от други. Сега от нея се искаше да се придържа към инструкциите, които й бяха дали в Белия дом. Строго секретни групи от типа на „Меджик-12“ изпращаха доклади за дейността си до президентството не по-често от два пъти в годината. Ала изглежда именно крайно недостатъчната информация в тези доклади бе накарала президента да я прехвърли тук, със специална задача. Подобни организации разполагаха със сигурни хора в различни етажи на властта и очевидно институциите, чрез които можеше да се провери информацията, не можеха да бъдат окачествени като напълно заслужаващи внимание. За всеки случай прикрепиха към нея и Търкот — споменаха, че се проявил като герой в някаква опасна мисия отвъд океана. Срещна се лично с него, за да го инструктира, но досега капитанът не бе потърсил връзка с нея.
Дънкан потърка уморено слепоочията си, върна се при леглото и се изтегна отгоре. Все се надяваше, че утре сутринта хората от Зона 51 ще отговорят на всички тревожещи я въпроси далеч по-искрено, отколкото досега.
Майор Куин забеляза сигнала за тревога, премигващ равномерно в горния десен ъгъл на компютърния
