Вещицата

В следващия миг той предизвикателно се обърна към лейди Фионауей:

— Тук ти си господарката, но нали не възразяваш да отстъпиш мястото на стария си болен опекун?

Иън кипеше. Не бе изпитвал подобно унижение от юношеството си, когато всяка негова грешка — а те бяха многобройни — бе сигнал за подигравки. Този път обаче трябваше да вини единствено себе си — дори не се бе замислил за правото на Алана да седи начело на масата.

Овладеният й тон сложи край на терзанията му.

— Има един-единствен стол със странични облегалки, господин Феърчайлд, а доколкото разбирам, ти не можеш да седиш, без да се подкрепяш на тях.

Лезли я изгледа кръвнишки.

Тя издържа погледа му и попита:

— Ще подържиш ли и моя стол, Иън?

Иън пристъпи до нея, поднесе ръката й към устните си и я целуна.

— Живея, за да ти служа. — Остана с очи приковани към нейните. Пръстите й потрепериха в неговите. После промълви: — И да изпълнявам желанията ти.

Алана изтегли ръката си — Иън не й попречи.

— Откъде си взел този пръстен? — Гласът на Лезли издаваше заядливост. — Какво прави нейният пръстен на твоята ръка?

Иън докосна блестящия камък.

— Той е мой.

— Неин е — Лезли замахна.

Иън с лекота се отдръпна.

— Мой е. Винаги съм го носил. Не помниш ли?

Лезли хвърли поглед към Алана, а после и към другите любопитни лица, извърнати към него, и махна с ръка, така подпухнала, че кокалчетата образуваха трапчинки.

— Сядайте, всички!

Естественото му състояние и памет изглежда се бяха възвърнали.

Иън придружи Алана до другия — край на масата и без колебание се настани от дясната й страна.

Едуин се втурна да придържа стола на Уайлда. Тя тихо изрази благодарността си и се настани, а Брайс побърза да седне до нея.

Едуин възнегодува:

— Почакай. Не е честно.

— Стига си хленчил!

— Ще седнеш до мен следващия път — окуражи го Уайлда с усмивка. — Винаги така хубаво ме забавляваш.

Едуин отвърна на усмивката й, но устните му останаха стиснати. Огледа масата и тръгна към единственото свободно място.

— Никога преди не съм виждал тази солница — отбеляза Лезли кисело. — Слугите сигурно са я крили. Крадци!

Иън знаеше какво има предвид баща му. Радостни от завръщането на Алана, те бяха направила онова, което Феърчайлд смяташе, че не умеят: масата бе подредена елегантно.

— Не са крадци — възрази Иън, а главният прислужник остана безизразен, докато господарката не нареди да започнат сервирането. Тогава той привика подчинените си с щракване с пръсти. Първото блюдо беше донесено и показано на Алана за одобрението й.

Уайлда самоотвержено се опитваше да подхваща непринудени разговори. Брайс и Едуин също даваха своя принос. Въпреки искреното старание от страна на прислужниците и гостите обаче, напрежението, породено от присъствието на Лезли, не се разсейваше. Иън хапна от еленското, после от змиорката и граха. Не отказа и блюдото с пъдпъдъци и див заек. Но през цялото време стоически очакваше катастрофата.

При сервирането на сиренето в края на вечерята той хвърли поглед към баща си и видя, че е посивял от усилие да се преструва на здрав. Може би тази вечер нямаше да има никаква сцена?

Главният прислужник поднесе димящия хляб на Алана и попита:

— Ще го разчупите ли, милейди? — После се обърна към Иън и му поднесе питата сирене. — А вие, господин Иън, ще ни окажете ли честта да разрежете сиренето?

Прислугата му даваше недвусмислен знак, че е на негова страна. Това Иън разбираше. Не разбираше обаче как този мъж, който е работил при Лезли, все още не схващаше, че той ще си отмъсти.

Иън взе малкия остър нож и започна съсредоточено да реже мазното сирене. Равните жълти резени падаха върху дъската.

Ароматът на хляб му подсказа, че Алана също е погълната от заниманието си — очите му бяха неудържимо привлечени от ръцете й, които умело разчупваха питата. Изящни и дълги пръсти, които говореха за комбинация от здрав разум и артистичност. Не искаше, но неволно вдигна още малко поглед и отново съзря гърдите й… Господи, колко хладна изглеждаше. Но той щеше да я стопли. Навсякъде, Както направи снощи.

Погледна лицето й. Тя също го погледна.

Морският бриз сякаш отново ги обгърна. Усещаше солта и свежестта. Тя е негова! Ще се докоснат! Ще се гмурнат дълбоко! Ще се носят с теченията и ще се наслаждават на бурите! Заедно бяха в състояние да постигнат всичко!

Задавен звук наруши мислите му и го накара да извърне глава. Лезли едва си поемаше въздух. Алана промърмори:

— Май гърдите му са пълни с вода.

Ледени тръпки преминаха по гърба на Иън. Целият подпухнал, Лезли наистина имаше вид на човек, който се дави. Почти го виждаше как лежи върху пясъка, с полепнали по раменете водорасли… В следващия момент усети, че самият той си поема въздух мъчително.

— Иън? — Алана сложи ръка върху неговата. — И на теб ли ти е зле?

Отърси се от образа и се опита да се усмихне. Нямаше смисъл да я плаши.

Лезли се закашля и този път задавянето прозвуча още по-високо. Очите му бяха затворени, а ръката му — на гърдите. Иън отмести стола си назад.

При шума от протътрянето Феърчайлд отвори очи. Отново се закашля и поднесе салфетката към устните си, после я хвърли на пода.

— Подайте ми хляба — намусено нареди той. — Още съм гладен.

Иън се отпусна на мястото си. Поднесоха дъските с хляба и сиренето при пълно мълчание.

— Скъпа моя Алана… — този път гласът на Лезли не звучеше така глъхнещо, — …обзалагам се, че не си казала на сина ми за нашата изпълнена със страст нощ.

На масата се възцари напрегната тишина. Алана се вторачи в почти празната си чиния. Уайлда видимо потрепери. Брайс се наведе напред и я потупа по ръката.

Твърдо решил да предпази Алана, Иън се намеси:

— Напротив, татко, разказа ми. Именно това събитие я е убедило колко по-подходящ съм аз.

Лезли пренебрежително махна с ръка — човек би рекъл, че отпъжда досадна муха.

— Какво знае млад човек като теб за тези неща?

— От онова, което съм чувал — доста повече от теб.

Един от прислужниците започна невъздържано да кашля и тръгна да излиза. Стигна до вратата и я отвори, но се закова на място и се залепи за стената с широко отворени от тревога очи.

Откъм коридора Иън дочу издрънчаване на метал и топуркане. Всички глави се извърнаха натам — на прага застана огромно куче. То се спря и огледа присъстващите с увереността на същество, съзнаващо превъзходството си.

Очите му се устремиха към Лезли и то бързо се завтече към господаря си.

Алана стана видимо разтревожена. Уайлда изпищя. Брайс бутна стола си назад, а Едуин удари коленете си в масата, докато вдигаше краката си.

Кучето се облегна на Лезли, който почеса огромната му глава.

— Какво прави тук? — настойчиво попита Алана главния прислужник.