Вещицата

Мертън се поклони.

— Никой не смее да му попречи да ходи където си иска.

Тогава Алана заяви:

— Господин Феърчайлд, това животно е зло. Продължава ли да яде котки за развлечение?

— Да, — Лезли й се усмихна любезно. — Не помниш ли как схруска един от малките ти домашни любимци.

Иън долови отчаянието й, като я видя как смачква парчето питка в ръката си.

— Яде си котки и всичко глупаво, дръзнало да се изпречи на пътя му. Тежи повече от някои мъже. Тукашните селяни пазят децата си от моя Дамон. — Чуло името си, кучето изви. — А слугите начаса изпълняват заръките ми, когато той е до мен.

— Редно е да бъде вързан с верига — не се предаваше Алана.

— Наредих да го пуснат веднага след като онази вещица направи магиите си.

— Вещица? — Алана не изпускаше Лезли от очи.

— Да. Умирах и никой тук не го беше грижа, но вещицата… — Думите му заглъхнаха. — Вещицата приличаше на…

— Да?

— Сънувах… — Пребледня и гласът му изневери. После с шепот продължи: — Една нощ сънувах, че си тук…

Ръката му се разтрепери. После се отпусна на стола, И Иън, и Алана скочиха и се втурнаха към него. Но при изръмжаването на Дамон Лезли вдигна глава.

— Оставете ме — промълви само той.

Иън се закова на място.

Алана обаче се наведе над Феърчайлд и го докосна по бузата.

— Изпотил си се.

— Добре съм!

По веждите му блестяха капки пот. Вдигна ръка, за да ги избърше, но после я отпусна, все едно бе прекалено тежка, за да я държи във въздуха.

Кучето отново изръмжа.

Алана отстъпи крачка назад, после втора. Лезли се загледа в нея.

Огньовете на ада горяха в кръвясалите му очи.

— Къде беше, Алана от Фионауей? Къде прекара всичките тези години?

— Да, Алана, кажи ни — подкани тихо и Едуин. — Променила си се и бихме искали да знаем защо.

Тя вирна гордо брадичка.

— Никога не съм напускала Фионауей.

— Нали чухте за сцената при кладенеца тази сутрин. — Иън едва се удържаше да не прихне, съзирайки невярващото изражение на Едуин и объркването, изписано по лицето на Брайс. — Беше се маскирала като вещица.

Брайс стана и блъсна стола назад.

— Как смеещ да ми говориш това? Ти, един Феърчайлд, разперил хищнически криле над половината свят!

Иън се облегна с длани на масата и отвърна:

— Моите хищнически пари са в състояние да спасят Фионауей. А какво можеш да направиш ти, освен да изсмучеш всички богатства на имението?

Уайлда простена и Алана я съжали.

— Господа, това не е подходящ разговор за маса.

Иън и Брайс вероятно нямаше да й обърнат внимание, но Дамон изръмжа, а Лезли се изкиска. Комбинацията от двата зловещи звука въдвориха пълна тишина в помещението.

— Господин Феърчайлд, най-добре да си легнеш. — Гласът на Алана издаваше авторитета и на господарката на Фионауей, и на лечителката. — Преуморил си се.

— Още не. — Лезли изучаващо изгледа Алана под натежалите си клепачи, а после и Иън. — Каза ли й вече?

Сърцето на Иън заби по-бавно и отсечено.

— Какво да й кажа?

Имаше толкова много неща, които той не желаеше Алана да знае. Толкова тъмни тайни.

— Истината. Казал ли си на булката си истината за себе си?

— Каква истина? — обади се Брайс. — Не е ли редно всички да чуем истината?

Иън погледна през масата към Алана. Прииска му се да е до нея. Тогава щеше да запуши ушите й с длани, да я вземе на ръце и да избяга — да я махне от това отровно място.

— Стара тайна. — Лезли направи гримаса. — Не ми прави чест, но е редно една булка да знае потеклото на бъдещия си съпруг.

Иън се досещаше какво ще последва и затвори очи от ужас.

— Той е мой син, не отричам. Но останалото… Той е наполовина… воден дух.

* * *

Независимо от всички предупреждения на по-старите водни духове, някои по-смели от тях напускаха вълните и се надяваха да си намерят за партньор човешко същество, защото срещнеха ли се подходящ човек с подходящ воден дух, пламваше огнена страст. Единственото, което искаха, бе да се любят отново и отново. И вече нищо друго нямаше значение, освен да са заедно. Твърди се, че от такава любов очите се насълзяват.

Но онова, за което не се говори, е, че любят ли се неподходящ човек с неподходящ воден дух, резултатите са трагични и дълготрайни. Сълзите, които се леят тогава, не са сълзи от радост, а от мъка и страх…

Глава 14

Миг на смаяно мълчание последва изявлението на Лезли. Пред очите на Иън трапезарията се деформира, изпълни се с размазани петна и закръжи под напора на избухналите чувства: недоверие, изумление, развеселяване. Някои пък хладно пресмятаха. Иън виждаше всичко. Тялото му присъстваше, но духът му се бе измъкнал и присъединил към другия свят, който се намираше отвъд обозримото. Рееше се там и със страх очакваше да чуе какво ще отвърне Алана.

Вместо това чу силен мъжки смях.

— Измисляш си го, сър!

Стаята се раздвижи; нещата отново придобиха форма.

— Как ли пък не — възкликна друг мъжки глас. — Водни духове! Глупости!

Едуин. После Брайс.

Лезли удари с длан по масата.

— Казвам ви — една забременя от мен!

Погледът на Иън се избистри. Беше потънал във вълшебен свят… и бе изплувал отново.

Едуин изглеждаше смутен. Брайс се стараеше да прикрие развеселяването си.

Дори Уайлда промърмори с огорчение:

— Чичо Лезли!

Алана обаче мълчеше. Иън предпазливо я погледна.

Наблюдаваше го изпитателно. Беше ли съзряла неговата разходка сред магическите светове?

Не. Не изглеждаше изплашена. Само сериозна и замислена, сякаш преценяваше възможността той наистина да е измамник.

Брайс сложи ръка върху рамото на Уайлда и тихо подхвана:

— Не се разстройвай, скъпа. И ние си имаме побъркани в нашия род. Разбираме ги тези работи.

Иън виждаше как гневът на Лезли основателно нараства. Вземаха го за лъжец. А той така ненавиждаше