Алана изплува в отсрещния край на езерото.
— Обзалагам се, че не можеш да ме хванеш — подвикна шеговито тя.
— Обзалагам се, че мога — промърмори той.
Щом нейната голота го привличаше така силно, дали и тя щеше да почувства същото омайване от неговата? С други жени се бе случвало. Изправен върху скалата, събу панталоните си и застана гол, огрян от слънцето.
Устните на Алана се разтвориха, зъбите й прехапаха долната устна и без никакво смущението зяпна.
Не я винеше — самият той не се сещаше някога да е бил по-възбуден.
Бързо и елегантно се спусна до брега. Тук водата стигаше едва до колене. Нагазвайки, откри, че е ледена. Мислено благодари, задето не я бе последвал в гмуркането.
Предпазливо преджапа до другия бряг и седна на един огрян от слънцето камък.
Алана доплува по-близо.
— Какво правиш?
— Излегна се назад.
— Топля се. — Надигна се на лакти. — А ти поплувай.
Свивайки рамене, тя се вслуша в съвета му — видимо се наслаждаваше на допира на водата. Възбудата му растеше. Желаеше я все по-силно. И как иначе! Та с всяко движение на краката тя го примамваше към себе си. Но нямаше да се подлъже. Излегна се на камъка със затворени очи. Слънцето го галеше, а той изчакваше плячката си и кроеше планове как да я залови.
Мечтите му бяха прекъснати от пръски студена вода по затоплената кожа. Извърна се и я видя как със смях се отдалечава към езерото.
— Събудих ли те?
Загреба вода и пак го наплиска.
По устните му се плъзна усмивка — бавна и хищна. Алана правеше нещата прекалено лесни.
Иън седна и плавно прокара длани по мокрите си гърди, а с език улови една капка, стекла се към устните му.
Игривостта й бе изчезнала. Алана го гледаше, неспособна да откъсне очи от него.
— Алана, напръскай ме пак — предложи той заговорнически.
Тя трепна; устните й бяха леко отворени, а очите — огромни.
— Топло ми е, Алана. — Тръсна глава и от косата му се посипаха капки. — Наплискай ме пак.
Несъмнено омаяна от тялото му, доплува до него; напипа твърда почва под краката си, оттласна се и излезе. Внезапно Иън изпита дълбока благодарност към предците си: бяха го дарили с великолепно тяло, а той пък щеше да го предаде на децата си.
На децата, които ще има от Алана.
Тя стъпи на неговия камък; ризата прилепваше към гърдите, талията и бедрата й.
Ревнуваше собствената си риза.
— Защо ме гледаш така? — Гласът й прозвуча малко дрезгаво; капчици вода се стичаха по краката й в еротичен танц.
— Изглеждаш… свежа. Същинско разхладително питие в горещ ден. — Облегна се на лакът и протегна ръка. — Ела. Дай да отпия от теб.
Постави ръка в неговата и приклекна. Целуна го с такава лекота, сякаш бяха двойка от години, а пълните й с любопитство устни имаха вкус на планинска вода.
Поиска му се да хване и насочи главата й, да й подскаже какво би доставило наслада и на двамата, но изчака да види накъде ще го поведе самата Алана.
Тя обаче се отдръпна от него. Тогава реши, че е загубила куража и въображението си. Но тя вдигна ръце към косите си и леко привеждайки се напред, ги изцеди по раменете му.
Потреперваше при допира на капките. Обля го от гърдите до краката. После постави бледите си длани върху затоплената му кожа и размаза водата, която заблестя на слънцето и бързо се изпари.
В това време тя вече се насочваше към раменете му. Започна да ги масажира. После приплъзна пръсти към гърдите му и очерта кръгове около зърната. Ако беше по-опитна, би възприел като преднамерена тази любовна игра. Ала тя просто движеше ръцете си по него, изследваше мускулите му и галеше нежните косъмчета съсредоточено и съвсем невинно.
Харесваше му. Дори повече. Сърцето му биеше учестено, дишането му се затрудняваше. Ако някой тук правеше магия, то това беше Алана.. Не можеше да остане повече неподвижен и затова сгъна едното си коляно.
Движението му я разсея. Тя погледна към краката му, към мускулите от вътрешната страна на бедрата му и прокара върха на пръстите си по тях.
Иън сепнато си пое въздух. Изгледа го и се усмихна.
Само каква усмивка! Женствена. Знаеща. Как така бързо се бе научила?
Силните й ръце се плъзнаха по глезените, прасците, коленете му. Масажираше бедрата му, а когато той се стегна и нададе стон от удоволствие, Алана усили натиска и проследи всеки ясно очертан мускул.
Затаи дъх, когато посегна към слабините му. Зачуди се дали досега ги бе избягвала от девически свян.
Трябваше да се досети, че това не важи за Алана — не и за дивно същество като нея. Тя потопи пръсти във водата, задържала се в свивката на крака му и по стомаха, и го погали по тестисите, измъчвайки го с лекия си допир. Ръцете му се свиха в юмруци, когато единият й пръст се плъзна по дължината на ерекцията му и старателно избърса капката, която допирът й предизвика. Загледа се в нея смаяно: тя я поднесе към устните си и я докосна с език.
— Алана!
Възбуден до краен предел, той я сграбчи.
— Не, аз ще го направя.
И той се остави — вече не го бе грижа как ще го обладае, само изпитваше нетърпение да го направи час по-бързо.
Алана се покатери на него и го обгърна с крака. Стисна жадно и настойчиво. Обгърна го и го постави там, където той желаеше.
— Тук ли?
— Точно там.
Бе готова — мека и влажна, възбудена от вида на тялото му, от усещането на ръцете си върху кожата му. Беше негова, готова да се подчини на желанието му, И двамата изпитваха невероятна наслада.
Обзет от похот, той обви ръце около таза й. Помогна й и, мускулите й се стегнаха в дланите му, докато го въвеждаше в себе си. Обгръщаше го така, сякаш той бе девственикът, получаващ урок от първата си жена… от единствената си жена. Топлината й го изгаряше! Възпламеняваше го! Копнееше да я обладае сега, да я обладава и по-късно, да я накара да проумее, че е само негова.
Със затворени очи и напрегнато изражение тя възприемаше все още новото за нея усещане да посрещне мъж в себе си. Бавно се надигна. Членът му се движеше вътре в нея и той се отдаде на обзелия го екстаз. Ризата очертаваше тялото й. За миг Алана застина. Отвори очи и го погледна. Вдигна ръце. При движението гърдите й се вирнаха, а твърдите й зърна съперничеха на малините.
Хвана косите си и ги разтърси. Изненада се, че капките не зацвъртяха по кожата му.
— Опитвам се да те охладя. — Чиста лъжа. Пое го отново дълбоко в себе си, надигна се и се отпусна пак. Размаза с длани водата по гърдите му. — Сега по-хладно ли ти е?
Гореше в огнена агония. Не би трябвало да усеща нищо друго освен тесния й процеп, но ръцете й също разпалваха пожара.
— Ти си вещица-омайница!
— Знам — отвърна тя самодоволно.
Прекалено самодоволно. Но той си имаше оръжия за свирепата битка — ръката му се придвижи от таза й към слабините, разтвори я с два пръста и нежно погали скритата вътре пъпка.
Усмивката й изчезна. Тя се опита да затвори крака, но той се намираше между тях. Отпусна се тежко върху него. Пръстите, му натиснаха по-силно. Алана простена и се надигна, но сега движенията й, изгубили
