Робърт й беше дал задача. Да флиртува и то… с лорд Тардю. Точно с красивия, представителния, изискания Кори Макгаун. В гласа на брат й имаше настойчивост, която я изненада. Явно беше много важно за него.
Милисънт отвори вратата към спалнята си и се запъти към скрина за дрехи. Там, между сребърните четки и фибите, бяха наредени няколко от кутийките и бурканчетата на принцеса Кларис. А на леглото беше оставена прекрасна рокля от предизвикателна вишневочервена коприна.
Милисънт веднага я определи като крайно неприлична, но не беше в състояние да откъсне очи от нея.
— Милейди? — В стаята влезе забързано камериерката й. — Негово благородие ми заповяда да ви помогна при обличането и фризирането. Каза още, ако желаете и някаква друга помощ, да се обърнете към принцеса Кларис.
Милисънт се обърна и я погледна намръщено.
— Не. Знам какво трябва да направя. И ще го направя.
24
Принцесата винаги носи кърпичка и преди да влезе в балната зала, проверява дали всички копчета на роклята й са закопчани.
Милисънт никога досега не бе виждала хората да я зяпат по този начин. Смаяни, невярващи. Когато полковник и мисис Оугли влязоха в залата и множеството ги приветства с ръкопляскания, полковникът я зяпна, сякаш бе получил удар.
Следвайки съвета на принцеса Кларис, Милисънт крачеше през залата с усмивка на уста. По-скоро се плъзгаше, отколкото крачеше, и тънката коприна на вишневочервената рокля се увиваше около краката й. Беше й много интересно дали джентълмените виждат, че отдолу няма фуста.
Ако се съдеше по ужасеното лице на мисис Тръмбл, това си личеше много ясно.
Кичурчетата на прясно накъдрения бретон падаха небрежно по челото й. Милисънт ги усещаше като досадни комари и беше готова да ги пропъди с яден жест; но продължи ла върви с леко сгънати в лактите ръце. Балната зала беше елегантна и богато украсена — точно както се беше надявала. Тя се огледа крадешком и забеляза, че лейди Мерсер, лейди Лорейн и мисис Симлен се усмихват доволно. Дебютантките бяха застинали от възхищение и дори лейди Блакстън кимаше одобрително.
Милисънт даде знак на диригента, обърна се към тълпата гости в залата и се усмихна подканващо. Щеше да запази самочувствието си, даже това да я убиеше.
Мис Лариса Тръмбл също я зяпаше с отворена уста и това й достави удоволствие. Особено като установи, че челото на Лариса е загрозено от грозна пъпка точно между очите.
Прюдънс дотича при нея с въодушевлението на кученце.
— Значи не ми позволи да навлажня роклята си, а сега изглеждаш така! — извика възмутено тя. Самочувствието на Милисънт моментално угасна.
— Смешна ли изглеждам?
— Напротив! Изглеждаш невероятно, все едно не си ти. И носиш зашеметяваща червена рокля, докато аз… — Прюдънс подръпна недоволно синята си пола. — Аз трябва да се задоволя с този скучен стар парцал!
— Роклята ти стои чудесно и съвсем не е скучна. Точно така трябва да се обличат момичетата на твоята възраст.
— Но аз не искам да се обличам като безлична хлапачка. Искам да изглеждам зашеметяващо като теб!
— Щом станеш на моята възраст и ти ще носиш вишневочервени рокли. — Милисънт понижи глас и се опита да отклони вниманието на сестра си. — Видя ли пъпката на Лариса?
Прюдънс се изкиска злобно и се наведе към нея.
— Ужасна е, нали? Никое от другите момичета няма пъпки, защото всички използвахме тайните кралски кремове на принцеса Кларис. Това ще убеди Лариса, че не бива да слуша майка ся. Видя ли вече принцесата? Не изглежда ли прекрасно?
Милисънт се огледа. Принцеса Кларис стоеше в дъното, облечена в блещукаща рокля от сребърен сатен с тесни сини ширити на презрамките и тъмносиня копринена панделка под бюста. Златните къдрици бяха строго сресани назад и това придаваше изисканост на лицето й. На главата й се вееше пауново перо.
— Прекрасна е, както винаги — отговори убедено Милисънт.
В този момент Робърт се появи до принцесата, предложи й ръката си и двамата тръгнаха да обикалят залата. Прюдънс кимна съзаклятнически на сестра си.
— Нашият скъп брат също изглежда много добре. Лариса е права. Той е уловът на сезона. Жалко, че с тази пъпка скъпата Лариса няма никакъв шанс.
— И без пъпка нямаше да има — отговори Милисънт и двете избухнаха в смях.
— Може би принцесата ще успее да го спечели — предположи Прюдънс. Милисънт сведе глава.
— Всичко е възможно — отбеляза дълбокомислено тя, стисна ръката на Прюдънс и й заповяда: — Дръж се прилично и се забавлявай.
Прюдънс кимна тържествено и подхвърли през рамо:
— Не мога да правя и двете едновременно.
Милисънт се загледа замислено в елегантната двойка. Всяка вечер се молеше от сърце за щастието на Робърт. Принцеса Кларис го бе променила повече, отколкото смееше да се надява. От няколко дни Робърт се държеше отново като веселия, гостоприемен, мил младеж, какъвто беше, преди да замине. Нямаше го мъжа с безжизнени очи, от когото я побиваха тръпки.
Милисънт беше много доволна от себе си, защото и тя бе допринесла да тази промяна. Нали тя бе настояла принцеса Кларис да се настани в Макензи Мейнър и да остане с тях поне до бала. Стараеше се двамата да остават колкото може по-често насаме. Правеше всичко по силите си, за да създаде романтична атмосфера, и беше горда със себе си. Увереността, че е постигнала нещо толкова важно, й вдъхваше смелост. Огледа се и се смеси с гостите, за да побъбри с дамите.
— Лейди Мерсер, колко елегантна сте тази вечер! Това ли са известните перли, за които се носят легенди?
Лейди Мерсер се засмя гръмогласно — това беше разрешено за старите матрони.
— Проклета да съм, мило момиче, но не вярвах, че ще доживея този ден! Изглеждате страхотно, скъпа моя! Наистина успяхте. Вече не ви е грижа за баща ви, нали?
Преди Милисънт да е намерила думи за отговор, старата дама я ощипа приятелски по бузата и се запъти към ъгъла, където бяха насядали другите матрони, опряна тежко на бастуна си.
Усмихвай се, заповяда си Милисънт. Усмихвай се и върви при следващия гост.
Ала не стигна далеч. Спря я мистър Гаскол. Малко по-голям от Прюдънс, той произхождаше от много добро семейство и очакваше огромно наследство. Всички дебютантки тръпнеха от надежда да ги удостои с поглед. Въпросът за избраницата му беше тема на оживени дискусии от началото на сезона. В момента обаче големите му кафяви очи бяха устремени към Милисънт. Гледаше я по начин, от който й стана зле. Никога не беше виждала този израз в очите на мъжете. В погледа му светеше обожание.
Поклони се почтително и леко сковано и попита с видима нервност.
— Ще позволите ли да ви помоля за следващия кадрил?
— Искате да ме поканите на танц? О, разбира се, възхитена съм.
За миг Милисънт усети угризения на съвестта. Дебютантките щяха да побеснеят. Но нима можеше да му откаже?
Мистър Гаскол се поклони отново, без да се отпусне нито за миг, и отстъпи назад. Погледът му се отклони от лицето и се впи в гърдите й. Божичко, да не би да са пораснали през нощта? — запита се
