— Ти беше за мен като всички други, освен това знаеше за геройствата на Оугли. Беше готова да му вярваш. А и защо не? Нещата, които е описал, са се случили. Би ли повярвала, че Валдемар, осъденият на обесване криминален престъпник, е извършил геройство? Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал, че Валдемар е заслужил свободата си? И не само това, а и похвална грамота, която му дава възможност да отиде навсякъде, където иска, и да стане такъв, какъвто иска!
— Сигурно нямаше да ти повярвам — призна тихо Кларис.
Робърт огледа пълната бална зала. Групата джентълмени около Милисънт ставаше все по-голяма. Сестра му беше под истинска обсада. Десетки двойки танцуваха, лакеите ходеха между гостите с табли шампанско.
— Мисля, че изпълнихме дълга си. Всички те видяха.
— Само не полковник и мисис Оугли. — Кларис вдигна лице към него. — Не бива да ги избягваме, Робърт. Трябва да говоря с него. Ако искаш маскарадът да успее, той не бива да се усъмни нито за секунда, че съм в балната зала.
Оугли трябваше да се убеди, че принцесата му се възхищава. Когато я видя, той я зяпна и неволно протегна ръка за я докосне. Робърт помнеше как бе реагирал на подобни импулси и бе предизвиквал трагедии.
Този път обаче нямаше да го допусне.
— Съгласен съм. — Сложи ръка на гърба на Кларис и я поведе към групата около мистър и мисис Оугли. Кларис вървеше съвсем близо до него, сякаш искаше защита. Като видя усмихнатия й профил, Робърт си каза, че е готов на всичко, за да я защити.
Валдемар доброволно бе предложил да се погрижи полковникът да не е в състояние да навреди на Кларис в ролята и на Кармен. След като се запозна с нея, той поиска за избяга без необходимите документи, но Робърт не му разреши. И двамата знаеха, че без тях няма да може да се върне в Англия без риск да го заловят и осъдят като дезертьор. А за дезертьорство наказваха с бесилка.
Въпреки криминалното му минало, Робърт смяташе Валдемар за най-прекрасния човек, за най-добрия приятел. Искаше той да получи признанието, което му се полагаше, както и шанс да води мирен и честен живот, ако иска. И сега се приближаваха към тази цел с всяка стъпка, която правеха Робърт и Валдемар, Оугли и Кларис. Всички бяха артисти в пиесата, измислена от него. Бог да им е на помощ, ако не успееха да убедят Оугли, че сеньора Кармен Мендоса наистина го е последвала от Испания, жадуваща за отмъщение. И че разполага със средства да го шантажира.
— Мисис Оугли, тази нощ изглеждате наистина възхитително. — Робърт се поклони пред тънката жена с плосък бюст и скучно лице, вкопчена в ръката на Оугли.
— Благодаря ви, милорд. Балът, който давате в чест на Оскар, е наистина прекрасен. — Големите очи на мисис Оугли сияеха.
— За нас е привилегия да отдадем дължимото на такъв герой. — Робърт спря един лакей. — Чашата ви е почти празна, полковник. Вземете си пълна.
— Благодаря. — Оугли се ухили нахално.
— Права ли съм в предположението си, че по-късно ще има фойерверк? — осведоми се мисис Оугли.
— Напълно — потвърди домакинът.
— Лорд Хепбърн каза, че сме длъжни да почетем по достойнство геройските дела на съпруга ви. — Кехлибарените очи на Кларис, устремени към полковника, бяха изпълнени с възхищение. Той реагира с малко преувеличена галантност.
— Тогава окажете на героя честта да танцува с вас следващия кадрил.
— Не би трябвало да танцувам. — Кларис се превземаше и Робърт изтръпна. — Тази сутрин излязох на езда много рано и си изкълчих глезена… Но това е единствената ми възможност да танцувам с герой. С удоволствие, полковник Оугли. За мен е чест да танцувам с вас.
Робърт беше готов да я спре, но се въздържа. Ако Оугли танцува с нея, това ще затвърди увереността му, че тя е в балната зала. Срещата с Кармен щеше да се състои малко по-късно. Но само при мисълта, че Оугли ще я докосне, кръвта му закипя.
Оугли явно съзнаваше какво му причинява, защото го изгледа тържествуващо. После поведе Кларис към танцовата площадка, вече пълна с двойки, които се подреждаха за кадрила.
Ласкателите, обкръжили героя, ги проследиха с поглед.
— Двамата изглеждат възхитително, нали? — отбеляза доволно мисис Оугли.
Робърт трепна изненадано. Сети се, че той също трябваше да я покани на танц, но след завръщането си от полуострова изобщо не беше танцувал. Преди да измисли някакъв отговор, мисис Оугли продължи:
— Оскар танцува с удоволствие, но аз съм ужасна танцьорка. Не мога да запомня стъпките и нямам чувство за ритъм. Той е много търпелив с мен, но явно съм безнадежден случай.
— Трябва да призная, мадам, че и аз съм безнадежден случай. — Освен това трябваше да държи Оугли под око. Натрапчивият му интерес очевидно смущаваше Кларис.
След малко Робърт се сети, че добрият домакин е длъжен поне да води разговор. Само да знаеше какво да каже! Хвърли бърз поглед към мисис Оугли и установи, че тя го разглежда с неприкрито любопитство.
— Изобщо не изглеждате като разглезен млад лорд — заяви чистосърдечно тя.
— Така ли? — Дамата беше пряма и откровена. Не бе очаквал това от нея.
— Да, изобщо не изглеждате така, макар че Оскар ви нарече точно с тези думи. Да не би да ревнува? — Когато Робърт не реагира веднага, тя продължи: — Знам, че той се отнася враждебно към някои хора, и се боя, че вие сте един от тези нещастници. Другият е камериерът му Валдемар.
— Така ли? — Робърт неволно се запита дали Оугли я е помолил да му говори по този начин… Не, сигурно не. Оугли никога не би поверил такава задача на жена. Какво целеше тогава?
— Щом приключим с това триумфално шествие и се върнем в имението, ще помоля Оскар да си вземе друг камериер.
— Наистина ли? — Робърт се разтревожи не на шега. — Защо? — Значи тя искаше да живее в провинцията. Дали Оугли знаеше това? И одобряваше ли го?
— Мисля, че никой не забелязва… — мисис Оугли подбираше внимателно думите си — …но понякога Оскар е много тесногръд и ми се иска да не му се дава шанс да се държи така.
Дамата е значително по-умна, отколкото изглежда, и знае много за съпруга си, каза си Робърт и предположи, че тя му доверява тези неща не без причина. Мисис Оугли знаеше повече, отколкото можеше да се очаква. Но не допускаше Оугли да разбере, че знае.
— Какво ще стане тогава с Валдемар?
— Не ме е грижа. Мисля, че когато се отнасят лошо с него, и той става лош. Не би било зле Оскар да го изпрати в друг полк. О, господи! — Тя погледна ужасено към танцовата площадка. — Принцеса Кларис пострада!
— Ох!
Робърт чу вика на Кларис съвсем ясно.
— Ох! Много съжалявам, полковник Оугли, но не мога да продължа танца!
Двойките спряха и изчакаха Кларис да излезе от кръга под ръка с партньора си. Съпроводени от съчувствени погледи, двамата се отдалечиха от паркета и кръгът отново се затвори.
— Божичко! — Мисис Оугли се втурна да посрещне двойката, следвана по петите от Робърт. — Ваше височество, какво ви е? Мога ли да ви помогна?
— Чувствам се глупаво, че направих сцена. — Кларис се опираше тежко на ръката на Оугли и куцукаше с разкривено от болка лице. — Моля ви, заведете ме в някоя ниша, където да си почина!
Робърт реагира на уговорената дума.
— Оттук, Ваше височество. Ще вдигнете крака си на рамката на прозореца, ще спуснете завесите и ще наблюдавате танцуващите, ако искате.
— Много сте добър. — Кларис се усмихна смело, но долната й устна трепереше издайнически. — Благодаря ви, милорд.
— Ще ви донеса чаша пунш. — Робърт бързо й обърна гръб, защото беше готов да избухне в луд смях.
