Бренда отдавна искаше дете. Ако разбереше, че е изоставил родната си дъщеричка… Под мишниците му изби пот и намокри униформата.
Гласът на Кармен заглъхна в тъжен напев:
— Знаете ли колко пъти бебето е плакало от глад…
Оугли не издържа. Проклетите жени! Всички бяха истерички. Смешни, мелодраматични! Мина като хала през вратата и посочи обвинително шокираното лице, което се обърна към него.
— Няма да ми причиниш това! Няма да го допусна!
Кармен вдигна ръка и понечи да се хвърли към него, но Валдемар успя да я улови. От устата й се изтръгна грозна испанска ругатня, но тогава се намеси Хепбърн:
— Сеньорита, спрете! Позволете аз да уредя нещата.
Кармен отвори ветрилото си, скри лицето си зад него и замахна гневно, докато кехлибарените й очи… Много странно! До тази минута Оугли беше уверен, че очите й са тъмнокафяви. Но по дяволите! Какво значение имаха очите на една жена? Той вдигна презрително рамене и се обърна към Хепбърн. Той беше кукловодът. Само той имаше значение.
Лордът направи бързо движение, Валдемар стисна ръката на Кармен и я поведе към вратата. Оугли отстъпи назад, когато полите й докоснаха ботушите му. Облак от парфюм, ухаеш на свежи цветя и сладки подправки, го удари в носа.
— Копеле! — изсъска тя на испански.
Той се обърна и я проследи с поглед, докато Валдемар я водеше по коридора. Обзет от гняв, изсъска към Хепбърн:
— Искам да говоря с Кармен на четири очи!
— О, не, не! — Хепбърн се изсмя тихо и подигравателно. — Какви намерения имате, да я убиете ли?
Оугли се изчерви като рак. Негодникът бе отгатнал тайната му мисъл.
— Няма да говорите с нея насаме — отсече Хепбърн. — Обещах й, че няма да ви оставя сам с нея. Тя иска да ви свали от пиедестала, на който сам сте се поставили, и то пред очите на много хора, и аз не виждам причина да не й позволя. Нито една.
Оугли усети как устата му пресъхна.
— Жена ми…
— Да, знам. Тя ще бъде шокирана и болезнено уязвена, като узнае, че сте имали любовница.
— Ще ме разбере. — Оугли не бе сигурен в думите си. Ако Кармен каже истината за геройствата му на полуострова? Почитателите ще му обърнат гръб. И Бренда, която му се възхищава безгранично, няма да преживее шока! Бракът му ще отиде по дяволите! За кесията му да не говорим… Тази мисъл бе непоносима.
— Мисис Оугли ще се ужаси, като разбере, че сте обезчестили дама от добро семейство — продължи Хепбърн. — Че сте излъгали Кармен и сте я изоставили, макар че е очаквала дете…
— Но то беше дъщеря! — Дъщерите нямаха стойност.
Хепбърн почука по ръба на писалището.
— Нарочно не дарявате дете на жена си, нали?
Оугли изтри устата си и се опита да изглежда спокоен и авторитетен, макар че в действителност беше отчаян. Може би трябваше да говори с Хепбърн като мъж с мъж.
— Исках да оставя пари на Кармен, но не разполагам със семейните финанси. Всяка година отивам при тъста си, за да получа годишната издръжка. Не можех да платя на Кармен.
Ала Хепбърн, изисканата, богата свиня, не знаеше милост.
— Трябваше да й пратите пари от книгата за геройствата си.
Оугли разбра, че е паднал окончателно в капана. Измамен от една проклета испанска мръсница, която бе взел в леглото си по моментна прищявка. Човек като него имаше пълното право да я вземе и после да я захвърли!
Гневът го накара да загуби самообладание. Удари с юмрук по стената, мушна натъртените пръсти в джоба на жакета и заходи нервно по стаята.
Хепбърн остана напълно спокоен. Очевидно вече не се впечатляваше от гнева на бившия си началник.
— Не ме лъжете, Хепбърн. — Оугли го посочи обвинително с пръст. — Вие сте го планирали. Организирахте бала само за да ме унищожите.
Негодникът изобщо не се опита да го отрече. Проклета аристократична свиня! Неблагодарник! Безумец!
Оугли застана пред него и изкрещя в лицето му:
— Завиждате ми, защото си присвоих геройските ви дела!
— Ни най-малко не ме интересува дали хората знаят кой в действителност е взривил френския склад за муниции. Но има едно нещо, което ме свързва с Кармен.
— Да! — изкрещя триумфално Оугли. — Измамих и двама ви!
Хепбърн дори не трепна.
— Много по-лошо. Излъгахте ме. Дадохте ми обещание и не го спазихте.
В първия момент Оугли не разбра за какво говори Хепбърн. После си спомни и кимна бавно.
— Имате предвид Валдемар? — Не можеше да повярва. — Искате да освободя Валдемар?
Хепбърн кимна. Спокоен, величествен жест, за който Оугли би заповядал да го разстрелят, ако бяха още в Испания.
— Искам не само да го освободите, но и да направите всичко, което обещахте. Да подпишете похвална грамота за смелост на бойното поле и за окончателно освобождаване.
— Той е крадец. Проклет уличен крадец! Копеле, което дори не знае кои са родителите му. — Оугли не беше в състояние да проумее, че човек като Хепбърн, произхождащ от видно шотландско семейство, може да иска от него такива неща. — Той е нищо! Вие сте граф. Шотландски благородник. Защо сте се загрижили за някаква си измет?
— Защо питате сега? Не го разбрахте тогава, няма да го разберете и днес. — Хепбърн винаги умееше да изглежда като недосегаем аристократ. Даже смръщи чедо, сякаш Оугли вонеше. Подигравателният жест намекна, че той разбира неща, за които мъжът насреща му нямаше понятие.
— Той спаси живота ви. Затова са тези усилия, нали? Или не? Доколкото си спомням, вие също спасихте живота му. Значи сте квит. Какво като ви е спасил живота? — Оугли изгрухтя презрително. — Вие му бяхте началник. Това беше негов дълг.
— Може би. — Хепбърн го удостои с гневен поглед. — Но аз въпреки това ценя високо живота си.
— Прекалено високо. Даже баща ви не ви ценеше. Знаете ли какво ми писа, когато ви преместиха в моя полк? — Хепбърн не реагира, но Оугли, знаеше, че му е нанесъл дълбока рана. — Каза че сте му наследник, но от вас няма никаква полза. Че ви купил офицерски патент, за да ви научат на ред и дисциплина. Да използвам всички средства, но да направя от вас нов човек. Заяви ми, че въобще не го интересува как ще ви превъзпитам. Че му е все едно дори ако загинете. — В ъглите на устата му се събираше слюнка, но той не й обърна внимание. — Той ви унижи!
— Да, знам. Той ме смяташе за безполезен, но сгреши. — Хепбърн отвори чекмеджето и извади изписан лист хартия. — Ето. Това е похвалната грамота на Валдемар и почетното му уволнение от армията.
Този човек наистина ли не се интересуваше, че баща му е искал да му причини страдания и дори да го прати на смърт? Равнодушието му разпали още повече гнева на Оугли. Даже собственото му семейство не му вярваше, когато се хвалеше с геройствата си на полуострова, макар че доказателството беше в ръцете им под формата на подвързана в кожа книга. Равнодушието на близките му го вбесяваше. Защо Хепбърн оставаше безразличен? Проклет да е! Дано се пържи в ада! Защо този дяволски Хепбърн винаги беше на крачка пред него?
— Не е нужно да правите нищо друго — продължи Хепбърн, — освен да подпишете документа за уволнението на Валдемар и да сложите печата си. Обещавам ви, че срещу тази „услуга“ аз ще плащам издръжка на Кармен и дъщеря й и ще се погрижа тя никога вече да не ви досажда. Това ще ви спести унижението да молите жена си да даде пари за дъщерята на любовницата ви.
— Мога ли да бъда сигурен, че Кармен няма да размисли? — Оугли беше извън себе си от разочарование
