Как го правеше? Как бе успяла да превърне драматичния момент в повод за смях? Как стана така, че той мислеше само за нея и я желаеше, когато трябваше да съсредоточи цялото си внимание в осъществяването на плана си? Вече не се разбираше и почти се зарадва, когато няколко души го спряха, за да го попитат за състоянието на принцесата. Досадните им въпроси успешно отклониха вниманието му. Когато се върна при Кларис с чинийка сладкиши и чаша пунш, лицето му бе приело обичайното леко скучаещо изражение.
Тя пое чашата и чинийката и любезно му махна да се отдалечи. Обърна се към мисис Оугли, която все още я наблюдаваше загрижено, и помоли:
— Вървете и се забавлявайте. Ще си почина малко тук, после ще се кача в стаята си и ще сложа на глезена студен компрес.
Полковник Оугли също стоеше пред нишата, очевидно недоволен, че вдигат толкова шум за някакво си незначително нараняване, и изгаряше от нетърпение да се върне при почитателите си. Когато мисис Оугли мушна ръка в неговата, той се отдалечи, без да удостои Кларис дори с поглед.
Робърт спусна завесата, за да я скрие от любопитните погледи.
— Справи се прекрасно — похвали я тихо той. — Готова ли си за следващото действие?
Кларис пое дълбоко въздух и отговори с дълбок, дрезгав глас със силен испански акцент:
— Готова съм, милорд. Няма да ви разочаровам.
25
Красив е, който прави красиви нища, но грозотата те пронизва в сърцето.
Оугли постоянно наблюдаваше Хепбърн и видя как Валдемар влезе в залата, отиде при своя бивш капитан и му каза нещо. Изглеждаше развълнуван и очевидно не го беше грижа, че сегашният му господар ще го пребие от бой за тази волност. Във всеки случай Оугли възприе поведението му като заплашително, особено когато лорд Хепбърн кимна рязко и двамата излязоха от залата.
Оугли не бе забравил, че е видял Кармен, и не вярваше, че страда от халюцинации. Тя беше тук. Незнайно по каква причина испанската уличница беше в Макензи Мейнър, под крилото на Хепбърн. Защо не се сети по-рано, че Хепбърн му е подготвил някаква изненада? Друго не можеше да се очаква от него. Той ревнуваше и жадуваше за почестите, които Оугли си бе присвоил и които в действителност се падаха на него. Затова двамата с Валдемар бяха замислили някаква интрига.
Само че са си направили грешно сметката! — каза си злобно Оугли. Той не беше от хората, които позволяват такива игрички. Щеше да ги спре, преди планът им да даде плодове.
Ами ако Кармен не беше тук? Ако само угризенията на съвестта бяха виновни за виденията му? Не, двамата със сигурност замисляха нещо. Мъж като него можеше само да спечели от злобата на друг мъж.
Бренда прекъсна мислите му.
— Оскар, усмихваш се някак особено.
— Какво? О, да, тук е хубаво, нали? — Осъзна, че говори глупости, и остави чашата си на близката табла. Май не трябваше да пие толкова много от отличното шампанско на Хепбърн. — Извини ме, моля те, имам нужда от чист въздух.
Тя докосна ръката му.
— Ще те придружа.
— Не! — изсъска той. Когато съпругата му се отдръпна изненадано продължи по-меко: — Искам да кажа, че не можеш да дойдеш с мен там, където отивам, Бренда.
— Ах! — Тя кимна с разбиране. — Надявам се, като се върнеш, да се чувстваш по-добре.
Той понечи да я поправи, но си замълча. Понякога имаше чувството, че Бренда прониква в душата му по-дълбоко, отколкото беше готов да й позволи.
Направи кратък поклон и бързо излезе от балната зала. Стигна на вратата точно навреме, за да види как Хепбърн и Валдемар завиха по коридора, водещ към вътрешността на къщата. Последва гласовете им през множество мрачни коридори, като оставаше на достатъчно разстояние, за да не го забележат.
Все пак те не бяха единствените способни разузнавачи тук!
Двамата влязоха в осветената от свещи работна стая на домакина и за късмет на Оугли онзи идиот Валдемар не затвори добре вратата.
Гласовете им станаха по-високи. Не говореха един с друг, а с трети човек, когото се опитваха да убедят в нещо.
Интересно, много интересно. Оугли се промъкна по-близо.
И тогава позна гласа. Не го беше чувал повече от година и се надяваше да не го чуе никога вече.
Топъл женски глас, леко дрезгав от тънките испански пури, които постоянно пушеше. Силен испански акцент. Вече нямаше съмнение: Кармен беше тук!
— Защо ме убеждавате, че не бива да отида на бала? Каква причина имам да стоя далече от него?
Оугли се прилепи ужасено до стената и притисна ръка към лудо биещото си сърце. Жената продължи:
— Ще отида и ще си поговоря с жена му. Нали я видях! Бледа и тънка като върлина. Ще й обясня какво ми е сторил.
Оугли се приближи безшумно и надникна през вратата. Трябваше да се успокои. Кармен не би направила подобно нещо! В следващия миг си спомни как бе изглеждала, когато й съобщи, че се връща в Англия и му е все едно какво ще стане с нея и с детето й. Смазана от мъка и срам. И бясна от гняв. Изпълнена с жажда за отмъщение. Те няма да го допуснат — каза си с надежда той. Но Валдемар и Хепбърн го мразеха. Презираха го. Пое шумно въздух и ръката му се стрелна към камата в колана. Носеше я точно за такива случаи. Трябваше да спре Кармен.
Да, това беше тя. Стоеше насред стаята в проклетата си червена рокля, косата й бе вдигната на добре познатия кок, вечното дантелено було падаше върху голите рамене и скриваше лицето й. В стаята беше мрачно, но той видя как тя отиде до писалището на Хепбърн със спокойната, целенасочена походка, така характерна за нея, и се разтрепери. Беше готов да нахлуе в стаята с извадена кама и да я забие между ребрата й. Тази жена бе дошла тук да разруши живота му! Но не можеше да я убие. Хепбърн и Валдемар щяха да му попречат да въздаде справедливост.
— Той не ми остави нищо. Аз съм от благороден произход, но семейството ми ме отхвърли. Защото съм обезчестена. — Оугли чу как Кармен удари с юмрук по писалището. Открай време си беше мелодраматична.
Проклета да е!
Полковникът изтри потта от челото си и се опита да размисли. Трябваше да измисли нещо!
Предположенията му бяха правилни. Негодникът Хепбърн я бе довел от Испания.
— Какво ще каже скучната му безлична жена, като й разкажа как обикалях страната с бебе на ръце? Неговото дете! — Гласът на Кармен трепереше от едва сдържани емоции.
Оугли беше готов да плюе презрително. Това беше глупаво, смешно преувеличение и Бренда щеше да му се изсмее.
О, не, не можеше да й позволи да стигне до Бренда. Ако Кармен успееше да разговаря с жена му… Ако й разкажеше за връзката им и, още по-лошо, за детето, Бренда щеше да се разведе с него и да го изхвърли от дома си. Да го обрече на глад и мизерия. Бренда го обожаваше, но той не се осмеляваше да вярва, че би понесла безропотно такава измама.
Тя беше жена и със сигурност ще вземе страната на Кармен. След като тази испанка е забременяла от теб — ще му каже, — ти си бил длъжен да се погрижиш за нея. Сякаш той, полковник Оугли, плащаше за услуги, които вече не получаваше!
Кармен заговори отново и в главата му сякаш се забиха нажежени шишове.
— Малката ми Ана няма баща. Другите деца й се подиграват, наричат я копеле.
