домакиня, това ще ни отклони от другите ви задължения.
— Тук живеем твърде спокойно и жадуваме за компания. — Милисънт се усмихна и обикновеното й лице внезапно стана лице на красавица. — Освен това много скоро къщата ни ще се напълни с гости. Възнамеряваме да дадем бал, по много специален случай. Знаете ли…
Робърт направи едва забележим жест с дясната ръка.
— Аз не съм свикнала да организирам такива празненства — завърши изречението Милисънт.
Кларис беше сигурна, че е искала да каже нещо друго.
— Предполагам, че вие, Ваше височество, знаете как се организират подобни балове — продължи дамата.
— Да, знам.
— Предполагам, че всички принцеси разбират от тези неща — намеси се Робърт.
Язвителният му тон я обиди.
— Прав сте. Обучаваха ме да се грижа за дворците, в които един ден ще царувам. Баба беше много строга учителка и не търпеше някой от семейството да не е подготвен за задачите си.
— Значи наистина имам нужда от помощта ви — кимна Милисънт с искрена любезност. Очевидно такъв й беше характерът. — На бала ще въведем малката ни сестра в обществото. Тя е малко несигурна и няма да ми прости, ако допусна да отседнете някъде другаде, а не в Макензи Мейнър.
Лорд Хепбърн изкриви неодобрително лице и съвсем заприлича на нормален брат.
— Прюдънс направо не е на себе си. Говори само за рокли и шапки… да, и за косата си… Предчувствам как ще трябва да купя няколко галона от вашия кралски крем.
— И малкото количество прави истински чудеса, а за момиче, което отбелязва дебюта си, вероятно изобщо няма да ни трябва. — Тя се усмихна съзаклятнически на Милисънт. — Установила съм, че ако направя младите дами твърде красиви, ние, възрастните, бързо реагираме намръщено.
— Прюдънс е първата, която ще ви признае, че е трудна за общуване. — Милисънт скръсти ръце и стисна устни, но в очите й светна дяволитост. — Впрочем, аз ще съм втората.
Кларис се засмя и установи, че харесва тази жена. А това винаги беше опасно. Тя не можеше да си позволи да се привърже към някого, защото после щеше да й бъде много трудно да го напусне.
— Значи се уговорихме. — Лицето на лорд Хепбърн придоби тържествен вид, за да подобава на мига, но той не се постара да скрие, че е получил, каквото е искал. — Милисънт ще изпълнява ролята на домакиня при вашите делови разговори, а вие ще помогнете на Прюдънс да блести на дебюта си. Дамите от града ще се забавляват, а вие ще участвате в моя бал.
Кларис издиша шумно, макар да се стараеше да не издава звук. Но бе длъжна да възрази.
— Бал ли? Не съм казала, че ще участвам в бала ви. — Това би било катастрофа!
— Но вие сте принцеса.
Кларис прехапа устни. Той си играеше с нея, това бе очевидно. Най-доброто средство да обезоръжиш такъв негодник беше да му кажеш простата истина.
— Простете, милорд, но сигурно сте наясно, че принцеса, която продава кремове и мехлеми, е позор за страната си. — А пък ако я видят хора, които не трябва, няма да е само позор. Това би означавало затвор, линч, сигурна смърт.
Блейз отметна глава назад и изпръхтя нетърпеливо.
— Конят ви е неспокоен — отбеляза лордът. — Ако искате, ще поговорим за участието ви по пътя към Макензи Мейнър.
Кларис си спомни задълженията си.
— Много искам да поговоря на четири очи с мис Розабел. Да й дам някои указания как да оправи косата и облеклото си.
Лорд Хепбърн вдигна вежди.
— Но тя не ви плати.
— Понякога принцесата проявява любезност към хората, които не са облагодетелствани от съдбата. — В гласа на Кларис почти нямаше следа от небрежността, с която според предупрежденията на баба й трябваше да говорят членовете на кралското семейство.
— Разбирам. — Робърт посочи магазина на шивачката. — Не бързайте — С удоволствието на мъж, който обича коне, той добави: — През това време ще поразведа коня ви.
— Бъдете внимателен — предупреди го сериозно Кларис. — Той не обича мъже.
Лорд Хепбърн протегна ръка и я поднесе към жребеца. Остана напълно неподвижен, докато Блейз душеше пръстите, лакътя и рамото му, а накрая духна в ухото му. Лордът помилва меките ноздри и се усмихна.
— Мисля, че ще се разбираме добре.
Блейз е предател! — помисли си безпомощно Кларис. Обикновено конят й се държеше прилично само с жени, но повечето дами се страхуваха да се приближат до него. А днес този мъж, който миришеше на аристократизъм, цинизъм и недефинируема мъжественост, го държеше за юздата и го милваше, сякаш е домашно кученце. При това Блейз съвсем не беше кротък. Кларис мушна два пръста под яката на костюма си. Като видя, че Хепбърн я наблюдава, бързо отпусна ръка. Нямаше да се държи като виновна. Нищо лошо не беше извършила. Поне не тук. Още не.
— Благодаря ви, милорд, много сте любезен.
Кларис се запъти към магазина на шивачката, но само след десетина крачки се обърна.
— Името му е Блейз. Бъдете добър към него. — Погледна предизвикателно лорд Хепбърн и когато се увери, че е завоювала вниманието му, продължи: — Страдал е от зли хора, но сега е мой приятел.
Лорд Хепбърн се поклони в знак, че е разбрал думите й.
— Разбира се.
Погледът му остана прикован в гърба и хълбоците й. Тя вървеше с безгрижна грация, от която той не можеше да се откъсне. Огледа площада и принуди всички други мъже, които зяпаха подире й, да сведат погледи. Тя продаваше кремове на жените, но със смелите си думи и крехкото, добре оформено тяло продаваше на мъжете нещо съвсем друго.
Щастие. Нали така бе казала.
Може би и той беше готов да плати за другата й стока.
4
Никога не се унижавай да проявиш безчестие, независимо от обстоятелствата. Такова поведение омърсява ослепително бялото кралско достойнство на семейството ни.
— Ваше височество. — Мистрес Дуб стоеше достатъчно близо до Кларис, за да чуе всяка дума. Сега се втурна напред и направи дълбок реверанс. — Присъствието ви е чест за скромния ми магазин. — Изричайки тези думи, тя хвърли триумфален поглед към другите жени.
Кларис потисна един стон. Познаваше този тип жени. Без съмнение мистрес Дуб щеше да разгласи навсякъде историята как в магазина й е гостувала принцеса и нямаше да престане да говори за нея, докато другите жени не заплашеха да я убият с камъни. Кларис, естествено, държеше да говори с Розабел на четири очи. Въпреки това беше длъжна да се държи учтиво с мистрес Дуб. Да прояви пренебрежение, беше непочтено… и в крайна сметка лошо за сделките.
— Много ви благодаря за любезността. И от мое име, и от името на Ейми Розабел.
Мистрес Дуб се усмихна превзето и отвори тясната, боядисана в зелено врата. На малката витрина до вратата бяха изложени шапки, скучни и сиви като всичко друго в това място.
— О, нима правите и шапки! — извика Кларис. — Колко сте талантлива!
— Давам най-доброто от себе си, Ваше височество. — Тя й отвори широко вратата и закима усърдно, докато Кларис влизаше.
