— Но, бабо, аз много обичам да си гриза ноктите. Ако трябва да престана, предпочитам да не съм принцеса.
Умният отговор на Ейми отекна в залата и принцът с мъка потисна усмивката си, Кларис закри очите си.
— Бабо — проговори сериозно Сорша, — Ейми не искаше да каже това. Тя е само на шест годинки.
Сорша беше дванадесетгодишна, косата й беше червена като прясно отсечени медни монети, характерът й беше мек и сговорчив. Според Рейнджър вечните поучения на кралица Клаудия за кралските задължения бяха задушили волята й. Това беше много жалко, защото един ден той щеше да се ожени за нея — така бяха решили бащите им. Сигурно само след година щеше ужасно да му доскучае.
Кралица Клаудия изгледа ледено голямата си внучка.
— Знам на колко години е Ейми. Подобни изказвания са крайно неподходящи, независимо от момента. — Леденият поглед се устреми към Ейми и момиченцето замърда неспокойно. — Честта, която си готова да отхвърлиш, се пада само на няколко привилегировани. Истинската принцеса трябва да е готова по всяко време да посвети живота си на своята страна и своето семейство. В сравнение с това високо задължение няма нищо по-лесно от отхвърлянето на лоши навици като гризането на ноктите.
Ейми заби пети в дебелия килим, който водеше към трона.
— Тогава сигурно не съм истинска принцеса — изръмжа тя.
Кларис едва потисна смеха си. Кралица Клаудия веднага се обърна към средната си внучка. Кларис беше на единайсет години, с дълга руса коса и прекрасно лице. Ноздрите на старата дама потрепериха от гняв.
— Не смей да подкрепяш дързостите й!
— Няма, бабо. — Ала очите на Кларис продължиха да святкат дяволито и тя смушка сестра си с лакът. Кронпринцесата се намръщи и я ощипа.
Кралица Клаудия удари с бастуна си по пода. Принцесите се изпънаха и застанаха мирно.
Откакто майката на момичетата почина преди четири години, кралица Клаудия контролираше всяка минутка от живота им. При това беше толкова строга и лишена от чувство за хумор, ще Рейнджър беше убеден, че никога не е била млада.
— Ейми, ще изпратя в покоите ти мехлем, с който ще мажеш ноктите си сутрин и вечер — заяви твърдо старата кралица. — Той ще те излекува от лошия навик и ще ти помогне да се държиш прилично.
— Да, бабо — отговори напевно момиченцето и примирено сведе глава.
Кралицата насочи вниманието си към Кларис.
— След като темата очевидно те забавлява, ще ми помогнеш да приготвя мехлема.
Лицето на момичето помрачня.
— Да, бабо.
— Всички принцеси от кралското семейство на Бомонтен са се учили да приготвят разкрасяващи кремове по тайни кралски рецепти. Сорша вече ги знае. Време е и ти, Кларис… — Старата дама се наведе напред и по лицето й се изписа ужас. — Наистина ли подушвам миризма на кон? — Отново пое дълбоко въздух и погледна унищожително внучката си.
Кларис се отдръпна рязко.
— Френският посланик подари на татко прекрасен арабски жребец. Отидох да го видя и го помилвах по шията. Само веднъж!
— Веднъж е твърде много — отсече сърдито кралицата. — Принцесата никога не милва коне за удоволствие.
Рейнджър сметна за нужно да протестира.
— Но, кръстнице, Кларис обича конете и се оправя толкова добре с тях, че даже конярите й се възхищават.
Кралицата вдигна бастуна и го заби между ребрата му.
— Млади Рейнджър, още не си навършил необходимата възраст, за да напишеш нова книга на кралете.
При годишните му посещения в Бомонтен старата кралица често заповядваше на момчето да преписва откъси от книгата на кралете, за да го накаже за провиненията му. Ако и днес му заповядаше да го направи, той нямаше да намери сили да се противопостави.
Сорша обаче му кимна с благодарност. Явно оценяваше високо застъпничеството му за сестра й.
Двамата не се бяха виждали почти година и Рейнджър с учудване установи, че бъдещата му годеница е много пораснала. За съжаление стъпалата и дланите й все още бяха твърде големи в сравнение с тялото и тя се движеше доста тромаво. Баща му предричаше, че Сорша ще стане още по-висока. Кларис също бе пораснала, макар и не толкова, фигурата й постепенно се оформяше. Ейми все още си беше весело хлапе, което при всеки удобен случай протестираше срещу ролята на принцеса, която искаха да му наложат.
Всички придворни уверяваха Рейнджър, че трябва да се смята за щастлив, задето един ден ще се ожени за една от трите принцеси. Но той беше недоволен, че други са избрали годеницата му. Той беше вече възрастен. Истински мъж. Можеше и сам да си избере съпруга, В момента беше готов да се ожени за контеса Дюбел. Единственото, което го спираше, беше възрастта й. Тя беше поне двайсет и петгодишна… Освен това имаше жив съпруг. Рейнджър гонеше далеч възраженията на съвестта си, когато нощем се промъкваше тайно в леглото й. Той обичаше тази прекрасна, жизнена и скандално известна дама.
С глас, от който кръвта замръзна в жилите му кралица Клаудия заяви на Кларис:
— Мога само да се надявам, че с егоизма си не си провалила предстоящия прием. Щом свършим, ще ти дам от моя специален сапун, за да се измиеш до лактите. Разбра ли ме? До лактите!
— Да, бабо — отговори със слаб гласец Кларис.
— И никакви коне повече! — Сякаш предусетила повторното възражение на Рейнджър, тя се обърна към него: — А ти, кронпринц Рейнджър, какво ще правиш по време на приема?
Момчето се поклони неохотно. Знаеше какво иска да чуе от него кралицата, но нямаше да й достави това удоволствие.
— Ще се прозявам — отговори небрежно той.
Отговорът го унищожи без остатък.
— Да си от кралска кръв означава да знаеш как да се прозяваш със затворена уста.
— Разбира се. — Бързият й ум го изненада. Трябваше да се сети навреме. Тя имаше готови мъдрости за всякакви случаи.
Кралица Клаудия се обърна към голямата си внучка:
— Пъпка ли виждам на челото ти?
Сорша попипа малката издутина.
— Съвсем дребничка…
— Никакво масло повече. И никакви сладки неща. Два пъти дневно ще си миеш лицето с моя лосион… — Старата дама вдигна брадичката на Сорша с два пръста и я измери с критичен поглед. — Нанасяй и оцветяващия ми лосион, за да прикриеш пъпките. Принцесата трябва винаги да има перфектно лице. Никога не забравяй, че не всички ти мислят доброто.
В стената зад трона се отвори врата, появи се дребен, набит джентълмен. Носеше униформа, почти скрита от ордени и ленти. Крал Раймунд. Лицето му бе украсено от великолепен мустак и рунтави бакенбарди, сините му очи бяха досущ като майчините му. Само че при вида на дъщерите му засвяткаха радостно. Изглеждаше уморен от постоянните бунтове в кралството, но въпреки това разпери ръце.
— Елате тук, скъпи мои, и целунете татко си!
С радостни викове, без да мислят как трябва да се държи истинската принцеса, трите момичета се хвърлиха към него. Прегърнаха го всички едновременно и заговориха една през друга, прещастливи, че го виждат.
По устните на кралица Клаудия пробяга едва забележима усмивка и Рейнджър се смая. Старата дама изглеждаше почти… трогната и очевидно одобряваше тези изблици на детска обич.
Само след минута обаче тя плесна с ръце.
Момичетата се отделиха от баща си отново застанаха в една редица.
— Мамо. — Крал Раймунд се поклони пред кралица Клаудия, застана плътно пред нея и потърка буза в нейната.
