— Значи, това е грехът, за който отиваш да молиш прошка на Гроба Господен?
— Прошка за себе си!… Не за тях.
— За теб! — учуди се Руфо.
— Нима не им помагах? — възрази монахът.
— Как?
— Като служих на правото дело.
Кардиналът се усмихна.
— Значи, според теб делото на краля е несправедливо?
— Според мен, не може да бъде справедливо такова дело, което предаде на смърт моя адмирал: та той беше самата справедливост, самата вярност и чест.
Лицето на кардинала помръкна и той едва сподави въздишката си.
— Освен това, — продължи монахът, — небесата сътвориха чудо.
— Какво? — попита кардиналът, комуто вече бяха разказали за странното видение.
— Тялото на мъченика се издигна от морското дъно, където беше лежало цели тринадесет дни, и се яви, за да обвини за своята смърт краля и адмирал Нелсън. Господ не би допуснал това, ако екзекуцията беше справедлива.
Кардиналът наведе глава. Той помълча около минута и каза:
— Разбирам. Значи искаш да изкупиш неволното си участие в тази екзекуция?
— Точно така, монсеньор, и ето защо Ви моля да ми посочите най-прекия път към светата земя.
— Най-прекия път е да се качиш на кораба в Таранто и да слезеш в Бейрут. Но щом нищо не приемаш от англичаните…
— Нищо, монсеньор.
— Тогава, ето маршрута ти… Искаш ли да ти го запиша?
— Аз не мога да чета, но не се безпокойте, паметта ми е отлична.
— Добре. Ще минеш Авелино, Беневенто и Манфредония. В Манфредония ще се качиш на кораб и ще слезеш в Скутари, или Дулчиньо. В Солун ще се качиш на кораб за Смирна, Кипър или Бейрут. От Бейрут до Йерусалим има три дни път. Там ще отидеш във францисканския манастир, ще се поклониш пред светия Гроб Господен, ще измолиш прошка за греха си, а заедно с това, и за моя.
— Нима Ваше Високопреосвещенство също е извършил някакъв грях? — извика монахът, като погледна учудено кардинала.
— Голям грях. Господ, който чете в сърцата на хората, може би ще ми прости, но потомците — никога.
— Какъв е този грях?
— Аз възстанових на трона, който беше съборен по волята на Небето, клетвопрестъпника, глупавия и жесток крал. Върви, братко, върви! И се моли за двама ни!
Пет минути по-късно Фра Пачифико, яхнал магарето си, вече трополеше по пътя за Нола. Това беше първият етап от пътешествието му до Йерусалим.
LXXXIX
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ДЪРЖИ НА ДУМАТА СИ
Читателят си спомня, че в деня на пристигането на краля в Неаполитанския залив, един английски снаряд свали трицветното знаме над замъка Сан Елмо и то бе заменено с парламентьорски флаг. Този флаг вдъхна на краля толкова големи надежди, че той — както вероятно още не сте забравили — написа в Палермо за сигурната капитулация на форта на следващия ден. Кралят сгреши. Но фортът не се предаде на следващия ден не по вина на полковник Межан, трябва да бъдем справедливи, а по вина на самия Фердинанд.
Той така се наплаши вечерта на 10 юли, че целия следващ ден прекара в постелята, като трепереше от треска и категорично отказа да се качи на палубата. Напразни бяха всички уверения, че съгласно с неговото кралско позволение, тялото е било погребано още в десет часа сутринта в църквата Санта Лучия. Той само поклащаше глава, сякаш искаше да каже: „Когато имаш работа с такъв човек, нищо не може да бъде сигурно“.
През нощта бяха променили мястото на кораба и той сега се намираше между замъка Уово и Новия замък. Като узна за това преместване, кралят се съгласи да излезе от каюта-та, но преди да се качи на палубата, разпита най-подробно всички не се ли вижда нещо на повърхността на водата. Но никъде нищо не плаваше, нито една вълничка не нарушаваше огледалната повърхност на лазурното море. Кралят облекчено въздъхна.
Командващият войските на негово величество, херцог дела Самандра, го очакваше, за да му връчи условията, при които Межан беше съгласен да предаде форта. Ето ги:
1. Френският гарнизон от форта Сан Елмо ще се предаде в плен на Негово Величество краля на Двете Сицилии и съюзниците му и няма да води враждебни действия против държавите, намиращи се в състояние на война с Френската република, ако не се състои размяна на военнопленници.
2. Английските гренадири ще владеят вратите на форта в деня на капитулацията.
3. Френският гарнизон ще напусне замъка на другия ден след капитулацията, със своето оръжие и снаряжение. Той ще чака пред вратите на форта отряд от португалски, английски, руски и неаполитански войници, който да ги замени в крепостта. След това френският гарнизон ще предаде оръжието си.
4. На офицерите да бъдат оставени шпагите им.
5. Гарнизонът да бъде натоварен на корабите от английската ескадра, където да остане докато бъдат приготвени корабите, които трябва да го отведат във Франция.
6. Когато английските гренадири овладеят форта, всички поданици на Негово Величество ще бъдат предадени на съюзниците.
7. Пред френското знаме ще бъде поставен караул. Той ще остане там, докато не го смени английски офицер с английски екип. Едва след това над форта може да бъде издигнато знамето на Негово Величество.
8. Частната собственост ще бъде запазена. Цялата държавна собственост, както плячката, добита от грабеж, ще бъдат предадени заедно с форта.
9. Болните, които не са способни да се движат, ще бъдат лекувани за сметка на френското правителство и след оздравяването им да бъдат изпратени във Франция.
Този документ, съставен предния ден, беше подписан от Межан и беше необходимо само одобрението на краля, за да поставят подписите си херцог дела Саландра и капитаните Тръбридж и Бол. Кралят даде съгласието си и още същия ден капитулацията беше подписана. Под нея няма подпис на кардинал Руфо, което доказва, че той напълно беше скъсал със съюзниците.
Условията на капитулацията носеха дата 11 юли, но бяха подписани, както вече казахме, едва на 12-ти. И чак на 13 юли съюзниците се появиха пред вратите на замъка, за да го заемат.
Час преди това Межан покани Салвато в кабинета си. Двамата се поздравиха вежливо, но хладно. Полковникът посочи едно кресло. Салвато седна, а Межан остана да стои прав, опрян на облегалката на другото кресло.
— Господин генерал, — започна той, — помните ли какво се случи в тази стая, когато за последен път имах честта да разговарям с Вас?
— Превъзходно си спомням, полковник. Сключихме договор.
— А помните ли при какви условия беше сключена сделката?
— Беше уговорено, че за двадесет хиляди франка на човек Вие ще ни прехвърлите във френските владения.
— Бяха ли изпълнени условията?
— Само по отношение на единия.
— В състояние ли сте да ги изпълните и за другия човек?
— Не.
— Какво да правим?
— Струва ми, че всичко е много просто. Дори и да бяхте пожелали да ми направите отстъпка, аз не бих поискал да я приема от Вас.
