трябва или да се съгласите, или да откажете.
— Но, помислете, Ваша светлост…
— Отказваш ли се?
— Не, не! — извика Донато. — Но само исках да кажа на Ваша светлост, че имам дъщеря за женене, а ние палачите трудно продаваме такава стока. Затова разчитах на връщането на любимия ни крал, за да събера зестрата на бедната ми Марина.
— А красива ли е дъщеря ти?
— Най-красивата в целия Неапол.
— Добре, джунтата ще жертва по един дукат за всяка екзекуция. Но нека дъщеря ти дойде сама за тях.
— Къде?
— В дома ми.
— Това ще бъде голяма чест за мен, Ваша светлост, но все пак…
— Какво все пак?
— Разорен съм, това е!
И като изпусна толкова тежка въздишка, която би трогнала всеки друг, освен прокурора, маестро Донато излезе от Викария и тръгна към къщи, където го очакваха Басо Томео и Марина, първият с нетърпение, втората — с все по-нарастваща тревога.
Това, което беше лоша вест за маестро Донато, се оказа добра за Марина и Басо Томео, — както почти всички вести на този свят, в съответствие с философския закон за компенсацията, тя носеше мъка на едни и радост на други. Но, за да не събудят съпружеската подозрителност на Джовани, от него скриха тази точка от договора, според която девойката трябваше лично да отиде при прокурора за възнаграждението на баща си.
XCI
ЕКЗЕКУЦИИТЕ
Кралят напусна Неапол, по-точно, крайбрежните води на Позилипо, тъй като както вече казахме, през двадесет и осемте дни, които прекара в залива, Фердинанд нито веднъж не се осмели да слезе на брега, — на шести август около пладне.
Както се вижда от следното писмо до кардинала, плаването премина благополучно и никакъв труп не изскочи от бездната пред фрегата на венценосеца. Ето и самото писмо:
Любезни кардинале!
Искам незабавно да Ви съобщя за благополучното ми пристигане в Палермо, след твърде успешното пътуване, тъй като във вторник, в 11 часа, ние все още бяхме до нос Позилипо, а днес в 2 след обед хвърлихме котва в пристанището на Палермо и то при най-приятен ветрец и море, гладко като огледало. Заварих цялото си семейство в превъзходно здраве и представете си колко радостно ме посрещнаха те. Изпратете ми и Вие добри новини за нашето дело. Пазете се и вярвайте в постоянната ми благосклонност.
Но кралят не беше пожелал да замине преди да види действията на Джунтата и палача. В деня да отплаването му 6-ти август, екзекуциите вече набираха скорост и първите седем жертви бяха вече принесени пред олтара на неговата отмъстителност. Ще приведем имената на първите седем мъченика и ще посочим къде са били екзекутирани.
При Капуанската порта:
на 6-ти юли — Доменико Перла,
на 7-ми юли — Антонио Трамаля
на 8-ми юли — Джузепе Лотела,
на 13-ти юли — Микеланджело Чиконе,
на 14-ти юли — Никола Карломаньо.
на Стария пазар:
на 20-ти юли — Андреа Виталиани.
В замъка Кармине:
на 3-ти август — Гаетано Роси.
Името на Доменико Перла не намерих никъде, освен в списъка на екзекутираните. И напразно се опитвах да открия кой е бил той и какво престъпление е извършил. Името му — последна неблагодарност на съдбата! — дори не е вписано в книгата на Банучи „Мъченици на италианската свобода“.
За втория — Трамаля, намерихме само думите: „Антонио Трамаля, офицер“.
Третият — Джузепе Лотела беше беден кръчмар, чието заведение се намираше до театъра на Флорентинците.
Четвъртият — Микеланджело Чиконе, е наш стар познат. Читателят си спомня свещеника-патриот, когото беше повикал Доменико Чирило, за да изповяда сбира на Каролина. Както вече казахме, беше се прославил със свободолюбивите си проповеди извън стените на църквата. Той беше разпоредил да издигнат амвони под всички дървета на Свободата и с кръст в ръка, от името на първия мъченик за свобода, какъвто трябваше да стане и той самият, разказваше на тълпата за мрачните ужаси на деспотизма и блестящия триумф на свободата, като търсеше опора в това, че Христос и апостолите винаги са отстоявали свободата и равенството.
Петият, Никола Карломаньо, беше комисар на Републиката. Когато го качиха на ешафода и започнаха да приготвят примката, той хвърли последен поглед към веселата тълпа, която се блъскаше наоколо, и извика:
— Глупав народе! Днес се развличаш със зрелището на моята смърт, но ще дойде ден, когато ще плачеш с горчиви сълзи, тъй като моята кръв ще падне на главите ви, а ако, за ваше щастие, вече сте мъртви, на главите на вашите деца!
Андреа Виталиани, шестият, беше красив и обаятелен младеж на двадесет и осем години (не трябва да го бъркаме с онзи мъченик за свободата, загинал на същия ешафод заедно с Емануеле Де Део и Галиани четири години по-рано). Когато го извеждаха от килията той каза на тъмничаря, като му предаде малкото пари, остана ли в него: „Предавам ти моите другари, нали ти също си човек, и може би някога ще бъдеш нещастен като тях“. И той с усмивка тръгна към ешафода и умря без да престане да се усмихва.
Седмият, Гаетано Роси, беше офицер, но го обесиха във вътрешния двор на форта Кармине и не знаем никакви подробности за смъртта му. Само в една библиотека бихме могли да намерим любопитни подробности за неизвестни смъртници — в архивите на братството „бианки“, но тъй като те са беззаветно предани на падналата династия, отказаха да ни предоставят каквито и да било сведения.
След като увиснаха тези седем тела, екзекуциите в Неапол бяха прекратени за цели единадесет дни. Може би, изчакваха новини от Франция.
Положението ни в Италия тогава съвсем не беше безнадеждно. След революцията от 20-ти прериял Шампионе, както вече казахме, отново оглави алпийската армия и постигна блестящи успехи. Така че, името на този френски генерал стана страшилище за Неапол: Шампионе толкова бързо се беше придвижил от Чивита Бекия до Капуа, че възникваше опасението той да се придвижи от Торино до Неапол за два пъти по дълго време. Започнаха дори да споменават името на Бонапарт.
Сама кралицата в едно от писмата си беше писала по повод на заплашващия Сицилия френски флот, че той, по всяка вероятност, ще отиде в Египет, за да вземе Бонапарт. Каролина беше права. Не само Директорията искаше да върне Наполеон, но и брат му Жозеф го беше уведомил писмено за положението в Италия и го молеше да побърза с завръщането си във Франция. Бонапарт получи писмото по време на
