— Приятелю, — каза кралят, — смяташ ли, че ще мога да сляза на сушата тази вечер?
— Нищо няма да попречи на ваше величество: след по-малко от час ще хвърлим котва.
— Кой e най-добрия хотел в Палермо?
— Кралят, предполагам, няма нужда от хотел, след като разполага с двореца на крал Роджеро.
— Където никой не ме очаква, където няма да има какво да ям и управителите, които не подозират за пристигането ми, ще ме окрадат изцяло, дори до чаршафите от леглото ми.
— Напротив, ваше величество ще намери всичко в пълен ред… Адмирал Карачиоло, който пристигна в Палермо в осем сутринта, се е погрижил за всичко.
— А ти как си узнал за това?
— Аз съм лоцман на адмирала и мога да съобщя на ваше величество, че, след като пристигна в осем сутринта, в девет адмиралът вече беше в двореца.
— Значи, трябва да се погрижа само за карета?
— Тъй като адмиралът предвиди, че ваше величество ще благоволи да пристигне вечерта, от пет часа три карета чакат в пристанището.
— Не! Адмирал Карачиоло наистина е безценен! — възкликна кралят. — Ако някога пътувам по суша, ще го взема отново със себе си.
— Това би било голяма чест за него, господарю, не само поради високия пост, но повече поради доверието, за което би свидетелствувало такова назначение.
— А адмиралът претърпял ли някакви повреди по време на бурята?
— Нито една.
— Да, наистина, трябваше да удържа думата си, която му бях дал, — промърмори кралят, като се почеса по ухото.
Лоцманът потръпна.
— Какво ти е? — попита кралят.
— Нищо, господарю. Мисля си, че ако адмиралът чуеше от устата на ваше величество думите, които току-що чух аз, би бил безкрайно щастлив.
— А! Не скривам това.
После, като се обърна към Нелсън, кралят му каза:
— Знаете ли, милорд, че адмиралът е пристигнал днес в осем сутринта, без нито една повреда? Изглежда, този Карачиоло е някакъв магьосник, защото „Вангуард“, макар и управляван от вас, — а вие сте първият моряк в целия свят, — „Вангуард“ се лиши от главните си мачти и изгуби този … как го нарекохте … този … блинд.
— Да преведа ли на милорда това, което ваше величество току-що каза?
— Защо не! — усмихна се кралят.
— Буквално?
— Буквално, ако това ви доставя удоволствие.
Хенри преведе думите на краля.
— Господарю, — студено отвърна Нелсън, — ваше величество беше свободно да избира между „Вангуард“ и „Минерва“. Кралицата се спря на „Вангуард“. „Вангуард“ направи всичко, което можеха да направят дървото, желязото и платното, взети заедно.
— Вярно е, — каза кралят, който не искаше да се лиши от удоволствието да си отмъсти на Нелсън за това, че, благодарение на адмирала, Англия го беше накарала да изгори флота си, за което той сега горчиво се разкайваше, — но ако бях на „Минерва“, щях да пристигна в Палермо още сутринта и вече бих прекарал на сушата цял ден. Но нищо! Все пак съм ви признателен: нали направихте всичко, което беше по силите ви. — И добави с престорено добродушие: — който е направил това, което може, е изпълнил дълга си.
Нелсън изкриви недоволно устни, тропна с крак и, като остави капитан Хенри на палубата, влезе в каютата си.
В този момент лоцманът извика:
— Всички по местата, — спускаме котва!.
Минутата, когато се спуска или вдига котвата, е една най-тържествените в живота на големите военни кораби. Затова, щом прозвуча командата, на борда на „Вангуард“ се възцари пълна тишина.
В тази тишина, спазвана от целия екипаж, и на нещо завладяващо: осемстотин човека, внимателни и безмълвни, очакват думата на капитана.
Вахтеният офицер, с рупор в ръка, повтори командата, а боцманът наду свирката си.
Матросите, увиснали на въжетата, веднага се заловиха за работа. Реите се завъртяха като по вълшебство и „Вангуард“, разтърсвайки могъщия си корпус, премина между два кора-ба, които вече стояха на котва, без да ги докосне и, въпреки тясното пространство, оставено му за маневриране, гордо се приближи към определеното му място, за да спусне котвата.
По време на маневрата голяма част от платната бяха вече прибрани. Тези, които още оставаха по местата си, служеха само за да намалят твърде голямата скорост на кораба. Лоцманът постави на руля един от сицилийските матроси, този, който беше давал на Нелсън сведения за теченията в пролива.
— Спускай котвата! — извика лоцманът.
Рупорът на вахтения офицер и свирката на боцмана потвърдиха командата.
Котвата веднага се отдели от борда и шумно потъна в морето: след нея се заточи масивна верига, която се извиваше и хвърляше през котвеното отвърстие блестящи пръски.
Корабът се тресеше от мачтите до кила: разнесе се силен трясък, морето закипя и, потръпвайки за последен път, „Вангуард“ застана на котва.
Работата на лоцмана приключи. Той почтително се приближи към Хенри и му се поклони.
Капитанът му протегна двадесет гвинеи, оставени от лорд Нелсън.
Но лоцманът с усмивка поклати глава и, като отблъсна ръката на Хенри, каза:
— Плаща ми моето правителство и, освен това, приемам пари само с лика на Фердинанд или крал Карл.
Кралят не изпускаше лоцмана нито за минута и, когато той, приведен, минаваше покрай него, го хвана за ръката.
— Кажи, приятелю, би ли могъл да ми окажеш една малка услуга?
— Заповядайте, ваше величество, и ако това е по силите на човек, заповедта ви ще бъде изпълнена.
— Можеш ли да ме закараш на брега?
— Няма нищо по-лесно, господарю … Но тази жалка лодка, удобна за лоцмана, ще бъде ли достойна за краля?
— Питам те, можеш ли да ме свалиш на брега?
— Разбира се, господарю.
— Отлично! Направи го.
Лоцманът се поклони и, като се обърна към Хенри, каза:
— Капитане, кралят желае да слезе на брега. Бъдете така добри, заповядайте да спуснат почетния трап.
Капитан Хенри застина, поразен за миг, от желанието на краля.
— Какво има? — попита го Фердинанд.
— Господарю, — каза Хенри, — трябва да предам желанието на ваше величество на лорд Нелсън: никой не може да напусне британски кораб без разпореждането на адмирала.
— Дори аз? Значи, съм пленник?
— Кралят не може да бъде пленник: но колкото по-знатен е пътник, в толкова по-голяма немилост ще се почувства командирът на кораба, ако високия му гост отиде без негово знание.
И като се поклони на краля, Хенри слезе в каютата на адмирала.
— Проклети англичани! — изръмжа кралят. — Струва ми се, че съм готов да стана якобинец, само за да не получавам повече никакви заповеди от тях!
Желанието на краля незабавно да слезе на брега порази Нелсън не по-малко от капитан Хенри. Той бързо изкачи на юта.
— Вярно ли е, — обърна се той към краля, въпреки етикета, който забраняваше да се задават въпроси
