подготви средства за морска защита, то спря избора си на Карачиоло, не само за да го направи морски министър, но и за да му даде, като адмирал, командването на тези няколко съда и за да може той, като министър, да ги пусне на вода.
Отначало Карачиоло се колебаеше между спасението на родината и личната опасност, на която би се подложил, вземайки страната на републиката. При това личните му чувства, знатния му произход и средата, в която живееше, го влечаха по-скоро към роялистките принципи, отколкото към демократичните. Но Мантоне и приятелите му бяха толкова настойчиви, че той отстъпи, признавайки, че го върши неохотно и въпреки вътрешните си убеждения.
Ние знаем, обаче, колко дълбоко беше оскърбен адмиралът от предпочитанието, отдадено от краля на Нелсън при пътуването до Сицилия. Присъствието на Калабрийския херцог на борда на кораба му изглеждаше по-скоро досадна случайност, отколкото кралска милост, и породилото се в сърцето му чувство за мъст, което той не признаваше дори на себе си и което скриваше под името любов към отечеството, го подтикваше да застави своите владетели да се разкайват за оказаното му пренебрежение.
В резултат на това, от момента, когато премина към републиката, Карачиоло й служеше не само като честен човек, но и като човек гениален, какъвто той в действителност беше. Той въоръжи доколкото можа и то изумително бързо десетина канонерски лодки и присъедини към тях няколко наново построени и още три кораба, които началникът на пристанището в Кастеламаре беше спасил от изгаряне. Така състави неголяма флотилия от тридесет съда.
Адмиралът изчакваше удобен случай, за да нападне англичаните, но една сутрин забеляза, че вместо дванадесет или петнадесет английски кораба, които бяха блокирали до предишния ден Неаполитанския залив, там бяха останали едва три — четири.
Но да се пренесем от Неапол в Палермо и да видим, какво се беше случило там след изпращането на кралското знаме.
Читателят помни, че капитан Тръбридж, отстъпвайки пред желанието на населението да види обесени поне десетина републиканци, молеше краля да изпрати с обратния рейс на „Персей“ съдия и че, след като кралят написа за това на председателя Кардило, той му посочи съветника Спечале като човек, на когото може да се разчита.
Преди отпътуването си Спечале получи частна аудиенция от краля и кралицата, които му дадоха своите указания, след което той пристигна в Иския с обратния рейс на „Персей“.
Първата му работа беше да осъди на смърт един нещастен шивач, цялата вина на когото се заключаваше в това, че беше снабдявал с републикански мундири чиновниците от новия муниципалитет.
Впрочем, за да дадем на нашите читатели понятие за това, какъв беше в морално отношение Спечале, ще предоставим думата на Тръбридж, който както е известно, никак не беше нежен с републиканците. Ето и няколко негови писма до адмирал Нелсън:
Съдията пристигна. Трябва да ви кажа, че ми се стори най — злобното същество, което някога съм виждал. Изглежда така, сякаш напълно е загубил разсъдъка си. Каза ми, че му посочили шестдесет семейства (кой ?) и че има голяма нужда от епископ, за да лишава от сан свещениците, защото иначе не може да ги осъди на смърт. Казах му: «А вие ги бесете и ако сметнете, че въжето не ги е лишило достатъчно от техния сан, ще измислим нещо друго.»
Това писмо изисква обяснение. Даваме го, колкото и ужасно да е то и каквито и спомени да пробужда.
Действително, в Италия — не знаем дали същото става и във Франция и бил ли е Верже, преди да го екзекутират, лишен от сан — действително, в Италия особата на свещенослужителя е неприкосновен а и палачът не може да го докосне, каквото и престъпление да е извършил, докато епископът не го е отлъчил от църквата.
Известно е, че Тръбридж беше пуснал цялата си шайка шпиони и сбири, — той сам го е заявявал, — шестдесет швейцарци и триста верноподаници срещу нещастния свещеник Албавена. При това добавил: „Надявам се, че до края на деня той ще бъде тук, жив или мъртъв“. Надеждите му се увенчаха с успех.
Тръбридж мислеше, че всичко ще е много просто: че трябва само да предаде Албавена в ръцете на палача, който да го обеси. Но в момента на екзекуцията се оказа, че въжето има възел.
Палачът, който беше християнин-католик, заяви, че не може да обеси свещеник, преди да го лишат от духовен сан.
През това време Тръбридж, който все още не знаеше това, написа на Нелсън второ писмо с дата 18 април:
„Любезни приятелю,
Преди два дни ме посети съдията с предложение за няколко присъди. Наистина, той ми даде да разбера, че такова съдопроизводство не е съвсем правилно. От думите можах да заключа, че му е заповядано да действува незабавно и по мои указания. О! О!
Казах му, че греши относно последното, тъй като става дума за италиански, а не за английски поданици.
Въобще, маниерът му на съдене е твърде любопитен. Като правило, обвиняемите отсъстват, така, че цялата процедура завършва твърде бързо. От всичко това, скъпи милорде, си изясних едно: желанието им да стоварят на нас най-отвратителната част от работата. Но при мен това няма да мине! Вие ще действувате по закона, господин съдия, или ще Ви изритам!
Както виждаме, достойният англичанин, който с удоволствие беше приветствувал главата на Гранозио ди Гафони с думи: „Весел приятел! Жалко, че ще трябва да се разделим с него!“ — започваше да се възмущава от Спечале. Въпросът за лишаването от духовен сан на свещеника направо го вбеси.
На седми май той писа до Нелсън:
„Милорд, имах дълъг разговор с нашия съдия. Той ми каза, че през идната седмица ще приключи работата си и че неговите колеги, следователно и той, нямат навика да отстъпват, без да имат осъден. Добави, че след произнасянето на присъдите свещеници незабавно ще бъдат натоварени на военен кораб, поради липса на епископ и ще бъдат изпратени в Сицилия, където от сан ще ги лиши самият крал. Оттам отново ще ги върнат при нас за да ги обесят тук. И знаете ли къде разчита той да се извърши това? На английския кораб! Проклятие! Но това още не е всичко, Оказало се, че палачът няма опит и беси лошо. Крещял не само обесеният, но и помощниците на палача. Кого мислите, че искаше той от мен? Палач! Специалист по бесенето! От мен! Разбирате ли? О! Този път отказах категорично. Щом нито в Прочида, нито в Иския няма палач, нека изпратят от Палермо. Отгатвам намеренията на тези хора. Искат все да убиват, а с пролятата кръв да зацапат нас! Не можете да си представите как този човек води процесите и как разпитва свидетелите! Обвиняемите почти никога не застават пред съда, за да изслушат присъдата си. Но нашият съдия намира това изгодно за себе си, тъй като голямата част от осъдените са много богати.
